Решение № 385 от 12.08.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. К., 12.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Х.К.К. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510100204 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22 вр.с чл.11 от ЗПК.

Ищецът твърди, че е страна по договор за кредит тип К.л. №******, сключен с „К.К.М.“ ЕАД. Съгласно този договор трябвало да върне сумата по кредита ** лева, при сума на получаване ** лева, със срок на кредита- 18 месеца. Във връзка с клаузата на чл.1, ал.2 от договор за кредит тип К.л. №******, сключил договор за възлагане на поръчителство с „К.Г.“ ЕООД, с който да се обезпечи първоначално сключеният договор за потребителски кредит. С така сключения договора за гарант, следвало да заплати допълнително такса в размер на ** лева, разсрочена на 18 месечни вноски, като тази сумата се начислявала към месечните вноски по кредита. По този начин общото задължение ще бъде в общ размер на ** лева. Всичко това намерило отражение в обединения погасителен план. Счита договора за кредит тип К.л.

№******, сключен с „К.К.М.“ ЕАД за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. В условията на евентуалност, счита клаузата на чл.1, ал.2 от договор за кредит тип К.л.

№******, въз основа на която бил сключен договор за възлагане на поръчителство с „К.Г.“ ЕООД за нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Законът за потребителския кредит въвеждал императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори, нарушаването на които водело до тяхната недействителност. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 9, договорът за потребителски кредит бил недействителен. Договорът за кредит тип К.л. №****** бил недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК, защото в него бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането му, липсвало изрично посочване, дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за кредита, или е променлив. Нарушението било още по-съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й 1 с главницата по кредита, за да можело да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Тези неясноти съществено ограничавала правата му на потребител. В чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК било предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми дължи при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая имало погасителен план, но той изцяло не отговарял на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, защото липсвала задължителната информация по ЗПК. В договор за кредит тип К.л. №****** била предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, но същите следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност, което не било направено от кредитодателя. Това създавало невъзможност да се разбере заплащаните вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явявало още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем.

Договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявала по специална формула. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как бил образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора- чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В договор за кредит тип К.л. № ****** била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвало ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта на такса гарант. Не ставало ясно, дали същите са отразени в ГПР. Не ставало ясно, изобщо какво се включва в ГПР. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвала. Следвало да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Договор за кредит тип К.л. № ****** бил сключен при неспазване изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, както и на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като сумата която се претендирала чрез договора за възлагане на поръчителство в размер на ** лева не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит бил посочен ГПР в размер на 50%, а ако се включело възнаграждението предвидено по договор за възлагане на поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха 2 нараснали двойно. Така с предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Счита клаузата на чл.1 ал.2 от договора за кредит за нищожна, доколкото с нея се задължавал кредитополучателя да сключи договор за поръчителство и то с предварително избрано дружество, чието възнаграждение било в размер на 90% от отпусната сума. Затова клаузата на чл.1, ал.2 от договора за кредит, противоречала на добрите нрави, а и била нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, във вреда на потребителя, не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водела до неравновесие в правата на страните, като по този начин били в ущърб на ищеца като потребител.

Клаузата на чл.1, ал.2 от договор за кредит била и нищожна на основание чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, тъй като не се явявала индивидуално уговорена.

Доколкото отпуснатия ме кредит на физическо лице, представлявал финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, имал качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13,т.1 от ДР на ЗЗП, т.е. била приложима разпоредбата на чл.113 от ЗПК. Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че договор за кредит тип К.л., № ******, сключен с „К.К.М.“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК и в условията на евентуалност клаузата на чл.1, ал.2 от Договор за кредит тип К.л. №******, сключен с „К.К.М.“ ЕАД, въз основа на която е сключен договор за възлагане на поръчителство с „К.Г.“ ЕООД за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД вр. с чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Договорът за кредит тип „К.л.“ съдържал всички, предвидени в чл.11 от ЗПК реквизити, като включително отговарял на всички изисквания на действащото в Република България законодателство, предвид което същият бил действителен. На 23.11.2021г. бил сключен с ищеца договор за потребителски кредит тип „К.л.“ №******, като ищецът усвоил главница в размер на ** лв., с лихвен процент по кредита 36.00 % и Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 42.83 %. Кредитът следвало да бъде върнат на 18 вноски. Ищецът заплатил на една вноска в размер на ** лв., от които: ** лв. главница и ** лв. лихва, след което плащанията по кредита били преустановени като задълженията по кредита били в общ размер на ** лв., от които: главница ** лв. и ** лихва. Неправилни били изложените в исковата молба твърдения, за липса на реквизит по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. В чл.1, ал.4, т.3 от договора за потребителски кредит бил посочен именно лихвения процент в размер на 36 %, както и условието, че същият се прилагал при „максимален срок на кредита“, който съгласно погасителния план бил 18 месеца, които били посочени в табличен вид и в чл.1, ал.4 от договора. Следвало да се в* м.ело предвид, че същите се прилагали кумулативно, като промяната на един компонент би довело до промяна на друг, предвид което и всеки компонент се явявал условие за прилагането на всеки един от останалите компонента.

Неправилни били твърдения за нарушаване на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. В чл.1, ал.4, т.6 от договора за кредит били записани условията за издължаване. В исковата молба били изложени твърдения за несъответствие на ГПР със законодателството от всякакво естество - за размера, изчислението, методологията, конкретните параметри, включени в него и други. В 3

Приложение №1 към договора, подписано във връзка с чл.1, ал.4, т.7 от договора бил посочен годишния процент на разходите- 42.83%. В таблицата в чл.1, ал.4, т.7 от Договора били посочени и взетите предвид допускания за неговото изчисляване. Годишният процент на разходите можел да бъде изчислен посредством законоустановената в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК формула за изчисляване. Неправилни били изложените в исковата молба пороци на договора за кредит, свързани с невключване на претендирана сума за гарант в размер на ** лв. при неговото изчисляване.

Кредиторът не изисквал и приемал плащания за „гарант“ и нямал и информация за посочената сума от ** лв., не разполагал с данни, които потвърждавали или отричали нейният размер или изискуемостта й от трети лица. Оспорва доводите за нищожност, свързани с неправилно изчисляване на ГПР, произтичащо от невключване на разход за поръчителство. Заявява, че ГПР е изчислено правилно и че са взети предвид всички, изискуеми от закона “общи разходи по кредита за потребителя“ съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК. В така посочената разпоредба се указвало, че „общи разходи по кредита за потребителя“ са „всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати...“. Соченият разход не бил изискван от кредитора и не били правени плащания към последния. От чл.1, ал.2 на договора за възлагане на поръчителство от 23.11.2021г. било видно, че той пораждал действие само, ако ищецът в 5дневен срок от момента на одобряването на усвояването по кредита не предостави друго обезпечение. Предвид това и дължимостта, соченото възнаграждение възниквало на 29.11.2021г., когато бил сключен договора за поръчителство между кредитора и поръчителя. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за недействителност на чл.1, ал.2 от процесния договор. Изискването за обезпечаване на потребителския кредит било разписано в изпълнение на разписаните в Директива 2008/48 и ЗПК разпоредби. Естеството на получената от ищеца услуга т.н. „бързи кредита“, които от гледна точка на занижените изисквания към кредитната история на клиентите и тяхната платежоспособност, се явявали високо рискови, предвид което и в случай на неблагоприятно развитие на възникналите правоотношение /каквото било и настоящото, предвид отказа от страна на ищеца да върне предоставения му кредит/, единствената сигурна възможност кредитора да получи дължимите суми по договора, е да се удовлетвори от обезпечението по кредита. Предвид значителния размер на главницата по кредита- ** лв. по никакъв начин не бил съгласен с изложените доводи от ищеца за умишлена завишеност на изискванията към обезпечението. Ищецът не е направил опити да предостави поръчителство от страна на физически лица. Неправилен бил и аргумента за противоречие на чл.1, ал.2 от договора с чл.10а, ал.1 и 2 от ЗПК, както и за нищожността на клаузата на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Съгласно чл.1, ал.2 от договора, кредиторът не изисквал от кредитополучателя заплащане на такси и комисионни за допълнителни услуги, а изисквал обезпечаване на кредита. Съгласно чл.138 от ЗЗД страните по договора за поръчителство били кредитор и поръчител, но не и ищец и кредитор. Договора за възлагане на поръчителство имал характера на договор за поръчка, по силата на който 4 ищецът бил възложил на трето лице при определени условия да поръчителства по договора за кредит. Кредиторът не предоставял „допълнителни услуги“ по смисъла на чл.10а, ал.1 и 2 от ЗПК, не начислявал такси за предоставянето на такива и не изисквал от кредитополучателя заплащането на такива, още повече заплащането на така посочената в исковата молба „такса гарант“ в размер на ** лв. Неприложима била и хипотезата на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП. Счита, че всички клаузи на договора са формирани по ясен и недвусмислен начин по смисъла на чл.147, ал.1 от ЗЗП и не пречат на ищеца да разбере икономическите последици от сключването на договора за кредит, а доколкото ищецът намесвал аргументи, свързани за сключен договор за гаранция /поръчителство/, такива доказателства не били предоставени. Моли съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и да ги отхвърли. Претендира съдебни разноски.