Решение № 1376 от 09.07.2019, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

...............2019г. гр.

Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненски районен съд, XXXVI – ти състав

На девети май две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание

Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар:

Неше Реджепова като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 5810 по описа за 2018 година, установи следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В.С.К. против наказателно постановление № НП-14 /14.12.2017г. издадено от заместник-министър на културата, с което на жалбоподателя В.С.К. са били наложени общо три административни наказания: „глоба“ в общ размер на 12500 лева за допуснати нарушения на чл. 161, ал.1, изр. 1, чл.

160, ал.2 и чл. 83, ал.1, т.3 Закона за културното наследство /ЗКН/.

С решение №

2452/17.12.2018г. състав на ВАдмС е върнал делото за ново разглеждане в частта, касаеща нарушенията по пункт 1 и 2 на обжалваното НП, като е потвърдил като правилно и законосъобразно същото в частта по пункт 3, който и към настоящият момент е влязъл в законна сила, поради което и не следва да бъде обсъждан от настоящия съдебен състав.

В жалбата се излагат доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на процесния акт и е формулирано искане за отмяната му.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и искането до съда, като посочва, че претенцията на Министерството на културата е останала недоказана в производството предвид наличието на противоречиви свидетелски показания – не било възможно при веднъж извършени строителни мероприятия свидетелят да е установил наличието на структури в банкета на пътя. Посочват, че на обекта е имало две повреди, свързани с теч, който е предхождал процесната повреда, като фактът, че ВиК не са взели съответни мерки означавало, че и те са решили да не се занимават с процедурата по разрешаване на строителни работи във връзка със ЗКН.

Представителят на административно наказващия орган оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на оспорваното наказателно постановление в частта, предмет на разглеждане в производството.

Жалбата е депозирана от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 13.06.2017 г. свидетелката Е.М., гл.специалист строителен контрол в община Долни Чифлик, заедно със свои колеги, извършила проверка в с.Шкорпиловци м.Табята, при която констатирала прокопаване в поземлен имот № 241, собственост на В.К., което продължавало в ПИ № 316, представляващ четвъртокласен път, собственост на Община Д.Чифлик.

Във връзка с тази констатация и с оглед на това че прокопаването попадало в І-ва охранителна зона на археологически комплекс „Късноантична крепост, раннохристиянска базилика, раннохристиянска гробница и част от старобългарски вал“ на 15.06.2017 г. кмета на община Долни Чифлик изпратил сигнал в Министерство на културата.

На 10.07.2017г. свидетелят К.А. - археолог и регионален инспектор в ГД „ИОКН“ при Министерство на културата заедно със свой колега и свидетелката Е.М. ***, извършили проверка, за извършено прокопаване в обхвата на І-ва охранителна зона на недвижима археологическа културна ценност, разположена в землището на с.Шкорпиловци обл.Варна.

На място свидетелите установили, че в равнинен поземлен имот, попадащ в м.“Табята“, землището на с.Шкорпиловци, маркиран по границите с бетонни маркери, са извършени изкопни и насипни дейности в посока от юг на север с дължина на изкопа над 2 м., широчина 0.60 м. и дълбочина от 0.60 до 0.70 м.

Изкопаната пръст била насипана в дясно от изкопа, а в нея както и в самия изкоп се виждали фрагменти от керамика, която свидетелят А., датирал от периода на късната античност.

Този изкоп продължавал в посока изток-запад, където дължината му била 13.15 м., ширина 60 см. и дълбочина 0.40-0.70 м. В този изкоп, както и в пръстта, изхвърлена от него имало голямо количество тухли с хоросан по тях и керамика.

В изкопите свидетелите установили две структури, по които личали редове от тухли слепени с хоросан.

Въз основа на представените им документи свидетелите установили, че собственик на процесния имот, представляващ дял VІ от ПИ № 002241, от 05.12.2016 г. е жалбоподателят В.К.; а ПИ № 000316, който е граница на ПИ

№002241 е път ІV клас, собственост на община Долни Чифлик.

Като взели предвид издадените заповеди и съставени протоколи от комисия на Министерство на Културата, съобразно които поземленият имот, собственост на жалбоподателя К., попада в обхвата на І-ва охранителна зона на Групова археологическа недвижима културна ценност „Късноантична крепост, ранно християнска базилика, ранно-християнска гробница и част от старобългарски вал“, на която е определен статут- „национално значение“, а гл.архитект на община Д.Чифлик е издал разрешение на жалбоподателя К. за поставяне на „два павилиона с квадратура 40 кв.м.“, проверяващите приели , че при извършваните от жалбоподателя изкопни работи в поземления му имот и в този, част от уличната регулация не са проведени предварителни археологически проучвания-спасителни разкопки; не са предприети действия за обезопасяване на разкритите при изкопните дейности археологически структури чрез спиране на дейността, както и че не е спазена процедурата за одобряване на инвестиционни проекти за намеси в защитени територии.

Поради това на 04.10.2017г. свид. А. съставил на К. АУАН № 14 , в който нарушенията били квалифицирани по чл.161 ал.1, чл.160 ал.2 и чл.83 ал.1 т.3 от ЗКИ.

При предявяване на акта било направено възражение, а в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН било депозирано и писмено такова.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено атакуваното пред настоящата инстанция НП № НП-14/14.12.2017 г., в което административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации в него и правната квалификация на нарушенията.

За тях на В.К. били наложени общо три адм. наказания – „глоба“, както следва: на основание чл.221а, ал.1 от ЗКН в размер на 1500 лева, на основание чл.221 от ЗКН в размер на 4000 лева и на основание чл.200, ал.1 от ЗКН в размер на 7000 лева – понастоящем влязло в законна сила.

От нотариален акт №

176 т.V рег. №12145 дело 626/2016 г. се установява, че В.С.К. е собственик на 361 кв.м. ид.ч. от поземлен имот № ***, находящ се в с.Шкорпиловци м. Табята.

От Разрешение за поставяне № 9/11.04.2017 г., издадено от гл.архитект на община Д.Чифлик се установява, че на В.К. се разрешава да извърши поставяне/монтаж/ на два павилиона с обща квадратура 40 кв.м. в ПИ *** по кадарстралната карта на с.Шкорпиловци общ. Долни чифлик.

Видно от Заповед № РД-9Р-51/15.12.2015 г. на Министъра на културата (обн. в ДВ бр. 10/06.02.2016 г.) е променен статута на обект „Археологически комплекс „късноантична крепост (квадрибург), ранно християнска базилика, ранно християнска гробница и част от старобългарски вал“, разположени в землището на с.Шкорпиловци общ. Долни Чифлик, обл.Варна, с класификация на групова археологическа недвижима културна ценност (ГАНКЦ) от античността и средновековието и с категория „местно значение“ в категория

„национално значение“.

Съгласно възприето с тази Заповед предложение на НИНКН, обективирано в протокол от 11.05.2015 г., относно режима за опазване на територията на І-ва охранителна зона (вкл. имоти 83404, 002241 и 002243) на тази ГАНКЦ, се допуска поставянето на преместваеми обекти по схема, предложена от главния архитект на община Долни Чифлик и без да се изпълняват изкопни работи.

От отговорите на Кмета на община Д.Чифлик, управителя на „ВиК-Варна“ ЕООД и „Енергопро-мрежи“ АД, обективирани в писма до Министерство на културата се установява, че общината и дружествата не са възлагали или извършвали ремонтни ВиК и електропроводни дейности, свързани с изкопни работи в имота собственост на В.К..*** ЕООД се сочи, че във връзка със започнало изграждане на шахта за отпадни води в имота на К. на 04.05.2017 г. е нарушена целостта на съществуващ етернитов водопровод – спукана тръба, преминаващ през имота, което е наложило аварийна група на дружеството да я възстановява в периода от 08.30 часа до 12.30 часа (видно от представения по делото протокол 50 по авария № 25472). С това дружество няма съгласувана скица на имота, на която да е нанесен съществуващ водопровод и определения сервитут.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Показанията на свидетелите К.А., Евг. М. и А.К. са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви с останалия доказателствен материал и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи, поради което и съдът прецени, че следва да ги кредитира.

Действително св. к. заяви, че не е подавал сигнал до МК, което обаче обстоятелство не внася противоречие във възприетите от съда фактически положения, доколкото видно от наличните по делото писмени доказателства такъв е подаден от лицето Красимира Анастасова – кмет на Община Долни чифлик към процесната дата.

Въз основа на така възприетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Наказателното постановление № НП-14/14.12.2017г. е издадено от компетентен орган-заместник-министъра на културата на основание Заповед на Министъра на културата

№ РД- 09-267/19.05.2017г. и чл.229 ал.2 от Закона за културното наследство. АУАН също е съставен от компетентно лице по силата на чл.192 ал.3 от ЗКН.

АУАН и процесното НП са издадени при спазване на сроковете, визирани в чл.34 от ЗАНН, като са съобразени с нормите на чл. 57 и чл.42 от ЗАНН.

При съставяне на

АУАН и НП не са били допуснати нарушения на процесуалните правила.

Наведените в жалбата доводи за нарушение на чл.34 от АПК са неотносими в настоящото адм.наказателно производство, доколкото началото на развилото се адм. наказателно производство се поставя от съставяне на акт за установяване на адм. нарушение, какъвто безспорно в случая е наличен, а не с констативен протокол.

Препис от АУАН е бил надлежно връчен на нарушителя, като му е била дадена възможност да организира адекватно защитата си, което и същият е сторил.

Нарушенията са описани с необходимата конкретика като са посочени и законовите норми, които се считат за нарушени.

След запознаване с възраженията на жалбоподателя и извършване на проверка на спорните обстоятелства, АНО е издал процесното НП, тъй като е счел, че е налице нарушение извършено от конкретното лице.

Основателността или неоснователността на тази преценката на АНО по възраженията срещу издадения АУАН не представлява задължителен реквизит на наказателното постановление и безспорно не съставлява предпоставка за редовността му от външна страна.

Що се отнася до материалноправната законосъобразност на издаденото постановление по пункт 1 и 2, съдът намери следното:

Съгласно чл.161 ал.1 изр.първо от ЗКН осъществяването на инвестиционни проекти на физически и юридически лица в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти, задължително се предхожда от предварителни археологически проучвания, с които се установява дали те няма да бъдат засегнати или нарушени.

Действително по делото се установи, че поземленият имот, собственост на жалбоподателя К. попада в І-ва охранителна зона на ГАНКЦ „късноантична крепост (квадрибург), ранно християнска базилика, ранно християнска гробница и част от старобългарски вал“.

Разпечатката съдържа 60 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/453feb59-cf49-49f4-b138-c6c637c13bda