Определение № 665 от 14.08.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 665 гр. гр. Добрич, 14.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Гражданско дело № 20253200100551 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

С определение рег.№ 2750/13.06.2025 год. е прекратено производството по гр.д.№ 1250/2025 год. на основанието по чл.7 ал.2 от ЗОДВ и делото изпратено за разглеждането му от Окръжен съд Добрич.

По делото е заявена осъдителна претенция на Г. П. Г., ЕГН

**********, от гр.В. срещу Българската държава , ВОС и длъжностното лице Р.К.Р. с посочено правно основание по чл.7 от Конституцията на РБългария и по чл.1, чл. 4 и чл. 7 от ЗОДОВ .

Претенцията е заявена с подадена до Окръжен съд Варна и заведена в регистъра му молба рег.№ 16398/09.06.2025 год., изпратена чрез ССЕВ на дата 08.06.2025 год. в 15:32:16 часа.

Исковата молба е структурирана с последователно възпроизвеждане на разпоредби на Конституцията на Република България и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Крайно неясно са изложени твърдения ,че длъжностното лице Ралица Р. Райкова е нарушила чл. 254 т.2 и т.6 от ГПК, като по гр.д.№ 20253100100800 не е посочила имената на страните и не е подписала съдебния акт. По този начин разрушила доверието му в съдебната система,престижа на която уронило, както и накърнила лични и морални ценности, уронвала увереността му ,че съдебните решения не се продават и няма корупция и търговия с влияние между съдебни съмишленици.

Това причинявало отрицателни промени във вътрешния свят и чувството за справедливост на ищеца ,стрес ,напрежение, безпокойство ,чувство на безпомощност ,психическо и емоционално страдание –неимуществени вреди, 1 оценени от него парично на сумата от 100 000 лв. Липсва заявен петитум, адекватен на тези твърдения ,както и недопустимо се претендира полагащото се на ищеца обезщетение да бъде внесено по сметка на трети неучастващи по делото лица.

От възпроизведената от ищеца част от съдебния акт е видно, че същият съставлява електронен документ,издаден и подписан в съответствие с НАРЕДБА № 5 от 1.06.2017 год. за организацията и реда за водене, съхраняване и достъп до електронните дела и начина на съхраняване на доказателствата и доказателствените средства по делата, както и вътрешния оборот и съхраняването на друга информация, обработвана от съдебната администрация.Съобразно разпоредбите на чл.33 и чл.46 от посочената наредба електронните документи, удостоверяващи процесуалните действия на орган на съдебната власт, се създават чрез специализирани електронни формуляри, след окончателното му изготвяне електронният документ се подписва с електронен подпис съгласно изискванията на правилника по чл.

360к от Закона за съдебната власт,като чрез електронен печат върху подписания електронен документ се отразяват генерираният при регистрацията уникален регистров номер и дата, текстови данни за подписалите го съдии и служебни служители и за свързаните особени мнения,като в информационната система на органа на съдебната власт се отбелязва времето на подписване на електронния документ с точност до секунда във формат дата, час, минута и секунда. Съдържанието на акта и данните от електронния печат не са посочени/възпроизведени от ищеца.

Съобразно резултата от служебна техническа проверка на извършените действия в електронна форма , исковата молба не съдържа в себе си квалифициран електронен подпис.

По правило ищецът индивидуализира предмета на иска/исковете чрез правопораждащи юридически факти,петитум и страни.В случая формулировка на исковата молба създава неяснота относно вида и обема на потърсената от ищеца съдебна защита,поради липса на изложена хронологично ,последователно ,подробно ,логически свързано и ясно фактическа обстановка ,от която произтича претендираното материално право, липсва заявен петитум, адекватен на тези твърдения ,както и недопустимо се претендира полагащото се на ищеца обезщетение да бъде 2 внесено по сметка на трети неучастващи по делото лица.

Изложените в исковата молба твърдения ,не съставляват противоправни действия и бездействия ,които са основание за ангажиране отговорността на съда в специално уредените хипотези , предвидени в ЗОДОВ . Защитата на страната в случай ,че счита съдебни актове за порочни и неправилни , не е уредена с оспорването им в производство по ЗОДОВ , а по реда на инстанционния контрол,предвиден в ГПК. Извън горното и по реда на чл.49 от ЗЗД съдилищата носят отговорност за вреди от влезли в сила неправилни актове, когато неправилността е предварително установена по надлежния ред и актът е отменен,каквито твърдения в случая не са изложени. Претенцията е насочена против лице с функционален имунитет и не се касае за вреди ,причинени от действия,излизащи извън рамките му. Конституционната забрана за търсене на отговорност от магистратите за извършени от тях действия/бездействия при изпълнение на служебните им задължения, изключва противоправния им характер и ангажиране на отговорността им, извън изрично предвидената хипотеза, при извършено умишлено престъпление,установено по реда на НПК с влязла в сила присъда на наказателния съд , задължителна за гражданския съд-чл.300 от ГПК, каквито твърдения в случая не са изложени.

Горното води до извод за недопустимост на предявения иск,което налага производството по делото да бъде прекратено ,без да се извършва предварителната проверка по чл.129 от ГПК за редовност на сезиращата съда искова молба рег.№ 16398/09.06.2025 год., изпратена чрез ССЕВ на дата 08.06.2025 год. в 15:32:16 часа.Нередовностите на искова молба,с която са заявени недопустими искове не подлежат на отстраняване- и след отстраняване на недостатъците ,исковете са все недопустими-така определение № 60354/04.11.2021 год. по ч.гр.д.№ 1126/2020 год. на ВКС,ІV г.о.

От извършената служебна справка в Единната информационна система на съдилищата ( доклад от дата 14.08.2025 год. на административния секретар на съда) се установява,че от 12.08.2024 год. до 14.08.2025 год. от лицето Г. П.

Г. – ЕГН-**********, в Окръжен съд – гр.Добрич са заведени граждански дела срещу Окръжен съд – гр.Варна, Апелативен съд – гр.Варна, Апелативен съд – гр.София, Окръжен съд – гр.Силистра, Окръжен съд – гр.Търговище 3

,Окръжен съд Шумен и Окръжен съд – гр.Добрич, срещу съдии, които правораздават в тях (на доклад на съдията са висящи още три броя дела ,заведени срещу ВОС и длъжностното лице Ралица Р.Райкова) , както и срещу Прокуратурата на Република България, общо 135 бр. Исканията на Г. Г. се основават на Конституцията на Република България и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, като претендира да му бъдат заплатени обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в размер от 10 000 лв. до 5 000 000 лв., причинени от правораздавателна дейност и съдебни актове, всички свързани с отказ да бъде преразгледан приключил имуществен спор с неизгоден за Г. резултат по гр.д.№ 350/2009 год. по описа на Окръжен съд – гр.Варна.

Служебно е установено ,че ищецът посочва в съдържанието на част от претенциите си (примерно по гр.д.№ 98/2025 год. ),че ако му бъде отказано правосъдие за предходни съдебни грешки ,с които незаконно са му отнети имоти –цитат “ще получавате съдебни искове отново и отново,докато не получа обезщетение“.

Правото да се защитават чрез съд законните интереси на гражданите и задължението на съда да осигури справедливото разрешение на тези законни интереси е конституционно гарантирано чрез правото на достъп до правосъдие, но законът е очертал границите, в които тези права следва да се упражняват - в рамките на добросъвестността и без да се злоупотребява с тях.

Съобразно разпоредбата на чл.3 от ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, а съобразно чл.8 от ЗЗД лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото.

Съдът намира, че с предявяването на настоящия иск ищецът Г. П. Г. не преследва легитимен интерес и действието представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57 ал. 2 от Конституцията , което тя не допуска. Понятието "злоупотреба" се разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а именно като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено. Такава злоупотреба съставлява злоупотребата с правото на иск, когато страната отново и отново заявява с 4 нередовни искови молби недопустими искове с непропорционален

,прекомерен и неразумен размер, идентични или подобни на подадени по-рано и вече обявени за недопустими.Многократното сезиране на съда с едни и същи искове, когато те са процесуално недопустими, не води до упражняване на предоставените от законодателя процесуални права в съответствие със закона, чиято цел е споровете да намират своето разрешение. Нормите се създават при презумпцията, че адресатите им са добросъвестни. Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой нередовни или недопустими искове. Не може да бъде ангажимент на съда да разглежда поредица от такива искове, които създават неоправдана работа на съда, несъвместима с реалните му функции .

Принципно предявявянето на иск за цели различни от разрешаването на гражданско правен спор със сила на пресъдено съставлява недобросъвестно упражняване на правото на иск.В този случай е налице превратно упражняване на права, което е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им.Настоящия съдебния спор следва да бъде третиран като "frivolous litigation", в който са въведени несериозни и изначално необосновани фактически и правни аргументи, като ищецът, отказва да се съобрази със силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение и постоянно се стреми да го възобнови или да получи от съда компенсация за постановения неизгоден за него резултат.

Горното съставлява допълнително основание ,производството по предявения иск да бъде прекратено.

По изложените съображения ,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ осъдителната претенцията за сумата от 100 000 лв.на Г. П. Г., ЕГН **********, от гр.В. срещу Българската държава ,органа на Българската държава ВОС и длъжностното лице Р.К.Р. заявена с искова молба рег.№ 16398/09.06.2025 год., изпратена чрез ССЕВ на дата 08.06.2025 год. в 15:32:16 часа и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.

№ 551/2025 год.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на Г. П. Г., ЕГН ********** 5 на адрес гр.В. .

Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________ 6