Решение № 265802 от 17.09.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София,

17.09.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.

КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Йоана Петрова, като разгледаа докладваното от съдията гр. д. № 16805 по описа на състава за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищцовото дружество “Б.Д.” ЕАД твърди, че между него и двамата ответници Д.Д. и М.В., в качеството им на солидарно задължени за кредитния дълг бил сключен Договор за ипотечен кредит от 20.03.2009г. По силата споменатия договор, банката- кредитор предоставила на ответниците сумата от 123 000 лева. Срокът на издължаване на кредита бил уговорен за 360 месеца, считано от датата на усвояване – 23.03.2009г. Кредитополучателите поели задължението да върнат на равни месечни вноски, съгласно предоставения погасителен план, както сумата на кредита, така и да заплащат на банката- кредитор договорна лихва, формирана като сбор от БЛП /4,6% към датата на сключване на договора/ и надбавка от 5,69%, или общо в размер на 10,29 процентни пункта и заемни такси за управление на кредитното задължение. С цел обезпечаване вземанията на банката-кредитор, в нейна полза била учредена договорна ипотека върху недвижимия имот, който бил придобит с отпуснатата сума - апартамент № **, находящ се в гр. София, район Слатина, ж.к. „********ет.*Задълженията по кредита били погасявани редовно до месец май на 2017г. след това кредитополучателите изпаднали в забава и към месец юни 2018г. Задължението им достигнало до незаплатени 12 месечни погасителни вноски. Вследствие на допуснато договорно неизпълнение - на основание т.20.2 т Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити- банката упражнила правото да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. Фактът на обявяване на предсрочна изискуемост по кредита бил доведен до знанието на всеки един от длъжниците чрез изплащане на изрично уведомление, получено лично от всеки един кредитополучател. Писменото изявление на банката било получено от Д.Д. - на 10.02.2018г., а от М. В. на - 13.03.2018г. С изтичане на определения от банката срок т.е. считано от 22.06.2016г. настъпил ефектът на предсрочна изискуемост и в счетоводството на банката задължението на ответниците било отнесено в просрочие. На основание чл. 20.2 от Общите условия на кредита, от този момент, върху дължимия непогасен остатък от предсрочно изискуемото кредитно задължение била начислявана договорна лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта. Съгласно чл. 12 и чл.20.2 от договора, както и т.26.1, вр. с т.13.5 от общите условия - ответниците следвало да заплатят на банката- кредитор и заемни такси - такса за управление, служебна застраховка за недвижим имот и такса изискуемост. След като на 05.09.2018г. банката – кредитор сезирала Софийски районен съд със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК – на 13.09.2019 г. срещу двамата ответници била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за солидарно осъждане на ответниците Д.И.Д. и М.Б.В. да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД сумата от 113 970,92 лева, представляваща главница по обявен за предсрочно изискуем Договор за ипотечен кредит от 20.03.2009г., заедно със законна лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 05.09.2018г. до деня окончателното плащане на задължението, сумата от 15 467,08 лева, договорна лихва начислена за периода от 11.05.2017г. до 04.09.2018г., санкционираща лихва в размер на 2 336,04 лева, начислена за периода от 11.06.2017г. до 04.09.2018г., заемни такси в общ размер на сумата от 4 124,73 лева и направените разноски в заповедното производство. На 29.11.2018г. ищецът бил уведомен за подадено от ответниците възражение по реда на чл. 414 от ГПК и получил указания за необходимостта да установи заявените вземания по исков ред, което обосновало възникването на неговия правен интерес от предявяване на исковата претенция. При така изложените фактически твърдения ищецът претендира да бъде установено по отношение на ответниците Д.И.Д. и М.Б.В. съществуването на посочените към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист - 05.09.2018г., вземания, както следва: за сумата от 113 970,92 лева, представляваща главница по обявен за предсрочно изискуем Договор за ипотечен кредит от 20.03.2009г., за сумата от 15 467,08 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 11.05.2017г. до

04.09.2018г., за сумата от 2 336,04 лева, представляваща наказателна/санкционираща лихва, начислена за периода от 11.06.2017г. до 04.09.2018г., за сумата от 4 124,73 лева представляваща дължимите и незаплатени заемни такси, заедно със законна лихва върху всички посочени по- горе суми, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 05.09.2018г., до деня окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 58982/2018г. на СРС, 120 състав. С оглед очаквания от ищеца благоприятен за него изход от съдебния процес, той претендира за осъждане на ответниците, да му заплатят направените в заповедното производство съдебни разноски, както и съдебните разноски, които са били направени в настоящия исков процес за установяване съществуването на заявеното вземане.

Ответниците Д.И.Д. и М.Б.В. оспорват предявените искове по основание по размер. Поддържат становище, че представения от ищеца документ по чл. 417 от ГПК - извлечение от счетоводни книги на банката - бил формално нередовен от външна страна, поради което доказателствената му сила била съмнителна. Съдържанието на документа според тях е неясно и не позволява да бъдат установени съществено важни данни за движението на кредита - за начина на погасяване на задълженията, за размера на погасената част от главницата и лихвата, за размера на таксите и за методологията, по която тези задължения са били изчислени. Независимо от изложеното, ответниците оспорват размера на задължението, като релевират довод за недействителност на отделни клаузи от съдържанието на договора за кредит и общите условия по него. Релевират възражение за недействителност на клаузата на чл. 7 от Договора за ипотечен кредит от 21.02.2008г. и недействителност на клаузата на чл. 9.1 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на „Б.Д.“ ЕАД /версия януари 2008г./, които са насочени към определяне размера на договорната лихва, като излагат доводи за тяхната неравноправност по смисъла на чл.143, вр. с чл.146 от ЗЗП. Вследствие от приложението на оспорените клаузи, ответниците заплатили недължимо договорна лихва, при начална липса на основание. Ответниците оспорват дължимостта на претендираното вземане за заемни такси, поради липса на основание на начисляването им както и поради недоказаност на факта на реалното заплащане на разходи, обосноваващи начисляването на тази такса. Оспорват претенцията за присъждане на санкционна/ наказателна лихва, поради противоречие на претендирания размер със законовия размер на обезщетението, определен в ЗПК. Молят за отхвърляне на предявените искове и претендират за осъждане на ответника да им заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство Договор за ипотечен кредит от 20.03.2009г. /на стр. 10-11 от делото/установява възникналото по съгласие между ищеца и двамата ответници кредитно правоотношение, по силата на което “Б.Д.” ЕАД се е съгласило да предостави на Ц.В.Д.и на Д.И.Д., в качеството им на солидарно задължени кредитополучатели, сумата от 123 000 лева. Срокът на издължаване на кредита бил уговорен за 360 месеца, считано от датата на усвояване – 23.03.2009г. Кредитополучателите поели задължението да върнат на равни месечни вноски, съгласно предоставения погасителен план, както сумата на кредита, така и да заплащат на банката- кредитор договорна лихва, формирана като сбор от БЛП /4,6% към датата на сключване на договора/ и надбавка от 5,69%, или общо в размер на 10,29 процентни пункта и заемни такси за управление на кредитното задължение. За обезпечение на дълга, в полза на банката-кредитор е учредена договорна ипотека върху недвижимия имот, който е бил придобит с отпуснатата сума - апартамент № 63, находящ се в гр. София, район „Слатина“, ж.к. „********ет.*. Клаузата на чл.

7.1 от споменатия договор за кредит предвижда, че за предоставения кредит се дължи лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и стандартна надбавка. Към дадата на сключване на договора базовият лихвен процент е 5, 69%, стандартната надбавка е 4, 6 %, което означава, че лихвеният процент по кредита възлиза на 10,29%. Клаузата на чл.12 урежда задължението на кредитополучателя да заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните които „Б.Д.“ ЕАД прилага към деня на съответното плащане. Според съдържанието на договора, ответникът и М.В. има качеството на съдлъжник, който според клаузата на т.14 поема задължението на кредитополучателя по настоящия договор в случай на неизпълнение. Отговорността на съдлъжника пред банката кредитор е при условията и по реда на чл. 138 от ЗЗД, според клаузата на т.15 от договора.

Приетите като доказателство Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на „Б.Д.“ ЕАД /на стр.12-15 от делото/съдържат приложимите към договора за кредит общи клаузи относно усвояването, олихвяването и погасяването на кредитното задължение, както и относно отговорностите и санкциите при забава. На основание чл. 20.2 от Общите условия на кредита, от този момент, върху дължимия непогасен остатък от предсрочно изискуемото кредитно задължение била начислявана договорна лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта. Съгласно чл. 9.1 от Общите условия, кредитът се олихвява с фиксирана или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, която е посочена в конкретния договор за кредит. Според същата уговорка, редиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява кредитополучателите по подходящ начин. Съгласно чл. 12 и чл. 20.2 от договора, както и т. 26.1, вр. с т. 13.5 от общите условия - ответниците следвало да заплатят на банката- кредитор и заемни такси - такса за управление, служебна застраховка за недвижим имот и такса изискуемост.

Приетият като доказателство по делото

Погасителен план /на стр. 16-21 от делото/и извлечение от тарифата за таксите установяват броя, размера и падежа на анюитентните вноски /главница и лихва/, уговорени за плащане от кредитополучателите за погасяване на кредитното задължение, както и вида и размера на дължимите такси за обслужване на кредита.

Приетите като доказателства Уведомление с изх. №

01-20-01165/06.02.2018г. с разписка за получаване на изявлението от 10.02.2018г. /на стр. 22-23 от делото/ и Уведомление с изх. № 01-20-01582/26.02.2018г. и разписка за получаване от 13.03.2018г. /на стр. 24-25 от делото/ установяват факта, че банката кредитор е отправила едностранно волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредитното задължение. Изявлението е мотивирано с неизпълнение на задълженията на кредитополучателите /забава/.

Страните не спорят, а приетите като доказателство разписки установяват, че товя изявление е достигнало до знанието на адресатите - Д.Д. и М.В..

Страните не спорят и от събраните по делото доказателства се установява, че по подаденото заявление вх. № 3070942/05.09.2018г. на ищеца, пред Софийския районен съд е било образувано ч.гр.д. № 58982/2018г. по описа на 120 състав при СРС.

На 13.09.2019 г. срещу двамата ответници е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за солидарно осъждане на Д.И.Д. и М.Б.В., да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД следните суми: 113 970,92 лева, представляваща главница по обявен за предсрочно изискуем Договор за ипотечен кредит от 20.03.2009г., заедно със законната лихва върхупосочената сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 05.09.2018г. до деня окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 15 467,08 лева, начислена за периода от 11.05.2017г. до 04.09.2018г., санкционираща лихва в размер на 2 336,04 лева, начислена за периода от 11.06.2017г. до 04.09.2018г. заемни такси в общ размер на сумата от 4 124,73 лева и и заплатят направените разноски в заповедното производство в размер на сумата от 2767, 98 лева.