Определение № 11 от 08.01.2024, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 812/2023
- Вид
- Определение № 11
- Подписан
- 08.01.2024
- Състав
- ЦВЕТЕЛИНА МАРИНОВА ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КУНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, изр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.17 · Закон за задълженията и договорите
- чл.17, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10е · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.35 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11 гр. Плевен, 04.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА
Членове:
РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500812 по описа за 2023 година Депозирана е частна жалба от П. Х. Д. срещу определение №
341/3.10.2023 г. по гр.д.№ 414/2023 г. по описа на НРС, което счита за правилно по част от предмета на исковата молба, но прегражда друга поголяма част от исковата молба по чл.17 от ЗЗД.Прави се искане да се отмени обжалваното определение и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът намира за установено следното.
Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.
Предмет на обжалване в производството е определението от 03.10.2023 г., с което е върната на основание чл.129, ал.3 от ГПК искова молба с вх.№ 2109/24.08.2023 г., депозирана от П. Х. Д., по която е образувано гр.д.№ 414/2023 г. по описа на НРС, като е прекратено производството по същото.
С определение от 28.08.2023 г. първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба, депозирана от П. Д., по повод на която е 1 образувано производството, като е приел, че така депозираната молба е неясна както в обстоятелствената част, така и в заявения петитум, като е дал указания за отстраняване на нередовността й, а в случай на неотстраняване в срок на нередовностите същата ще бъде върната.
В частната жалба е посочено, че договорът за доброволна делба, който има характер на правна сделка, е привидна такава.
От представения договор за доброволна делба на обезщетенията на собствениците И. Т. М., б.ж. на с.**** и на д-р Г. И. М. по реда на чл.10б, чл.10е и чл.35 от ЗСПЗЗ в землището на с.**** от 22.11.2000 г. е видно, че предмет на същата е делба на поименни компенсаторни бонове по решение № 2Н - съответно по преписка № 59500/18.09.2000 г. за обезщетение със сумата – 60 133 поименни бонове и по решение № 2 от 08.03.2000 г. на ПК гр.Г. за сумата - 2.419 поименни компенсаторни бонове между изброените наследници на И. Т. М., б.ж. на с.****, които са разделени помежду им и са образувани седем дяла, като дял VI е за П. И. М..
От приложеното удостоверение за наследници е видно, че И. Т. М. е починал на 12.06.1937 г. и е оставил посочените в удостоверението за наследници от 15.08.2023 г. лица, между които е и П. И. Д.а, негова дъщеря, починала на 15.05.1961 г. и оставила наследници, между които е и Х. Ц. Д., неин син, починал на 13.12.2011 г.Частният жалбоподател П. Х. Д. е негов син.
Съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД нищожни са привидните договори.
Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани така, както постановява договорът.Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения по сключеното съглашение симулацията е относителна.И в двата случая явната сделка е нищожна.Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл.17, ал.1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност.
Исковете за обявяване на привидността по чл. 26, ал.2 ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл. 17, ал.1 ЗЗД имат различен предмет единият нищожността на явната сделка, а другият - обвързващата сила на 2 прикритото съглашение.
Касае се до два различни иска, тъй като симулативният договор може да е нищожен и без да прикрива друга сделка (абсолютна симулация) или да прикрива някаква друга сделка, но каква е тя и дали е действителна е предмет на иска по чл.17, ал. 1 ЗЗД .
От друга страна, правната квалификация на спорното право се определя от сезирания съд служебно и тя се извежда от въведените от ищеца фактически твърдения, които очертават основанието на иска и от петитума, който определя съдържанието на спорното право и вида на търсената защита.
За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция и от заявеното в петитума искане за защита.
При констатирани нередовности на исковата молба съдът прилага разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК, вр. с чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, като я оставя без движение, с указания за отстраняването на същите в срок.
Въпреки дадените указания с горепосоченото определение от 24.08.2023 г. на първоинстанционния съд, с депозираната уточняваща молба от 13.09.2023 г. от П. Д. нередовностите на исковата молба не са отстранени, тя не съдържа конкретни данни за основанието и петитума на иска, които са взаимосвързани.
Исковият процес не може да се развие поради липса на яснота относно правен спор, който той следва да разреши.
Правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК и е върнал исковата молба като нередовна с обжалваното в настоящето производство определение от 03.10.2023 г.
Не са налице основания за отмяна на същото с оглед на гореизложеното и то следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 341/03.10.2023 г. по гр.д.№ 3
20234420100414 по описа за 2023 година на Районен съд - Никопол.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от получаване на съобщението от П. Х. Д. чрез връчване на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4