Решение № 361 от 11.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. София, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело № 20231100900687 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 92 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД.

Ищецът „О.М.“ АД твърди, че в качеството си на обществен снабдител, лицензиран от КЕВР, сключил с ответника „К. – 2000“ ООД договор за разпределение и снабдяване с природен газ № Сф-П-ОА165/21.11.2007 г. за обект с абонатен № 1000022269 и договор за разпределение и снабдяване с природен газ № Сф-П-604/09.02.2010 г. за обект с абонатен № 1000035982. По силата на договорите ищецът се задължил да доставя на ответника природен газ в минимални годишни количества, а ответникът – да приема доставките и да заплаща договорената цена. Съгласно чл. 7.4. от общите условия, регулиращи договорите, купувачът поел и задължение да заплаща неустойка в размер на 10 % от доставната цена на заявеното, но неприето от него, количество газ. Според допълнителни споразумения към договорите заявките за количествата газ и месечните актове за консумираните количества се съставяли в електронна форма и били част от електронното досие на купувача, като с включването им в него същите се считали за връчени. Ищецът сочи, че през 2022 г. ответникът приел по-малко количество газ от минимално договореното по двата договора и поради това следвало да заплати неустойка, изчислена на база доставната цена на природен газ, регулирана и одобрена от КЕВР, в размер съответно 4 719,73 лв. за договора от 21.11.2007 г. и 85 791,11 лв. за договора от 09.02.2010 г. Ищецът оспорва извършеното от ответника позоваване на непреодолима сила, като не счита за такава нито военния конфликт между Русия и Украйна, нито повишаването на цените на природния газ, което било извършвано многократно през периода на действие на процесните договори, нито липсата на парични средства. В подкрепа на това сочи, че през май-юли 2022 г. консумацията на природен газ по договора от 21.11.2007 г. дори била 1 по-висока от заявените количества. Допълнително ищецът възразява, че поради забава в извършване на уговорените авансови плащания купувачът нямал право да се позовава на непреодолима сила. Освен това ответникът заявил желание за прекратяване на основание непреодолима сила само на договора от 2007 г., но не и на този от 2010 г. Дължимите от ответника неустойки за неприети количества следвало да се заплатят до 07.02.2023 г., като след тази дата той изпаднал в забава и за периода 08.02.2023 г. – 09.04.2023 г. дължал лихва, както следва: в размер от 91,33лв., дължима върху сумата от 4 719,73 лв., и в размер от 1 660,11 лв., дължима върху сумата от 85 791,11 лв. Наред с това ответникът платил със забава дължимите по договора от 2010 г. суми за разпределение на природен газ за април и май 2022 г., поради което дължал лихва за периода 01.07.2022 г. – 04.07.2022 г., както следва: за забавената главница, дължима за април 2022 г. – лихва в размер от 9,91 лв., а за главницата, дължима за май 2022 г. – лихва в размер от 11,61 лв.

Въз основа на изложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати горепосочените суми, ведно със законна лихва върху неустойките от предявяване на исковете до погасяването, както и сторените разноски.

Възразява по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът „К. - 2000“ ООД оспорва исковете, като твърди, че изпълнението на договора от 2007 г. било засегнато от непреодолима сила, изразяваща се в значително увеличаване на цената на природния газ в резултат от световната пандемия и войната между Русия и Украйна и довела до невъзможност за реализиране на закупените количества газ и до прекратяване на търговската дейност, осъществявана в захранвания по този договор обект. Засягането от непреодолимата сила само на един от договорите се обяснявало с характеристиките на извършваната от ответника дейност – с доставения по този договор газ се извършвало разпространение за клиенти на дребно, чието потребление след началното на военния конфликт в Украйна се свило драстично. Наличието на забава не отнемало правото му да се позове на непреодолима сила, тъй като сочената от ищеца забава касаела авансови плащания, които можело да не са реално дължими при липса на доставка поради прекратяване на договора. Позоваването на ответника на непреодолимата сила, извършено с връчена на 30.05.2022 г. нотариална покана, довело до спиране на изпълнението на насрещните задължения, а считано от 01.08.2022 г. на това основание ответникът прекратил договора от 2007 г. Ето защо след тази дата нямало основание за начисляване на дължими суми по него. Наред с това ответникът оспорва размера на посочените от ищеца количества неприет газ, като твърди, че годишните актове по двата договора, както и месечните актове, въз основа на които те били съставени, не били подписани от него. Нямало яснота какви били заявените количества газ за всеки месец от 2022 г., съответно какви количества били приети, нито каква била доставната цена, послужила като база за определяне на дължимата неустойка. Допълнително ответникът твърди, че до август 2022 г. извършвал плащания за заявените количества газ, такси за разпределение, както и частично начислените неустойки. Ответникът сочи също, че претендираните в настоящото производство суми били по-високи от сумите, които ищецът поискал да му бъдат заплатени извънсъдебно при отправено предложение за прекратяване на договорите. Въз основа на изложеното моли съда отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Възразява по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

2

По общите за всички искове факти:

Установява се, че между страните са сключени два договора за разпределение и снабдяване с природен газ – договор № Сф-П-ОА-165 от 21.11.2007 г. (партиден № 1000022269) и договор № Сф-П-604/09.02.2010 г.

(партиден № 2635982), по силата на които ищецът е поел задължение да доставя на ответника природен газ в минимални годишни количества съгласно приложение, а ответникът – да приема доставките и да заплаща уговореното за тях възнаграждение чрез авансово плащане на прогнозното месечно количество газ и изравнително плащане за реално потребените количества газ. Според общите условия, при които са сключени договорите, количеството природен газ, потребено през съответния месец, се установява с двустранно подписан месечен акт, като при отказ на купувача да го подпише същият се подписва едностранно от доставчика.

С допълнителни споразумения от 20.08.2020 г. е договорено, че при заявено желание от купувача доставчикът му предоставя електронен достъп до фактурите и електронните месечни актове в електронна платформа на сайта на доставчика, като същите се считат за получени от момента на обявяването им в платформата. С допълнителни споразумения от 30.09.2020 г. страните са договорили приложение ІІ, сочещо сумата на заявените количества, да се изпраща и потвърждава от страните в същата електронна форма, като в този случай подписването му на хартиен носител не е необходимо. Приложението се счита изпратено, съответно получено при постъпването му в електронната платформа без да е необходимо потвърждаване.

Договорът от 2007 г. е сключен със срок до 31.12.2009 г., но съгласно 12.3 от общите условия същият продължава действието си в следващата година, ако подаването на газ и приемането му е продължило. Този договор не се съдържа разпоредба относно прекратяването му, поради което приложима е разпоредбата на чл. 11.1 от общите условия, съгласно която договорът се прекратява с изтичане на срока, а предсрочно – по взаимно съгласие или поради разваляне. Договорът от 2010 г. пък е сключен със срок до 17.12.2039 г., като съгласно чл. 10, ал. 2 от него купувачът има право да го прекрати предсрочно едностранно с писмено изявление.

На 30.05.2022 г. ищецът е получил нотариална покана, в която купувачът е посочил, че поради възникналата вирусна пандемия и войната в Украйна е налице неприемливо повишение на цената на природния газ, довело до преустановяване на търговската дейност на стопанисваната от него метанстанция. Ответникът е заявил, че изложените обстоятелства съставляват непреодолима сила, поради която договорът за доставка на газ от 2007 г. не може да продължи действието си. В отговор ищецът е изпратил нотариална покана, изразявайки несъгласие с твърдението за наличие на непреодолима сила, като е заявил готовност за прекратяване на договора по взаимно съгласие, но при „приключване на всички финансови задължения към датата на прекратяване“. Не се твърди след тези разменени изявления да е подписано споразумение за прекратяване, като изготвените в тази връзка анекси, касаещи двата договора, не са подписани от страните. На 28.07.2022 г. ответникът е изпратил до ищеца електронно писмо с уведомление за прекратяване на договора от 2007 г., считано от 01.08.2022 г., в което като причина е посочена невъзможността за заплащане поради постоянно растящата цена на природния газ. На 28.07.2022 г. ответникът е подал и 3 заявление за закрИ.е на партидата по договора от 2007 г., считано от 01.08.2022 г., а на 02.08.2022 г. е подал идентично заявление относно договора от 2010 г. На 16.03.2023 г. на ответника е връчено писмо изх. № ОМ-ИД-666/08.03.2023 г., с което ищецът го уведомява за прекратяване на двата договора поради неизпълнение.

По исковете по чл. 92 ЗЗД:

І. Съгласно чл. 7.4 от общите условия, действащи и за двата договора, при неприемане на договореното минимално годишно количество природен газ, установено с годишен акт (сумиращ количествата по месечните актове), купувачът дължи неустойка в размер на 10 % от доставната цена на неприетото количество. Следователно, за да възникнат вземания за неустойка, е необходимо процесните договори да са обвързвали страните в процесния период (2022 г.) и да е налице разлика между заявеното за този период и приетото количество природен газ. Неустоечната отговорност може да отпадне, ако се установи, че неприемането на заявеното количество се дължи на причина, която не може да се вмени във вина на купувача.

Първият спорен между страните въпрос е какъв е размерът на заявеното и приетото количество природен газ. Според приетите доказателства заявеното количество по двата договора е обективирано в годишна програма (л. 15 и л. 19), подписана едностранно от продавача, а приетото количество - в годишен акт (л. 16 и л. 20), отново подписан само от ищеца. Доставеното и заявеното количество газ обаче е обективирано и в издаваните от ищеца фактури, видно от съдържанието на представените и от двете страни фактури по договора от 2010 г., издадени за периода април-юли 2022 г. И тъй като между страните няма спор, че всички фактури по двата договора, издадени за извършените през 2022 г. доставки, са платени от ответника (в този смисъл е и твърдението му в отговора), съдът приема, че същият е получил съответните счетоводни документи, съответно е уведомен както за стойността на заявеното, така и на приетото количество газ, и няма данни да е оспорил същото. Впрочем, следва да се посочи, че и в настоящия процес оспорването на ответника е без конкретни възражения срещу конкретни стойности и без въвеждане на конкретни насрещни твърдения относно действителната стойност на заявеното годишно количество за 2022 г. Ето защо, независимо от едностранния характер на съставените годишни програми и годишни актове и въпреки оспорването относно надлежното получаване на протокола за неустойки, съдът приема за верни вписаните в тези актове количества.

Според основното заключение на ССчЕ заявеното количество по договора от 2007 г. е 712,880000 МВтч, а по договора от 2010 г. – 400,00000 МВтч, които данни вещото лице установява от вписването в годишните актове. Фактурираното като доставено по договора от 2007 г. количество природен газ пък е 424.790295 МВтч, колкото е удостоверено и в годишния акт. Идентичност между вписванията във фактурите и в годишния акт относно доставеното количество газ е установена от вещото лице и относно договора от 2010 г. - 2 243,4067 МВтч, която стойност е записана в годишния акт. Тези количества на потребен газ се потвърждават и от заключението на СТЕ, изготвено след проверка на данните от системата на ищеца.