Решение № 302 от 09.07.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№***02 гр. В , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Христо Томов

Йордан Воденичаров

Ирена Колева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20214100500069 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 ГПК.

Предмет на подадената от името на ответника Г. ИВ. М. чрез пълномощника му - адвокат ЦЙ от ВТАК, въззивна жалба е решение № 285/23.11.2020 г. по гр.д. № 1172/2020 г. на ВТРС , в частта му, с която е осъден да заплати на ИВ. Д.

СТ. сумата 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие на причинена й от първия средна телесна повреда на 09.05.2019 г. с искане за отмяната му в разглежданата част и намаляване на обезщетението съобразно принципа за справедливост, с присъждане на разноските по производството по съразмерност .

Наведени са оплаквания / доводи/ за неправилно приложение на материалноправната норма на чл.52 ЗЗД поради пренебрегване и несъбиране на всички доказателства и несъобразяване на различни обстоятелства: съдържателно несъответствие между приобщената по делото медицинска документация и тази по досъдебното производство, като по него е установено, че й е нанесен само един удар, което обстоятелство е потвърдено от свидетелските показания , а не е „бита с юмруци по главата“ както твърди и е заблудила с твърдението си лекарите; потърсила е медицинска помощ едва няколко дни по-късно, което показва, че травмите й не са били с твърдения интензитет; проведено й е само 3 дни болнично лечение, чак 8 дни след получаване на удара; посочения от вещите лица по изслушаните и приети съдебно- психиатрична и съдебно- медицинска експертизи продължителен период на възстановяване е определен само по нейни субективни оплаквания; начинът на получаване на описаните увреждания не се характеризира с особен травматизъм и не е установено причиненото мозъчно сътресение от нанесения й един удар да е довело до загуба на съзнание и до непосредствена опасност за живота й ; лечението й е било само медикаментозно, без оперативна намеса и не е имала нужда от чужда помощ; според вещото лице не страда от посттравматично главоболие и 1 няма увреждане на мозъка, а оплакванията й , че има такова, както и световъртеж се дължат на психо-емоционалното й състояние предвид възрастта й ; социалната й изолация е причинена от епидемологичната абстановка в страната ; съдът не е изследвал дали е имало спор между страните преди случая ; не е отчел, че с поведението си несъобразено с лекарските предписания тя е допринесла за вредите, водещи до извод , че размерът на обезщетението трябва да бъде значително по-нисък / между 1000 лева и 2600 лева съгласно утвърдената съдебна практика/, защото присъдения е прекомерен и я обогатява неоснователно. Съдът неправилно и „свръх петитум“ е взел под внимание и закана за убийство от ответника в обхвата на определяне на размера на обезщетението, без това обстоятелство да се съдържа в исковата молба.

Предмет на подадената от името на ищцата чрез адвокат Х.В. от ВТАК насрещна въззивна жалба е частта на решението , с която предявеният иск е отхвърлен за разликата от присъдения/ 12 000 лева/ до размер на 16 000 лева от общия му търсен размер / 21000 лева /, с искане за отмяната му в тази част и искът уважен за още 4000 лева , с присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.1 ЗА.

Поради установяване на обстоятелствата на които е основана претенцията критерият за определяне по справедливост на обезщетението налага поискания правораздавателен резултат.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК и на устните състезания представителите на страните са изложили доводи за пълно съответствие на решението в обжалваните му от другата страна, части, с материалния закон и доказателствата, и неоснователност на жалбите.

Съдът, след като разгледа жалбите, обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Ищцата твърди, че на 09.05.2019 година в Снек-бар „В", намиращ се в гр. В, ул. „ М" 2, ответникът, без да е провокиран, й нанесъл удар с юмрук в главата и се заканил , че ще я убие , като с това физическо посегателство й е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, проявено с картина на претърпяна и преживяна закрита дифузна травма на мозъка, съпроводена със субективни оплаквания от упорито главоболие, световъртеж, гадене, повръщане, довело до манифестиран посткомоционен синдром с проява на постоянно разстройство на здравето, неопасно да живота, съпроводено с перистиращо главоболие, общо неразположение и намалена неработоспособност по време на възстановителния оздравителен процес, а с второто си деяние възбудил у нея основателен страх. Това негово престъпно поведение е предмет на одобрено по НОХД № 2163/2019 г. на ВТРС споразумение от 10.12.2019 г., с което се признат за виновен и му е наложено наказание . Освен мозъчното сътресение и симптомите му, като последица от физическото посегателство е получила и кръвонасядане с оток по лицето, кръвонасядане по лигавицата на лява буза / описани в издадено й съдебномедицинско удостоверение № Г54/14.05.2019 год. от лекар - специалист по съдебна медицина и деонтология/. Проведено й е лечение в „Неврохирургично отделение" на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" АД от 17.05.2019г. до 20.05.2019г. с окончателна диагноза: мозъчно сътресение без открита вътрешно-черепна травма. Ползвала е отпуск за временна неработоспособност от общо 2 месеца и 14 дни . От деянията на ответника е претърпяла и увреждане на психическото здраве/ душевното благосъстояние /, за което потърсила професионална помощ от психиатър : чувствала се подтисната, тревожна , непрекъснато мислела за случилото се, изпитвала страх да остава сама, не можела да спи, сънувала кошмари, оплаквала се от сърцебиене, изтръпване на крайниците и световъртеж. Провела и медикаментозно лечение , но без добри резултати против стресовите изживявания. Предвид горетвърдяното, моли 2 съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 21 000 лева , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане- 09.05.2019г. до окончателното й изплащане.

Ответникът в срока по чл.131, ал.1 ГПК е оспорил по основание и размер предявения иск , но без основани на конкретни обстоятелства по смисъла на ал.2, т.5 ГПК, възражения, а само с общи словесни конструкции / претендираното обезщетение било прекомерно и представлявало злоупотреба с права; установеното от разпитите в досъдебното производство противоречало на твърденията в исковата молба във връзка с причинно-следствената им връзка/ тяхното съответствие с действителните вредни поледици от деликта - представената фактическата обстановка била изопачена; изложените причини за настъпилата „т. нар. средна телесна повреда“ били „неточни и едностранчиво интрепретирани“ /. Претендира присъждане на направените по производството разноски.

Съществените по делото факти / обстоятелства от обективно естество /- предмет на изложените в исковата молба твърдения: деянията на ответника и вредните им последици за ищцата/ физически болки и душевни страдания/ са установени / и преобладаващо безспорни/ по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК от събраните множество писмени и гласни доказателства и заключенията на изслушаните съдебно- психиатрична и съдебномедицинска експертизи , поради което е ненужно тяхното преповтаряне от въззивния съд , тъй-като ги възприема напълно , така както подробно са описани в мотивната част на обжалваното решение и упражнявайки правомощието си по чл.272 ГПК препраща към констатациите им, направени от първоинстанционния съд.

Впрочем поведението на ответника на 09.05.2019 г. е съдебно оценено/ признато от гледище на наказателното право като осъществяване на две деяния от престъпен характер: по член 129, ал.2, пр.5, алт.1, вр. с ал.1 НК – причиняване на средна телесна повреда и по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 НК- закана с убийство , като първото съдържа в себе си вредоносния резултат , а второто – закономерно предполага настъпването му , и в случая то е доказано / изживяване на страхови представи от пострадалата /, поради което съставляват и деликт/ непозволено увреждане/ по смисъла на чл.45, ал.1, ал.2 ЗЗД и е недопустимо преразглеждането им от гражданския съд по въпросите дали са извършени , тяхната противоправност и вината на първия/ дори и да бъдат оспорвани/, който е длъжен да ги приеме такива каквито са установени съгласно одобреното от наказателния съд споразумение – чл. 300 ГПК, вр. с чл. 383, ал.1 НПК.

На езика на гражданскоправната философия / липсва легално определение/ правнозначимата неимуществена вреда / с претенция за относителна умозрителна точност/ е неблагоприятна пряка последица / аргумент от чл.51, ал.1 от ЗЗД , където ясно е казано : „ . . . последица от увреждането”/ от противоправно и виновно засягане на идеални блага, които са предмет на абсолютни лични права или най-общо на някакъв правнозащитим интерес/ ценност- лична неприкосновеност, свобода, телесно и психическо здраве, чест, достойнство, добро име, тайна на информацията, душевно спокойствие и др., като проявлението им, подлежащо на зачитане/ признание/ според обществените разбирания за справедливост е когато човешкият индивид действително понася някакви съществени нравствени, емоционални, психически терзания/ душевни страдания/ и физически болки.

В случая е засегнато правнозащитимо / чл. 52, ал.3 от КРБ/ идеално благо на ищцата , наречено здраве във физиологичния/ телесен/ и в по - широк психически смисъл 3 на понятието, включващо душевно равновесие и спокойствие / нервно-психическо благосъстояние/.

Всички тези вредни за нея последици с неимуществен характер, настъпили вследствие на удара , довел до мозъчното сътресение и кръвонасяданията, и на заканата за убийство , обобщено наречени болки и душевни/ нервно- психически/ страдания, проявени в главоболие, световъртеж, гадене, безпокойство, тревожност, напрегнатост , притеснения , неудобства свързани със социална изолация и намелената работоспособност, страх- като израз на остра стресова реакция, преминала в посттравматично стресово разстройство, както и в усещания за телесен болезнен дискомфорт, следва да бъдат възмездени чрез някаква парична компенсация/ морално удовлетворение чрез потребителната стойност на парите/, определена по справедливост – чл.52 от ЗЗД.

В закона липсва каквото и да било определение на това понятие, необходимо в правораздаването/ няма определение и в тълкувателните актове на ВС на НРБ и ВКС, а с а м о посочване на примерни показатели за „измерването й” в пари като израз на обществена оценка на засегнатите идеални блага на личността според конкретните обстоятелства за всеки отделен случай/. Няма и някаква нормативно фиксирана казуистична “тарифа” за парична компенсация на морални вреди от отделни видове деликти , причинили различни физически и психически увреждания / а трябва да има, за да се избегне субективния произвол!/. По обща и разумна правораздавателна идея се има предвид обаче не субективното разбиране/ чувство/ за справедливост на всеки отделен съдия/ макар че фактически то почти винаги се проявява , и няма как да не се проявява, щом законът мълчи и не определя съдържанието на това понятие като родово, нито фиксира някаква каузистична „тарифа” /, а изнамиране на някакъв обективен преобладаващо приет от обществото подход/ критерий за постигане на това явление за подобни случаи на конкретно разглеждания. С оглед философските прозрения на различни мислители във вековете и човешкия опит, понятието справедливост би могло да се определи като вид нравствен закон/ обществен идеал/ , повеляващ на всеки и изразяващ съзнателно и доброволно зачитане на принципа на равенство между всички хора по такъв начин, че в отношенията им един към друг и към цялото общество , всеки от тях да се постави в положението на другите и да се отнася към тях, така както би желал да се отнасят с него – една мярка за заслужено компенсаторно равновесие в живота според човешкото поведение, целяща всеки да получи това , което другия получава при еднакви или сходни предпоставки и обстоятелства. Ясно е , че основен и общ ориентир по делата за обезщетения за неимуществени вреди, включително и по настоящото дело следва да бъдат обичайните разрешения в съдебната практика за други подобни и съпоставими случаи, разбира се при съобразяване на всички конкретни обстоятелства, имащи приложно значение при „оживяването” на понятието справедливост.