Решение № 133 от 29.05.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Ихтиман, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20251840101492 по описа за 2025 година

Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, подадена от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ 89Б, чрез адвокат Т. М., против Агенция „Пътна инфраструктура“.

Исковата молба първоначално е била подадена пред Районен съд – София, като е било образувано гр.д. № * от 2025 г. по описа на СРС. В отговора на исковата молба е направено възражение за местна подсъдност на делото, поради което същото е изпратено на Районен съд – Ихтиман по компетентност, във връзка с което е инициирано настоящото дело.

В исковата молба се сочи, че на 14.12.2021 г., около 18 часа на пътя от с. М. към гр.

М.П. Софийска област К. Г. А. управлявал лек автомобил Мерцедес-Бенц с д.к. *, като претърпял ПТП навлизайки в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което се получили повреди на двете десни гуми. Сочи се, че автомобилът бил застрахован със застраховка Каско+ към „ДЗИ – Общо застраховане“ с полица № * с валидност от 28.02.2021 г. до 27.02.2022 г., както и че във връзка с образувана щета и направен оглед и опис на увреждането е изплатено от застрахователното дружество на собственика застрахователно обезщетение в размер на 241.28 лева. Допълнено е, че ответникът е виновен за настъпване на ПТП-то поради необезопасяване на пътното платно неподдържането му в изправно състояние, като в тази връзка се посочват нормите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 5 от ЗП. Допълнено е и че до ответника е изпратена регресна покана за сумата от 256.28 лева, но същата не е била възстановена. Настоява се ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 256.28 лева, в която сума са включени невъзстановено застрахователно обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендират се и съдебни разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответника. Последният е подал отговор, с който оспорва ищцовата претенция, като излага подробни съображения за това. Прави се възражение за съпричиняване.

В последното открито съдебно заседание се явява процесуалният представител на ищеца – адвокат М., която поддържа исковата претенция и настоява същата да бъде уважена.

1

В последното открито заседание се явява и процесуалният представител на ответника – юрисконсулт Н., който оспорва иса и сочи съображения за отхвърлянето му.

Исковата молба е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес от нея. След извършена служебна проверка съдебният състав приема, че са налице всички положителни предпоставки за разглеждане на исковата претенция.

Разгледана по същество исковата молба се явява основателна, като съображенията за това са следните:

С депозираната искова молба от страна на ищеца е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45 от ЗЗД. Претенцията за лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Според текста на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

В чл. 410, алр. 1 т. 2 от КЗ е разписано, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.

49 от ЗЗД.

Текстът на чл. 30, ал. 1 от ЗП регламентира, че Агенция пътна инфраструктура осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на изпълнителите на работата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях с действията или с бездействията си е причинил щетите.

Уважаването на предявен регресен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е обусловено от установяването на следите факти: 1) наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увредения и застрахователя и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди в срока на застрахователното покритие, 2) настъпила деликтна отговорност, изразяваща се във виновно противоправно поведение /действие или бездействие/ на служители на ответника възложител на работата, в резултат на което е настъпило застрахователното събитие, което има причинна връзка с конкретния вредоносен резултат.

Като писмени доказателства по делото са представени преписи от Уведомление за щета, Комбинирана застрахователна полица за автомобилна застраховка Каско+, Описзаключение по щета, Калкулация по претенция, Ликвидационен акт и Платежно нареждане.

От така представените документи се установява, че по отношение на автомобил Мерцедес Бенц с рег. № * е сключена автомобилна застраховка „Каско+“ за периода от 28.02.2021 г. до 27.02.2022 г. Установява се и че по повод посоченото моторно превозно средство е било подадено уведомление за щета относно събитие от 14.12.2021 г., като в описа-заключение като увредени детайли са описани гума пр. дясна, гума з. дясна и два броя ляти джанти. От 2 същите доказателства става ясно и че в полза на лицето К. Г. А. са изплатени 241.28 лева, представляващи сума за обезщетяване на получените повреди на автомобила. Следва да се посочи, че непредставянето на оригинала на полицата по делото не може в случая да обоснове извод за липса на договорно застрахователно отношение между ищеца и собственика на автомобила, тъй като останалите писмени доказателства, приложени към исковата молба / Уведомление за щета, Опис-заключение по щета, Калкулация по претенция, Ликвидационен акт, Платежно нареждане/ в достатъчна степен установяват, че действително спрямо процесния автомобил и съществувала действителна застраховка, именно по повод на която е заведена претенцията и е извършено плащане на установени от застрахователя щети.

Ищцовата страна е представила към исковата молба и препис от регресна покана.

В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитано лицето К. Г. А., който посочва, че през 2021 г. е притежавал автомобил „Мерцедес“. Заявява, че е управлява автомобила в посока гр. К., тъй като е работил в И. и допълва, че пътят от с. М. към гр. М.П. бил труднопроходим и имало много дупки, след което сочи, че попаднал в една от дупките с десните си гуми, като по отношение на предната и дясната гуми и джанти уточнява, че били „компрометирани“. За дупките сочи, че били дълбоки над 15-20 см. Заявява, че немя представа дали за гумите или давжните му е заплатена сума и допълва, че за щетата като цяло са му заплатили, като имал Каско към ДЗИ. Описва, че е имало насрещно движение, че дупките са били много и че не е видял препятствието, а така също че се е случило в тъмната част на денонощието. Според свидетеля същият е карал с не повече от 50 км.ч. Не може да каже дали е уведомил „Пътна полиция“, като заявява, че баща му е докарал две гуми с джанти и крик. Според свидетеля някой „собственоръчно“ бил написал „Внимание големи дупки“, но заявява, че обозначителни табели не е имало. Твърди, че на мястото, където усетил да минава през дупката, има още много дупки и че положението към онзи момент било такова, че се минавало през по-малките дупки.

По делото е допусната, изготвена и приета съдебно-автотехническа експертиза, по която експертът е посочило, че щетите могат да се предизвикат от преминаване на процесното превозно средство през препятствие на пътя – дупка с остри ръбове. По отношение на стойността за необходимите разходи за възстановяване на лекия автомобил експертът е посочил, че същите, изчислени на база средни пазарни цени към датата на ПТПто, е 220.01 евро, а така също и че обичайните разноски ла ликвидиране на щета са в размер между 15 и 25 лева В съдебно заседание вещото лице поддържа експертизата, като уточнява, че при дълбочина на дупката от 20 см. ще има и допълнителни щети, а при дълбочина от около 15 см. е възможно да няма други щети, освен описаните такива. Заявява, че описаните щети могат да се получат и по друг начин. Спрямо скоростта от 50 км.ч. уточнява, че чисто технически с такава скорост може да се направи маневра с рязък елемент.

Въз основа на гореизложеното се налага извод, че в резултат на произшествието действително по въпросния лек автомобил са настъпили щети, които са били възстановени от застрахователя /ищец по делото/, като възстановяването е станало във връзка с имуществена застраховка, сключена по отношение на вещта.

Също така от доказателствената съвкупност не се установи водачът на лекия автомобил да е допринесъл с поведението си за настъпилите вреди. В тази връзка следва да се посочи, че според свидетеля пътят е бил с много дупки, като в тази връзка и предвид дадените показанията от него може да се направи извод, че е било изключително трудно да бъдат избегнати всички дупки. В допълнение следва да се посочи, че скоростта, посочена от водача, не е била висока. Действително, съгласно уточнението на вещото лице с тази скорост може да се направи и по-рязка маневра, но следва и тук да се отчете обстоятелството, че на пътното платно е имало множество дупки, което предполага, че избягването им, особено в тъмната част на денонощието, дори и с рязка маневра е било трудно възможно.

За яснота на изложението може да се посочи, че неуведомяването на органите на МВР 3 и неизготвянето на протокол за ПТП сами по себе си не са основание за отхвърляне на иска.

От съдържанието на разпоредбите на чл. 123 от ЗДвП се налага извод, че органите на МВР се уведомяват задължително, когато от произшествието има пострадали хора и/или когато между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с настъпването му. В настоящия случай от данни по делото не се установява да е имало пострадали лица от въпросното ПТП, а така също се прави извод, че единствен участник в него е бил водачът на увредения автомобил. Именно поради тези съображения уведомяването на полицейските органи не е било задължително. Също така следва да се има предвид, че само по себе си несъставянето на протокол за ПТП от служители на МВР, независи от обстоятелствата при които е настъпило произшествието, също не може да обоснове извод за неоснователност на иска, като от значение са всички доказателства по делото относно това дали е налице причинено увреждане, от кого и как е причинено и изплатено ли е застрахователно обезщетение.

Също така за пълнота следва да се посочи, че представените по делото снимки не допринасят за изясняване на релевантните факти, но останалите доказателства в производството в достатъчна степен изясняват реализираната фактическа обстановка.

Гореното дава основание да се приеме, че е основателна претенцията за присъждане на сумата от 241.28 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение. На уважаване подлежи и претенцията за възстановяване на 15 лева – ликвидационни разходи, тъй като от данните по делото е видно, че застрахователното дружество е извършило действия по завеждане на щетата, оценка на вредите и изплащане на обезщетение.