Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 31 от 14.06.2022, Районен съд - Дряново

Съд
Районен съд - Дряново
Дело
Гражданско дело 398/2021
Вид
Решение № 31
Подписан
14.06.2022
В сила
06.07.2022
Състав
Мариета Спасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Дряново, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20214220100398 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 3 от ГПК.

Ищецът *** основава исковата си претенция на обстоятелството, че с Договор за кредит за текушо потребление от 15.06.2018 г. предоставили на ответника В.В. П. сума в размер на 860 лева със срок за издължаване 60 месеца, считано датата на неговото усвояване. Ответникът се задължил да погасява кредита на равни месечни вноски на 19-то число от месеца.

Твърдят също, че на 15.06.2018г. между втората ответница Л.К. П., като поръчител и банката, като кредитор, бил сключен договор за поръчителство, с който поръчителя се задължил да обезпечава изпълнението на договора за кредит и допълнителното споразумение към него и се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя В.П. при неизпълнение.

С договора било уговорено, че от датата на договора кредита се олихвява с променлив лихвен процент от 13,45 % годишно. Уговорената с договора за кредит сума била усвоена на 15.06.2018г., като била преведена по разплащателната сметка на ответника П.. Формата за действителност на договора за кредит била спазена, като същият бил подписан писмено и съдържал необходимите реквизити, въведени от Закона за потребителския кредит относно този вид договори.

1

Посочват, че в срока за издължаване на кредита била допусната забава при изпълнението на основното задължение на кредитополучателя да връща в определените с погасителния план срокове и размер на вноските. Съгласно извлечението от счетоводни книги до датата на изпращане на покана-уведомление за предсрочна изискуемост на кредита не били платени 3 броя месечни вноски от 19.05.2019 г. до 19.07.2019г. Неизпълнението продължило до датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изп. лист на 24.01.2020г.

Съгласно текста на чл. 18.2 от Общите условия към договора за кредит при допусната забава на главницата и/или лихвата над 90 дни целият непогасен остатък от главницата ставал предсрочно изискуем след изпращане на уведомление до клиента на последния посочен от него адрес за кореспонденция. Поради допуснато забавяне над 90 дни кредиторът е изпратил Уведомление изх. № 07-20-01549/ 13.08.2019 г. до кредитополучателя В.П. и Уведомление изх. № 07-20-01548/ 13.08.2019 г. до поръчителя Л.П.. Банката обявиЛ.К.дита за предсрочно изискуем на 24.01.2020 г., при което подали на същата дата заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК срещу двамата ответници. По Ч. гр. дело № 30/2020г. по описа на Районен съд Дряново били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Със заповед № 6/ 28.01.2020 г. районният съд разпоредил длъжниците В.П. и Л.П. да заплатят солидарно на *** следните суми: 734,03 лв. главница по договор за кредит, заедно със законната лихва за непогасената главница за времето от 27.01.2020г. до окончателното й изплащане, 75,65 лв. договорна лихва за периода от 20.04.2019г. до 23.01.2020 г.; 4,31 лв. лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 20.04.2019г. до 23.01.2020 г.; както и направените разноски в заповедното производство.

На основание издадения изпълнителен лист и за събиране на присъдените ни суми било образувано Изпълнително дело № 308/2020г. при ЧСИ З.В., рег.№ 734 ОС Габрово. В хода на действията по уведомяване на длъжниците същите не са открити и издадената заповед за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение по чл. 428 ГПК са връчени по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 от ГПК заповедният съд по ч. гр. дело № 30/2020г. им указал, че може да предявят настоящия установителен иск срещу ответниците В.П. и Л.П.. На основание чл. 415, ал. 2 ГПК и поради непогасяването на задълженията и към настоящия момент възниквал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск в законоустановения едномесечен срок.

Поради допусната забава в заплащането на сумите:. 734,03 лв. - главница по договор за кредит, заедно със законната лихва за непогасената главница за времето от 27.01.2020г. до окончателното й изплащане, 75,65 лв. договорна лихва за периода от 20.04.2019г. до 23.01.2020 г.; 4,31 лв. лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 20.04.2019г. до 23.01.2020 г. ; молят съда след като се убеди в 2 основателността на иска, да приеме за установено, че ответниците В.В. П. и Л.К. П. дължат връщане на *** на горепосочените суми, които са присъдени със заповедта за изпълнение и изп. лист по ч. гр. дело № 30/2020г. по описа на Pайонен съд Дряново.

Молят да им бъдат присъдени разноските по настоящото дело, включително юрисконсултско възнаграждение, като съдът се произнесе и относно сторените в заповедното производство разноски - платена държавна такса за подаване на заявление 189,86 лв. и присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

С допълнителна молба от 02.02.2022г. ищецът твърди, че ответниците отговарят солидарно за връщане на кредит, отпуснат от банката. В покрепа на горното си твърдение били приложили договор за кредит и договор за поръчителство, подписани от страните, поради което молят съда да постанови решение, с което да установи, че ответниците дължат солидарно на *** исковите суми при условията на солидарност.

В дадения от съда срок е постъпил отговор от особения представител на ответниците адв. К.Ф. от АК – Габрово. В същия се твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан. На първо място съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2018г. страните се уговорили, че усвояването ще стане еднократно в срок до 15.07.2018г. Същевременно в заповедното производство, както и по настоящото дело, не били представени доказателства за реалното предоставяне от страна на банката на уговорената сума. В този случай счита, че ако в хода на производството не бъдат събрани подобни доказателства, то искът следвало да се отхвърли изцяло. На второ място съгласно представените по делото доказателства, отправените от банката до ответниците покани-уведомления за обявяване на кредита за предсрочно изискуем били връчени на ответниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 15.09.2019г., а в исковата молба било посочено, че банката обявиЛ.К.дита за предсрочно изискуем на 24.01.2020г., като на същата дата било подадено и заявление за издаване заповед за изпълнение. Това несъответствие водело до неяснота относно действителната дата на обявяване на предсрочната изискуемост, съответно датата от която се начислявали заложените в общите условия надбавки за забава, като отделно е и от значение за преклузивните срокове, например този по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.

На следващо място счита, че са налице неравноправни клаузи в договора за кредит от 15.06.2018г,. което опорочавало издадената въз основа на документа заповед за незабавно изпълнение. Счита за неравноправна по смисъла на Закона за защита на потребителите клаузата, съдържаща се в чл. 5 и чл. 5.1 от договора, съгласно които при отрицателна стойност на индекса SPFIBOR, той се приемал със стойност нула. До неравноправие между правата и задълженията на страните по договора водело и описаното в чл. 5.1 прилагане на индексите SOFIBOR/ EURIBOR при промяна на лихвения процент по договора. Двата индекса не можели да се приемат за идентични и еквивалентни, което при липсата на изрично упоменаване на индекса EURIBOR в чл. 5 3 от договора, водело до неяснота кой индекс ще бъде приложим във всеки един случай и при какви условия банката обвързва лихвения процент конкретно с един от двата индекса в случай на промяна. За изцяло неравноправна счита и клаузата на чл. 8 от договора, задължаваща кредитополучателя да не използва нови кредити за период от 12 месеца, като в противен случай кредитът се олихвява с увеличен лихвен процент.

Тази уговорка била изцяло във вреда на потребителя, не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на страните и в този смисъл се явявала нищожна.

Относно отговорността на втората ответница, като поръчител, посочва, че когато дадена вноска не бъде погасена на съответния падеж, от този момент тя ставала изискуема и кредиторът успешно можел да проведе иск срещу главния длъжник за плащане на същата вноска. От това ясно следвал извода, че от същата дата – падежа на вноската, започвал да тече и шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, който е преклузивен, прекратява поръчителството и за който съдът следи служебно. Поради което счита, че ответницата П. като поръчител не следва да отговаря за погасителни вноски с настъпил падеж преди 24.07.2019г., както и за лихви върху тях, поради изтичане на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли предявения иск против ответниците с всички законови последици от това или алтернативно да не го уважи в пълен размер.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. дело № 30/ 2020г. по описа на съда се установява, че по заявление на ***, гр. *** против ответниците В.П. и Л.К. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 6/ 28.01.2020 г., като е разпоредено да заплатят солидарно сумата 734,03 лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 75,65 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2019 г. до 23.01.2020 г., сумата 4,31 лв. , представляваща лихва за забава върху просрочената главница за периода от 20.04.2019 г. до 23.01.2020 г., както и сумата 25 лв. разноски по делото за държавна такса и сумата 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ бр.

8/2017г.) във вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

С определение от 26.08.2021г. съдът е констатирал, че заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 2, т.

2 от ГПК е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответниците настоящият иск за установяване на вземането му по заповедта за изпълнение.

4

Не е спорно по делото, че на 15.06.2018 г. между *** и ответника П., като кредитополучател, бил сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който дружеството предоставило на ответника кредит в размер на 860 лв. за срок от 60 месеца. Договорено било, че месечната падежна дата е всяко 19 число от месеца.

Бил определен годишен лихвен процент 13,45 % и ГПР 14,31 %.

На същата дата 15.06.2018г. бил сключен договор за поръчителство между *** и ответницата П., по силата на който се обезпечавало изпълнението на задълженията на ответника П. по договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2018г. и общите условия към него. Поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя и помежду си и се задължава спрямо кредитора при неизпълнение от кредитополучателя на задълженията му по договора за кредит, да ги изпълнят в съответствие с договорените условия, включително и когато са настъпили промени, основани на тези условия.

От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че ответникът П. е усвоил сумата от 860 лв. на 15.06.2018г., когато сумата е била преведена по банкова сметка, обслужваща кредитна карта, с което било погасено задължение по главницата от 711,81 лв. и лихва 148,19 лв. За периода 15.06.2018г. до 19.06.2019г. ответникът направил 10 плащания на обща стойност 217,08 лв. С постъпилите плащания са погасени 117,57 лв. – главница, 99,18 лв. – договорна лихва и 0,33 лв. – санкционна лихва. След 19.06.2019г. не били правени погасителни вноски. Дължимата непогасена главница към 27.01.2020г. възлиза на 742,43 лв., размерът на непогасената договорна лихва за периода от 20.04.2019г. до 23.01.2020г. е 75,37 лв. Лихвената надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 20.04.2019г. до 23.01.2020г. е в размер на 4,46 лв. При направения анализ на погасителните планове се установило, че няма увеличаване на лихвения процент към датата на изискуемостта. Промените, които са правени, са единствено в намаление, съгласно т. 5 от договора за кредит и т. III от общите условия.