Решение № 474 от 24.06.2026, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. Перник, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20251720102504 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД и по чл. 493, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 от КЗ.

Образувано е по искова молба, подадена от П. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: с.

**********, ул.****** №** срещу Застрахователна компания „УНИКА“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявана от Ивана Димова и Албена Райчева – изпълнителни директори.

Ищецът твърди, че на 04.05.2025 г. около 10.57 ч. в с. *********, общ. Перник, ул.****** е възникнало пътно транспортно произшествие между управлявания от него мотоциклет марка „********“, модел „******** *****“, с рег. № ******** и управлявания от Е.Л.В., родена на 13.06.1964 г. лек автомобил марка „***********“, рег. № **********. Сочи, че виновен за пътно транспортното произшествие е водачът на лекия автомобил, тъй като не е упражнил достатъчен контрол върху управляваното от него МПС и е навлязъл в лентата за насрещно движение, където е реализирал ПТП с насрещно движещият се мотоциклет.

Счита, че като не е съобразил поведението си със спецификите на пътя, водачът на лекия автомобил е нарушил чл. 5, чл. 15, чл. 16 и чл. 20 от ЗДвП.

Ищецът поддържа, че след инцидента са му извършени два последователни медицински прегледи в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД – гр. София, при които са установени: контузия на ляво коляно, контузия на десния лакът, мозъчно сътресение, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб. Излага, че поради уврежданията е носил мека шийна яка, приемал обезболяващи и ползвал отпуск за временна 1 неработоспособност от 05.05.2025 г. до 18.05.2025 г. Твърди, че е търпял болки и страдания, със значителен интензитет през първите няколко седмици, бил е затруднен да извършва сам и най-обикновените ежедневни битови дейности, за които е разчитал на помощ от близките си, страдал е от главоболие, замайване и отпадналост, имал е кръвонасядания и оток в горния десен крайник, които са му причинявали неудобство и болезненост при движение, изпитвал е болка в областта на коляното при ходене, травмата и носенето на шийна яка са му създавали дискомфорт в изправено и в легнало състояние. Сочи, че уврежданията са довели до промяна в социалната, трудовата и семейната му ангажираност, което е довело и до негативни емоционални изживявания – станал е напрегнат, тревожен, затворен в себе си.

Изпитвал е неудобство при оказването на помощ от близките му.

Ищецът излага, че лекият автомобил причинил ПТП, от което е претърпял сочените неимуществени вреди е бил застрахован със задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК „Уника“ АД, за което е съставена застрахователна полица № **/**/***/**********, със срок от 28.02.2025 г. до 27.02.2026 г. Твърди, че на 19.05.2025 г. е подал писмена претенция до застрахователя за изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, по което е постановен отказ с писмо изх. № *****/11.06.2025 г.

Искането към съда е да осъди ответника да му заплати сумата от 15000 лв./7669.38 евро/, представляваща застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № **/**/***/********** за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило 04.05.2025 г. около 10.57 ч. в с. *********, общ. Перник, ул.****** между управлявания от него мотоциклет марка „********“, модел „******** *****“, с рег. № ******** и управлявания от Е.Л.В., родена на 13.06.1964 г. лек автомобил марка „***********“, рег. № **********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.05.2025 г./заявяването на претенцията/ до окончателното плащане.

Исковата молба е връчена на ответника на 27.10.2025 г. В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор. Ответникът счита иска за допустим. Оспорва го изцяло като неоснователен.

Оспорва твърдения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП, както и вината на водача на застрахования при него автомобил. Сочи,че лекият автомобил е излязъл от паркинг, а мотоциклетът се движи със скорост, която не е съобразена с пътните условия и видимост, тъй като следва завой, затова при установяването на опасността, водачът на мотоциклета губи управление и сам пада преди сблъсъка с автомобила. Поддържа, че водачът на лекия автомобил не е имал видимост, поради наличието на завой.

В условията на евентуалност прави възражение по чл. 51, ал. 1 от ЗЗД за съпричиняване на вредите от ищеца.

Ответникът оспорва в резултат на ПТП ищецът да е претърпял сочените от него увреждания – мозъчно увреждане, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния 2 отдел на гръбначния стълб. Счита, че те не могат да настъпят при ПТП с процесния механизъм. Излага, че липсва причинно-следствена връзка между ПТП и посочените увреждания, тъй като те не са констатирани при първоначалния преглед на ищеца.

Ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение като счита, че същото е прекомерно и не е съобразено с критериите, предвидени в чл. 52 от ЗЗД и ППВС № 4/23.12.1968 г. Твърди, че в кратък срок след инцидента ищецът не е имал видими белези от наранявания и не изпитвал болки.

Оспорва изцяло акцесорния иск за присъждане на лихва за забава, като твърди, че не е изпаднал в забава.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове и да му присъди направените съдебни разноски.

В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си адв. И. Х. поддържа предявения иск.

Моли съда да го уважи и да присъди направените разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника си адв. Г. П. оспорва иска. Искането му към съда е да го отхвърли. Претендира присъждане на направените разноски. Прави възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на насрещната страна, тъй като такова не е заплащано и не е посочено основанието, поради което е предоставена безплатна правна помощ.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК обсъди събраните по делото доказателства, намира следното:

Ищецът е надлежно легитимирана да предяви иска, тъй като е увредено лице по смисъла на чл. 478, ал. 2 от КЗ. Спазено е и специалното изискване на чл. 498, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 380 от КЗ – ищецът, е отправил до застрахователя – ответник по делото, писмена претенция за изплащане на обезщетение, получена в застрахователното дружество на 27.05.2025 г./известие за доставяне – л. 15/ и му е отказано заплащане на обезщетение/писмо изх. № *****/11.06.2025 г./

Разгледан по същество е искът е частично основателен.

За установяване настъпването на твърдяното пътно-транспортно произшествие са представени писмени доказателства – протокол за ПТП от 04.05.2025 г., веществено доказателство – флаш памет, съдържаща един брой видеоклип, приета по реда на чл. 204 от ГПК, съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Б. В. и гласни доказателства, събрани чрез разпит на свидетелите Б. Д. И. и Е.Л.В.. От посочените доказателства категорично и безпротиворечиво се установяват времето, мястото и механизмът на осъществяване на пътно-транспортното произшествие. Показанията на свидетелите относно правно релевантните факти съответстват както на приетото веществено доказателство, така и на изводите на вещото лице, изготвило съдебно-автотехническата експертиза. Последната, съдът кредитира изцяло като пълна, обективна и обоснована, 3 дадена от експерт с необходимите специални знания и професионален опит. Съдът намира за неоснователно оспорването и от ответника, тъй като вещото лице е направило изводите си въз основа на целия събран по делото доказателствен материал и при използване на научно обосновани методи. Отсъствието на отговори на част от поставените му въпроси е подробно аргументирано с липсата на доказателства за конкретни факти, които са от съществено значение за становището му. Разяснено е, че даването на отговор при това положение би било необективно и базирано на предположения. Въпросите, на които експертът не е отговорил не касаят факти, които да препятстват възможността на съда да установи релевантната за правния спор обстановка. Освен това заключението на вещото лице не е единственото използвано средство за събиране на доказтелства за правно значимите обстоятелства. В хода на съдебното дирене е приобщен значителен по обем материал, който както се посочи и по-горе установява безпротиворечиво фактическата обстановка.

Събраните доказателства установяват, че на 04.05.2025 г. в с. **********, общ. Перник, по ул. ************, с посока на движение от запад на югоизток, ищецът е управлявал мотоциклет марка „********“, модел „******** *****“, с рег. № ******** към ул. ********, като бил пръв мотоциклетист в колона от петима. При преминаване на кръстовището, образувано от пресичането на двете улици, мотоциклетистът се движел със скорост около 40 км/ч. По същото време, вдясно спрямо посоката на мотоциклета, от крайпътна отбивка на платното за движение на ул. ************ навлязъл управляваният от свидетелката Е.В. лек автомобил марка „***********“, с рег. № ** **** **. Поради възникналата за него опасност, ищецът екстрено задействал спирачната система на мотоциклета, поради което системата мотоциклет-мотоциклетист се разделила, като тялото на мотоциклетистта продължило движението си по допирателната на завоя, а мотоциклетът започнал плъзгане по настилката върху лявата си страна в същата посока, но при по-малък ъгъл на отклонение. В резултат на траекториите на двете МПС настъпил удар между предната централна част на автомобила и предната част на плъзгащия се мотоциклет. Траекторията на мотоциклетиста не се пресякла с автомобила, поради което мотоциклетът спира пред автомобила, а тялото на мотоциклетиста се установява вляво от предварителната си посока – пред и вдясно от моторното превозно средство.

Вдясно спрямо посоката на мотоциклета и вляво спрямо посоката на лекия автомобил, статично на пътното платно са били разположени друг лек автомобил и кофа за смет, които са ограничавали видимостта на водачите. При това положение, експертът е направил извод, че технически правилните действия на свидетелката В.а са били да навлезе по такъв начин на пътното платно, че да не създаде пречка за движещите се от двете и страни по ул.

************ участници. Заключил е, че действията на ищеца за екстрено спиране по принцип са неправилни, но в конкретния случай, с извършването им той е избегнал настъпването на по-тежки последици, тъй като в противен случай ударът не би могъл да бъде избегнат, но би се осъществил с по-високи ударни натоварвания върху водача на мотоциклета.

Като техническа причина за реализираното ПТП вещото лице е извело навлизането от 4 лекия автомобил на пътното платно за движение по ул. ************, в момент когато по него се движи мотоциклет.

От свидетелските показания се установява, че по време на ПТП ищецът е бил с пълна екипировка.

Прието за безспорно между страните и установено със справка в официалната електронна страница на Гаранционен фонд е обстоятелството, че за периода 28.02.2025 г. – 26.02.2026 г. лек автомобил марка „***********“, с рег. № ********** е имал валидно сключен договор за застраховка - задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника – ЗК УНИКА АД, за което е съставена застрахователна полица № **/**/***/**********.

По делото са приложени два броя амбулаторни листове от 04.05.2025 г. и от 08.05.2025 г.и болничен лист, издаден на 05.05.2025 г. От тях се установява, че във връзка с оплаквания, настъпили след ПТП ищецът е посетил два пъти здравно заведение – УМБАЛСМ “Н. И.