Определение № 31017 от 26.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31017 гр. С., 26.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110108933 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от името на Д. М., гражданин на С., родена на ********** г. , срещу „*********” ЕООД, ЕИК:

*********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание: 1/ чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 7 604,35 евро, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.10.2025 г.– 15.10.2025 г., по сключен между страните по делото трудов договор, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.04.2026 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ чл. 224, ал. 1 за сумата от 19 080 евро, представляваща обезщетение за неизползван от ищеца платен годишен отпуск от 24 дни, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.04.2026 г. до окончателното изплащане на сумата; 3/ сумата от 47 700, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за 90 дни /срока на предизвестието/, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.04.2026 г. до окончателното изплащане на сумата; 4/ сумата от 238 500 евро, на основание чл. 66, ал. 2 КТ , вр. чл. 11 от сключения между страните трудов договор, представляваща обезщетение при прекратяване на договора, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.04.2026 г. до окончателното изплащане на сумата; 5/ сумата от 111 300 евро , на основание чл. 66, ал. 2 КТ , вр. чл. 3 от сключения между страните трудов договор, представляваща допълнително договорно възнаграждение, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.04.2026 г. до окончателното изплащане на сумата; 6/ чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 782,73 евро, представляваща лихва за забава за периода 30.11.2025 г. до 02.04.2026 г. върху главницата за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск ; 7/ чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата о т 1 956,81 евро, представляваща лихва за забава за периода 30.11.2025 г. до 02.04.2026 г. върху главницата за обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ .

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника в производството.

Депозирана е и насрещна искова молба вх. № 174302/01.06.2026 г. от името 1 на „*********” ЕООД, ЕИК: ********* против Д. М., гражданин на С., родена на ********** г., за осъждане на ответника Д. М., гражданин на С., родена на ********** г., да заплати на ищеца „*********” ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД следните суми: сумата в размер на 28 938,15 евро, частично предявена претенция от общия размер на вземането от 46 110,15 евро, представляващо обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение от 90 дни; сумата от 1 546,52 евро, представляваща лихва за забава за периода 30.11.2025 г. до 01.06.2026 г. върху главницата за обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:

Съдът намира, че в случая делото е с международен елемент, поради което на основание чл. 28 КМЧП следа служебно да провери и да се произнесе по международната компетентност за разглеждането на настоящият спор.

На първо място, съдът отчита факта, че никоя от страните по спора не повдига въпросът за международната компетентност на СРС, което е достатъчно основание за приложението на чл. 25 от Регламент 1215/2012, т.е. хипотеза на пророгация на компетентност. В случая все пак за пълнота трябва да се посочи, че в клаузата на чл. 13 от процесния трудов договор страните са уговорили изрично, че споровете ще се отнасят към компетентния български съд в гр. С., т.е. изрично са учредили компетентност – в случая на СРС. По насрещният иск на работодателя са приложими правилата на чл. 20-22 от Регламент 1215/2012. Следователно в случая ********* районен съд е международно компетентен да се произнесе по предявените от страните претенции.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 211 ГПК, поради което предявените насрещни искове следва да бъдат приети за съвместно разглеждане.

Неоснователно е искането на ответника по насрещният иск за разделяне на производството и отделното разглеждане на претенциите по насрещния иск. На първо място по аргумент от чл. 210, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 213 ГПК, съдът притежава дискреция за товадали да съедини, респ. да приеме за съвместно разглеждане (арг. чл. 211 ГПК) насрещни искови претенции. В случая противно на твърденията на ответника, предявените искове подлежат на разглеждане по един и същи процесуален ред, а не по реда на глава XXV „Бързо производство“ – чл. 310 и сл. ГПК, тъй като макар и част от първоначалните искове да подлежат на разглеждане по този ред, самият ищец в исковата си молба ги е съединил с претенции, които подлежат на разглеждане по общия исков ред, поради което по аргумент от чл. 310, ал. 2 ГПК при обективно съединяване на иск, предвиден в ал.

1, с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков ред, не се допуска бързо производство. Тоест, разглеждането на претенциите е по общия исков ред. Отделно от това, съдът намира, че предявените насрещни искове, почиват на твърдения за сходни факти и обстоятелства, поради което няма да се затрудни разглеждане на 2 производство (арг. чл. 210, ал. 2 ГПК), респ. няма да се наруши принципа за разглеждане на делото в разумен срок (арг. чл. 13 ГПК, във вр. чл. 6 КЗПЧОС).

Следователно искането за разделяне на производството е неоснователно и като такова, следва да бъде оставено без уважение.

Съдът намира исковата молба и насрещната искова молба за редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства е основателно, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК на ищеца следва да се допусне един свидетел при режим на довеждане. При същите условия на ответника също следва да се допусне на основание чл. 159, ал. 2 ГПК един свидетел при режим на довеждане.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК е неоснователно, доколкото по отношение на обстоятелството, което ще се доказва с исканата справка за броя дни ползван и неползван платен годишен отпуск от служителя, в т.ч. и молби за отпуск, страните нямат спор, в частта за ведомостите за заплати е неконкретизирано досежно периода, а по отношение на информация за работните задължения и цели на служителя, ответникът изрично заявява в отговора на исковата молба, че в негово държане не се намират посочените документи, доколкото подобни не съществуват.

Искането на страните за допускане изслушване на съдебно-счетоводна експертиза в настоящото производство, със задачи, формулирани в исковата молба и в отговора на исковата молба, следва да бъде уважено.

Неоснователно е доказателственото искане на ответника за допускане изслушването на заключението на СТЕ (езикова). Въпреки, че доказателственото искане е направено своевременно, то в едната му част е процесуално недопустимо, тъй като поставените задачи изискват от вещото лице да направи правни изводи, вкл. с оглед тълкуването на процесния договор. А в останалата си част с оглед останалите представени по делото доказателства, искането се явява не необходимо.

Следователно доказателственото искане трябва да бъде оставено без уважение.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

В случая настоящият съдебен състав намира с оглед правилото на чл. 140а, ал. 2 ГПК не са налице предпоставките, за да страните на основание чл. 140а, ал. 1 ГПК да бъдат задължени да участват в информационна среща по медиация, поради което все пак с оглед задължения на съда за приканване към спогодба същите единствено следва да бъдат насочени към медиация – арг. чл. 140а, ал. 4 ГПК.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОБЯВЯВА, на основание чл. 28 КМЧП, че ********* районен съд е международно компетентен да разгледа настоящото производство.

ПРИЕМ А, на основание чл. 211 ГПК, за съвместно разглеждане възражение за прихващане направено от ответника с отговора на исковата молба.

ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявени обективно, кумулативно съединени, насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по насрещния иск на основание чл. 210, ал. 2 ГПК за разделяне на производството по първоначално предявените претенции и по насрещните искове.

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.10.2026 г. от 15:30 часа , за когато да се призоват страните.

ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

Ищецът Д. М. твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение, което било възникнало по силата на Трудов договор от 09.12.2024 г., като от 16.12.2024 г. ищецът бил започнал да изпълнява длъжността „Изпълнителен директор стратегическо планиране“ при уговорено трудово възнаграждение в размер на 31 097,00 лева, с еврова равностойнсот от 15 900 евро, в което било включено основно възнаграждение от 27 624,30 лева и такова с допълнителен характер за трудов стаж и професионален опит в размер на 3 473,40 лева.

Поддържа, че съгласно чл. 3 от договора, трудовото възнаграждение било платимо до 9-тия работен ден на месеца, следващ месеца, за който е дължимо по предоставена от служителя банкова сметка. Навежда доводи, че възнаграждението за м.08.2025 г. било с настъпил падеж на 12.09.2025 г., но същото било изплатено едва на 19.09.2025 г. Излага съображения, че с оглед забавеното плащане бил упражнил правовото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение без предизвестие, считано от 15.10.2025 г. – на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, за което развива подробна аргументация от правна страна. Твърди, че за периода 01.10.2025 г. до 15.10.2025 г. му се дължало трудово възнаграждение в размер на 7604,35 евро с оглед отработените дни, като предвид прекратяване на отношението се дължало и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 24 дни за 2025 г. в размер на 19080,00 евро. Сочи, че в чл. 11 от трудовия договор бил уговорен 90-дневен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което на основание чл. 221, ал. 1 КТ му се дължало обезщетение в размер на 47700,00 евро. Развива съображения, че в чл. 11 от трудовия договор бил уговорен компенсационен пакет, като му се дължало заплащането на 15 месечни заплати – сумата от 238 500,00 евро, ко ито били изчислени на базата на брутното трудово възнаграждение. Твърди, че в чл. 3 от трудовия договор бил уговорен годишен бонус в размер на 70 % от брутното трудово възнаграждение в зависимост от годишното представяне, който се дължал изчислен пропорционално на времето до прекратяване на трудовия договор, 4 поради което се дължала сумата от 111 300,00 евро. При изложените твърдения, моли, за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника „*********” ЕООД в производството, с който се оспорват предявените искове. Излагат се подробни съображения за ********* и дейността на „*********” в България, както и за спора между акционерите в ********* и едновременното напускане на екипа на Д. Ш., част от който е и ищцата. В тази връзка се посочва, че ********* представлява международна корпоративна група, осъществяваща дейност в сферата на телекомуникациите, медиите и свързаните с тях услуги чрез множество дъщерни и свързани дружества в различни държави, сред които България. Посочва се, че в контекста на груповата организация ********* е страна по трудови договори с лица (в случая и ищцата), които заемат ръководни и експертни позиции, предназначени да обслужват дейности на други дружества от групата, а не да осъществяват ежедневно оперативна дейност само на дружеството или само на територията на Република България, като част от тези лица, включително и ищцата, не са извършвали реална и постоянна трудова дейност в България, а са изпълнявали функции, насочени към други дружества от групата, често извън страната, при дистанционен или проектен режим на работа. Твърди се, че макар трудовият договор формално да инкорпорира и превод на български език, условията са били договаряни, обсъждани и подписвани по същество на английски език, който е бил единственият работен език между страните. Излага се, че в периода 2024 - 2025 г. в рамките на ********* възникал съществен корпоративен и акционерен спор между мажоритарния акционер ********* ( ВС Partners) и миноритарния акционер и основател на групата Д. Ш., свързан с управлението на групата, бъдещата му роля в нея и промени в ръководния състав на групово ниво. Излагат се съображения, че в така възникналия спор ищцата не е запазила неутралност или лоялност към работодателя си, а активно се е асоциирала с действията на Д. Ш. и лица от неговия управленски кръг, като напускането на ищцата било осъществено в точно определен момент, който съвпадал с ескалацията на акционерния спор в рамките на *********. Твърди се, че в същото време в рамките на ********* е започнала реорганизация, включваща смяна на управленски екипи, преструктуриране на функции и прехвърляне на дейности между дружества от групата, като в този период са възникнали и временни затруднения в административното и финансовото обслужване, което е довело и до 7-дневното забавяне в обработката и изплащането на определени възнаграждения. Сочи се, че забавянето е било обусловено от обективни организационни процеси, свързани с преструктурирането, касаещи назначаването на нов управител на *********, и подновяването на редица документи, изискани от обслужващите банки (свързани със ЗМИП и ППЗМИП и подобни регулации), като тези промени са били добре известни на ищцата като част от управленския екип на групата. Излага се, че след приключване на процедурите по смяната на ръководството, работодателят е изплатил всички възнаграждения в срок и в цялост. Твърди, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ – 5 едностранно прекратяване по инициатива на работника, доколкото не са били налице предпоставките по заявеното от служителя основание по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. В тази връзка се посочва, че към датата на отправяне на заявлението за прекратяване на трудовия договор от страна на ищцата – 15.10.2025 г., работодателят е изплатил дължимото трудово възнаграждение за м.08.2025 г., ведно със законната лихва, изплатено на 19.09.2025 г. както и трудовото възнаграждение за м.09.2025 г., изплатено на 09.10.2025 г. Ето защо счита, че към момента на изпращане на уведомлението не е налице забава за изплащане на трудовото възнаграждение. Оспорва ищцата да има право на уговорения в чл. 3 от договора бонус, доколкото изплащането му било изцяло в дискрецията на работодателя, като никога не са били договаряни, конкретизирани и приети ясни и обективни критерии за възникване на правото на такъв бонус. Твърди се, че уговорката за бонус по чл. 3 от трудовия договор има характер на условно, стимулиращо и променливо възнаграждение, което по своята правна природа не било автоматично дължимо, а възниквало само при изпълнение на предварително определени условия. Сочи, че в конкретния случай между страните никога не са били разписвани, утвърждавани или прилагани ясни критерии, въз основа на които да се прецени при какви условия възниква право на бонус; какви конкретни цели следва да бъдат постигнати; как се измерва и определя изпълнението им; кой орган или лице установява и удостоверява постигането на резултатите. Ето защо счита, че при липсата на ясно определени и приети критерии, бонусното възнаграждение не може да се счита за автоматично изискуемо. Излага и че бонусът имал дискреционен характер и зависел от допълнително волеизявление на работодателя, изразено чрез утвърждаване на резултати или изплащане на конкретна сума, като такова волеизявление в настоящия случай липсвало. Сочи, че ищцата не е доказала да е постигнала конкретни резултати, които по обективен и проверим начин да обосноват начисляване на бонус в размер на 70%. Сочи и че на ищцата вече бил изплатен бонус за 2025 г. в размер на 242 522,92 лв. Оспорва се и дължимостта на обезщетение по чл. 11 от договора, доколкото същото е дължимо само при едностранно прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя, а не и при едностранно прекратяване от страна на служителя, както е в настоящия случай. Оспорва се и иска за трудово възнаграждение при твърдения, че през процесния период ищцата реално не е полага труд за работодателя, като е преустановила трудовата си дейност още през м.09.2025 г. Искът по чл. 221 КТ се оспорва като неоснователен при изложените вече твърдение за липсата на предпоставките за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.