Определение № 341 от 31.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 341 гр. Пловдив, 31.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Розалия Кр. Шейтанова

Членове:

Весела Ив. Евстатиева

Миглена Р. Маркова като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно частно наказателно дело № 20235300600588 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

С определение № 230 от 28.02.2023г. постановено по ЧНД № 1271/2023г. РС-Пловдив, ХХ V- ти н.с. е потвърдил Постановлението на РППловдив, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 203/2022г. по описа на V-то РУ на МВР – гр.Пловдив, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

В хода на разследването няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от повереника на пострадалото лице С. П.- адв. Д.К., с която се иска отмяна на определението на РС-Пловдив като неправилно и незаконосъобразно.

Изложени са съображения, че неправилно съдът е приел, че фактическата обстановка по делото е изяснена, доколкото не са събрани доказателства дали дружеството е имало наети на трудов договор лица и строителна техника.

Изразено е несъгласие с изводите на първостепенният съд, че не е налице престъпление по чл.209 ал.1 от НК, с оглед неизпълнението на сключените договори от свид. К., получаваните средства като физическо лице и частично изпълнените уговорени строителни дейности. Иска се определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на РП-Пловдив.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите, наведени в жалбата и аргументите в атакуваното определение, намира жалбата за процесуално допустима и разгледана по съществото си за НЕОСНОВАТЕЛНА.

С атакуваното определение Пловдивският районен съд е потвърдил 1

Постановление на РП-Пловдив, в което е прието, че не е налице престъпление по чл. 209 ал.1 от НК, а се касае за гражданскоправни отношения породени от неизпълнение на поети от свид. К. задължения по договор, които следва да бъдат решени от съд съобразно разпоредбите на ЗЗД. За да направи този извод държавното обвинение се е позовало на обстоятелството, че свид.П. не е била въведена в заблуждение, не е била създадена у нея от свид.К. неправилна представа относно обстоятелства, въз основа, на която да е извършила акт на имуществено разпореждане. Изложено е, че същият се е занимавал от дълги години със строителна дейност, познат е на сина на пострадалата и е започнал изпълнението на договорените строителни дейности в имота й, като съобразно заключението на назначената съдебно строително техническа експертиза стойността на вложените материали и труд в извършените от него дейности в имота на свид. П. е в размер на 26731,27лв., поради което и не може да се приеме, че имал изначално намерение да я въведе в заблуждение и да й причини имотна вреда, както и да набави за себе си имотна облага.

При извършения съдебен контрол на Постановлението за прекратяване на наказателно производство, РС-Пловдив е възпроизвел изложената от РППловдив фактическа обстановка, като е приел, че са събрани всички доказателства и доказателствени средства относими към предмета на доказване по делото. Посочил е, че обжалвания прокурорски акт е мотивиран и обоснован. Приел е, че изводите на прокурора относно несъставомерността на деянието по чл.209 ал.1 от НК са правилни, доколкото се касае за гражданско правни отношения, свързани с неизпълнение на поето от свид.К. договорно задължение, както и липсата на изначално намерение да изпълни задължението с оглед започналото такова. Изложени са съображения, че дали свид. К. има образователен ценз да ръководи и извършва строителна дейност е ирелевантно предвид наличните договорни отношения между страните, при които свид.П. е избрала именно свид.К. да извърши строителните дейности в имота й. Изразено е несъгласие с аргументите на защитата, че доколкото договорите са сключени между свид.П. и ЮЛ представлявано от свид.К. и между свид.П. и друго ЮЛ не може да се приеме, че се касае за въвеждане в заблуждение, доколкото пострадалата се е запознала с тях и подписвайки се, е изразила съгласието си с посочените в тях условия.

Настоящият състав на Пловдивският окръжен съд счита, че проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, а изложената в Постановлението за прекратяване на наказателното производство и в Определението на РС-Пловдив фактическа обстановка е правилно установена въз основа на събрани по реда на НПК доказателства, поради което и не следва да се преповтаря. В тази насока не се споделят като основателни от въззивния съд направените възражения от адв. К., че фактическата обстановка по делото не е изяснена, предвид липсата на доказателства дали дружеството е имало наети на трудов договор лица и строителна техника, с оглед установената строителна деятелност в имота на свид.П., която е 2 категорична в показанията си, че именно свид. К. е дошъл на обекта с работници и техника- багер.

Не се споделя като основателен довода на адв.К., че първостепенния съд не е извършил обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал, както и че не е отговорил на възраженията му. Напротив, на стр.7-9 от съдебния акт е изложил съображенията си, поради които е отхвърлил като неоснователни възраженията и е обсъдил доказателствата по делото.

Направените изводи в атакувания прокурорски акт също са правилни и обосновани. Същите са споделени и от първостепенния съд. Действително, за да се квалифицира деяние като престъпление по чл.209 ал.1 от НК следва пострадалото лице да е въведено в заблуждение като у него се формират неправилни представи относно определени факти от действителността, при които се осъществява имущественото разпореждане. В настоящия казус страните са уговорили отношенията си, касаещи строителната дейност, като са сключили договори, в които същата е описана. Обстоятелството, че е налице забавяне на уговорената строителна дейност е свързан с неустойки или разваляне на договорите между страните, които въпроси се решават по общия исков ред от съда. Извършените макар и частични строителни дейностти в имота на свид.П. обосновано са приети, че не могат да обосноват субективната страна на престъплението измама, доколкото липсва изначалното намерение на лицето да причини имотна вреда на пострадалата.

Ето защо и крайния извод, че се касае за гражданско правни отношения между страните се споделя напълно от настоящия съдебен състав.

При горните факти и правни изводи обжалваното определение на първоинстанционният съд е законосъобразно и следва да се потвърди, поради което и на основание чл.243 ал.8 от НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №230/ 28.02.2023г., постановено по ЧНД №1271/2023г. по описа на Пловдивския районен съд – ХХV-ти н.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3