Решение № 186 от 11.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Бургас, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. УЗУНОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20252120204193 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на К. Ч. К., ЕГН **********, чрез адв. М. С. от БАК, против Заповед за задържане на лице с рег. № 3388зз-345/16.11.2025 г., издадена от Я. Д. разузнавач в 05 РУ - Бургас.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. М. С. от БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта.

Ответникът по жалбата - Я. Д., редовно уведомен, се явява лично и моли същата да бъде потвърдена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 16.11.2025 г., в 13:30 ч., в гр. Бургас, ответникът Я. Д., в качеството на полицейски орган, издал заповед за задържане на лице, с която на посочената дата жалбоподателят К. К. бил задържан за срок до 24 часа (до 19:00 ч. на 16.11.2025 г.), на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, вр. чл. 216 от НК, за това, че са налице данни задържаният да е съпричастен към унищожаване и повреждане на лек автомобил *** с рег. № СН **** АР, управляван от В.И.С. ЕГН **********, като по случая е образувано Досъдебно производство № 725/2025 г. по описа на 05 РУ - Бургас.

От приложените по делото три докладни записки (л. 44 - 46) се установява, че досъдебното производство е образувано за това, че на 16.11.2025 г., около 01:30 часа, на паркинг пред блок № * в ж.к. ***, гр. Бургас, три лица от мъжки пол, чрез твърд предмет и въздушно оръжие нанасят материални щети по задна лява врата, лява предна врата и прозорец предна лява врата на лек автомобил *** с рег. № СН **** АР, управляван от В.И.С.

ЕГН **********. След това * потегля с автомобила и се насочва по бул. ******, където спира при автопатрул с позивна ****. В. * споделил на служителите на МВР, че имал среща с момиче на име Т., пред бл. № * в ж.к. ***, като към него се насочили, тичайки, трима мъже 1 с маски на лицата и с тъмни дрехи. При което той се уплашил и се качил в автомобила си.

Едно от лицата носел нещо като бухалка и започнал да удря по автомобила, като счупил предното стъкло на предната лява врата, а друго лице стрелял с пистолет. За случилото се е подаден сигнал към ОДЧ-24 и ДУ при 05 РУ - Бургас, като местопроишествието било запазено до пристигане на група и извършване на оглед. От автомобила били иззети един брой съчма, а два броя съчми били предадени от *, които намерил в автомобила. В хода на производството били разпитани като свидетели В. * и Т. *а, както и приобщени видеозаписи.

От приложените по делото документи се установява, че са снети сведения от А.Г.М., Д.И.Г. и К. Ч. К., както и че е извършено претърсване и изземване в жилище на ул. ***** № ** ет. 2, ап. 1, обитавано от К. Ч. К.. Последният бил задържан и му е извършен личен обиск, за който е съставен и надлежен протокол. На задържания е предоставена писмена декларация за запознаване с правата му, както и реална възможност да уведоми свой роднина и адвокат.

След отпадане на необходимостта, още на същия ден, в 19:00 ч., жалбоподателят е бил освободен, като са му върнати и вещите, описани в протокола за обиск.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в писмена форма, в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 14* ал. 1 от АПК, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспореният акт е издаден от полицейски орган в границите на предоставената му компетентност, съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР.

Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда разпоредбата на чл.

74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й.

Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал.

2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице - трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането и неговото освобождаване. Налице са фактически и правни основания за издаването на заповедта за задържане, като мотиви са изложени както в самата заповед, така и в съпътстващите я докладни записки, поради което не е налице нарушение на чл. 5* ал. 2, т. 4 от АПК, водещо до отмяната на заповедта (Решение № 11556/02.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4928/2017 г., Решение № 9423/02.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3456/2015 г.). На жалбоподателя са разяснени всички права по чл. 72, ал. 1, т. 1 - 4, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР, и му е осигурена възможност да ги упражни своевременно. Осигурена му е била и възможност да получи екземпляр от заповедта за задържане, вкл. и за възможността да я оспори, от което право той се е възползвал и по този повод е образувано настоящото производство. Изискването за излагане на фактическите основания на заповедта в случая е изпълнено, тъй като е посочено основанието въз основа на което се издава, като не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички данни относно събраните доказателства по ДП. Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво основание е задържано и в какво се изразява противоправното му деяние. На жалбоподателя е предоставена и декларация за правата на задържано лице, както и възможност да уведоми свой роднина и адвокат. Следователно, лицето се е запознало със съдържанието на заповедта и със своите права и в тази връзка съдът не споделя възражението, че са били накърнени правата му.

2

Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно, когато има данни, че е извършено престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона.

По правна си същност задържането на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, вр. чл. 73 от ЗМВР, представлява принудителна административна мярка (ПАМ) по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, прилагането на която се свързва с ограничаване на правото на свободно придвижване чрез поставянето на лицето в определено за задържане място и предприемането на съпътстващи мерки - извършване на обиск, проверка на лични вещи, снемане на сведения и др.

Предпоставка за прилагането на ПАМ е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат ПАМ "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. Последното се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази ПАМ законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. В случая е имало данни за извършено престъпление от общ характер, поради което и към момента на издаване на оспорваната заповед е имало основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72 от ЗМВР, като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършване на престъпление.

Спазен е и принципът на съразмерност при упражняване на правомощията на администрацията по чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като органът по задържане не е засегнал правата на задържания в по-голяма степен от най-необходимото, от гледна точка на целта за която се издава акта. Задържането за срок до 24 часа налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. За да се прибегне до задържане, същото трябва да преследва някаква легитимна, законовопризната цел, а не да се явява съобразно наказание, репресия, налагана по усмотрение на административния орган. В случая издаването на заповедта не превишава целта на закона, поради обстоятелството, че принудата и нейното реализиране е обусловено от необходимостта лицето да бъде задържано за няколко часа за изясняване на случая.

Видно от материалите по настоящото дело жалбоподателят е бил задържан пет часа и половина (от 13:30 ч. до 19:00 ч.), като за това време са оформяни и писмените документи по повод задържането, извършването на личния обиск, снемане на сведения от очевидци, връщане на вещите и изготвяне на документите. Тези действия на полицейските служители не излизат извън рамките на разумното и законосъобразно време за извършване на проверката и оформяне на документите, поради което съвсем правилно е била ограничена личната свобода на жалбоподателя. В случая задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт и не е нарушен чл. 5, § 1 от Европейската 3 конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Това означава, че оправдано е приложена процесната ПАМ, в изпълнение на закона и в съответствие с целта му, с доказана необходимост от задържане на лицето и заповедта следва да бъде потвърдена като законосъобразна.

Съдът дължи произнасяне по разноските, като при този изход на делото разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като не е направено съответно искане за това от страна на ответника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице с рег. № 3388зз-345/16.11.2025 г., издадена от Я. Д. - разузнавач в 05 РУ - Бургас, за задържане на К. Ч. К. с ЕГН **********.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4