Решение № 347 от 11.08.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Пазарджик, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200500191 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

Обжалва се решение №3/06.01.2025 г., постановено по гр.д.

№529/2024 г. по описа на РС – Велинград, с което е осъдена Прокуратурата на Република България с адрес: гр.София, бул„Витоша“ №2 да заплати на В. С. К., ЕГН ********** с постоянен адрес, *************************, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 350 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление от общ характер по ДП №367-ЗМ-482/2019г. по описа на РУ на МВР, съответно на пр.пр.

№1054/2019 г. по описа на РП В., за престъпление по чл.290, ал.1 НК, вр. с чл.20, ал.2 НК, заедно със законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, изчислена за периода от 17.02.2021 г. до деня на окончателното плащане, като е отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение в частта за разликата над присъдената 1 сума и до пълния претендиран размер за 3 500 лева.

Осъдена е Прокуратура на Република България, с адрес: гр.

София, бул „Витоша“ №2, да заплати на адвокат С. Й. М. на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, вр. с чл.38 от ЗАдв. - сумата от 100 лева, представляващи съдебни разноски, за процесуално представителство на В. С. К. съразмерно с уважената част от иска.

Осъдена е Прокуратура на Република България, с адрес: гр.

София, бул „Витоша“ №2, да заплати на В. С. К., на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ - сумата от 10 лева, представляващи съдебни разноски.

В жалбата си, подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК ищецът в производството - В. С. К. чрез адв.М. излага съображения за неправилност на решението в неговата отхвърлителна част. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно интерпретирал данните от проведеното срещу въззивника досъдебно производство. Неправилно отказал да събере доказателства за факти, имащи значение за преживяванията на въззивника, в следствие, на което е постановил неправилно решение, като е присъдил обезщетение в изключително несправедлив размер от 350 лв., с което бил нарушен принципа за пропорционалност при репариране на вредите. Твърди, че при установяване на размера на твърдяното обезщетение, при преценката за продължителността на досъдебното производство, на районния съд убягнало обстоятелството, че действията на разследващите са хаотични и некоординирани в следствие, на което се е наложило неколкократни удължавания на срока на производството, което така е протекло в период от една година. Съдът неправилно не уважил искането за представяне на данни, относно извършена полицейска регистрация на В. С. К. от РУ–В.. Твърди, че според практиката на ВКС по идентични случаи, се определяли обезщетения в по-високи размери. Сочи такъв казус при 100 процентов идентитет, което съдебно производство било проведено от другия обвиняем по същото досъдебно производство С. К., на когото било присъдено обезщетение 2 в размер на 2 000 лв.

Искането е решението да бъде отменено, а въззивната инстанция увеличи размерът на присъденото обезщетение до търсения с петитум на исковата молба размер или да се определи справедливо обезщетение.

Пазарджишкият окръжен съд като съобрази наведените от жалбоподателите доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и събраните по делото писмени и гласни доказателства-поотделно и в съвкупност, прие за установено:

Въззивната жалба е подадена в определения от закона срок, изхожда от легитимни лица, имаща правен интерес от обжалването и като такава е процесуално допустима.

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

В исковата молба си против Прокуратурата на РБ ищецът В. С.

К., чрез адв. М., твърди, че на 15.01.2020 г., с привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство №367 ЗМ 482/2019г. по описа на РУ В. и №1054/2019г., по описа на Районна прокуратура - В., за престъпление по чл.290, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.

След привличането му за обвиняем не били извършвани никакви процесуално следствени действия с него и чрез привличането му била наложена една излишна процесуална принуда. На 17.02.2021г., Районна прокуратура П., Териториално отделение В., прекратила с Постановление наказателното производство на основание чл. 243, ал.1, т.2 от НПК. Счита ,че е налице хипотеза на привличане за обвиняем без изобщо да е имало данни за извършено престъпление.

През време на цялото производство, водено срещу него бил притеснен. През целия си живот се стремял да бъде порядъчен, честен и добронамерен човек, но необяснимо за него попаднал в такава ситуация. За този неприятен инцидент научили във В. и понеже градът е малък се срамувал да се покаже. Притеснявал се от околните, 3 имал кошмари и се отчуждил се от хората. Ограничени били правата му, поради наложена мярка подписка и му било забранено да напуска местоживеенето си през времетраенето на досъдебното производство.

Твърди, че нямал криминални прояви.

Горните неимуществени вреди оценява на сумата 3 500 лв. и моли да бъде осъдена прокуратурата да й заплати 3 500 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателно изплащане на претендираната сум Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който изцяло е оспорил иска по основание и размер.

В исковата молба се съдържали единствено голословни твърдения за претърпени неимуществени вреди. Прокуратурата на Република България не носела отговорност за бездействие на ищеца по време на проведеното досъдебно производство, като неангажирането от негова страна на доказателства довело до привличането на ищеца в качеството му на обвиняем. Изложени са доводи относно дължимостта на разноските.

Ответникът се позовава и на нормата на чл.5 ЗОДОВ, като счита, че ищецът сам, чрез действията си /бездействието си/ е довел до евентуалните увреждания, като не е сочил доказателства. Счита, че претендираното обезщетение е несправедливо.

Формулирано е искане съда да остави исковата претенция без уважение. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В настоящото производство не се спори относно хронологията на досъдебното производство, така както е изложена в исковата молба, което се установява и от приложените по делото писмени доказателства, поради което и настоящата инстанция не намира за необходимо да я преповтаря.

Безспорно е установен по делото фактът на причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изживени болезнени душевни 4 страдания - негативни чувства от факта на обвинението, от накърненото добро име сред хората, с които е общувал, преживяно чувство на унижение и притеснение, както и отражението върху семейството и и социалната среда, което съответно рефлектирало и върху ищеца.

Събраните по делото доказателства установяват причинноследствената връзка между незаконното обвинение и причинените на В. К. неимуществени вреди. Тревогите на ищеца са били свързани именно с наказателното преследване и свързаните с това процедури, а не с други или с абстрактни обстоятелства.

Спорен по делото е единствено въпроса относно размера на обезщетението.

По правило, размерът на обезщетението се съобразява с разпоредбите на чл.52 ЗЗД и чл.4 ЗОДОВ, при отчитане тежестта на обвинението, продължителността на периода, в който същото е било поддържано, степента и интензитета на конкретно изживените емоционални страдания и продължителността им, какви мерки на процесуална принуда са били упражнени спрямо ищеца в хода на наказателното производство. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.

Наказателното преследване в конкретният случай е продължило една година и три месеца, като през това време производството е било спирано два пъти за срок от три месеца и четиринадесет дни, което безспорно е дало отражение на общото душевно и здравословно състояние на ищеца.

Ищецът не е ангажирал конкретни доказателства относно установява на търпените от него неимуществени вреди, което в съответствие с утвърдената съдебна практика не позволяла извод за неоснователност на претенцията.

Като отчита всички посочени до тук обстоятелства въззивният 5 съд намира, че размер от 1 000 лева справедливо ще репарира вредите, които ищеца е понесъл, тъй като предназначението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдания от незаконното преследване, което са установено по делото. Този размер на обезщетение на неимуществените вреди е адекватен на действително преживените от ищеца отрицателни емоции и е обективен израз и конкретно проявление на справедливостта спрямо процесния случай. За да определи този размер, съдът отчете критериите които бяха посочени по-горе, както и че ищецът не е бил поставен в риск, тъй като по отношение на него е била взета найлеката мярка за неотклонение „подписка“. По делото не са събрани доказателства за причинени на ищеца вреди извън обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, привлечено като обвиняем по досъдебно производство, което в последствие е прекратено.

В останалата част до пълния предявен размер от 3 500 лв. искът за неимуществени вреди е неоснователен, като недоказан, поради което в тази част обжалваното решение следва да се потвърди.

Съдебната практика, на която жалбоподателят се позовава, считайки, че казуса е идентичен с този по настоящото производство /в.гр.д.

№119/2024 г. на ПЗОС/, съдът намира за неотносима към спора, доколкото в производството по това дело има данни заболяване на ищеца, което се е влошило след воденето на наказателното преследване срещу него.

По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд, като неправилно, следва да бъде отменено в обжалваната от ищеца част, за сумата над 350 лв. до 1 000 лв., като неправилно, вкл. в частта за разноските. В останалата обжалвана част, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата 1 000 до пълния му предявен по делото размер от 3 500 лв., ведно с претендираната законна лихва върху нея, обжалваното решение е правилно като краен 6 резултат и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, следва да се присъдят разноски в полза на адв.М., представлявал жалбоподателя пред първата и пред настоящата инстанция и претендиращ възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, както и държавна такса в полза на жалбоподателя. За да определи възнаграждението за адв.М., съдът отчете цената на иска и развитието на производството пред двете инстанции. При определяне размера на дължимото възнаграждение съдът не се счита обвързан от минималните размери, предвидени в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, прилагайки задължителната практика на СЕС. На основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатското възнаграждение следва да се присъди в полза на адв.М., като според настоящата инстанция справедливия и обоснован размер, възлиза на сумата от 400 лв., общо за двете инстанции.

Воден от горното, Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:

О ТМ ЕН Я решение №3/06.01.2025 г., постановено по гр.д.

№529/2024 г. по описа на РС – Велинград, в частта му в която е отхвърлен, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, иска на В. С. К. против Прокуратурата на Република България за сумата от размера над 350 лв. до размера от 3 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление от общ характер по ДП №367-ЗМ-482/2019г. по описа на РУ на МВР, съответно на пр.пр.

№1054/2019 г. по описа на РП В., за престъпление по чл.290, ал.1 НК, вр. с чл.20, ал.2 НК, заедно със законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, изчислена за периода от 17.02.2021 г. до деня на окончателното плащане и в частта за разноските, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: