Определение № 32455 от 09.08.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32455 гр. С., 09.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20231110140302 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „З***, с която срещу С., като предпочитан ответник са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата 2929,58 лв., представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение за настъпило на 10.03.2018 г. от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 19.07.2023 г., до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 917,11 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 19.07.2020 г. до 19.07.2023 г.

Срещу А.“, като евентуален ответник, е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 2929,58 лв.

С определение от 21.09.2023 г. на основание чл. 219, ал.1 ГПК, в производството като трето лице помагач на страната на ответника С. е конституирано „П.“ ., ЕИК ***, и е приет за съвместно разглеждане предявения против него в срока по чл. 219, ал. 3 ГПК в условията на евентуалност обратен иск на основание чл. 54 вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 3846,11 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по нанесени щети по л.а. „Х***“, рег. № ****, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане.

Ищецът „З*** основава претенцията си на твърдения, че на 10.03.2018 г. в град С., при движение по О. , след отбивката на кв. „Ф. „Х*** м. „Т.“, рег. № ****, попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени имуществени вреди на автомобила, за който към момента на процесното ПТП имало сключена имуществена застраховка „К.“, със срок на действие от 1

19.01.2018 г. до 18.01.2019 г. По заведената пред ищеца преписка по щета и след направен опис на повредите е определено обезщетение в размер на 2919,58 лева, която заплатил на сервиза на 31.01.2019 г. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение ведно с ликвидационните разходи за определянето му срещу причинителя на вредите в размер на 10 лв. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника С. за заплащане на сумата, но претенцията останала незаплатена. Поради което претендира и обезщетение за забава. Моли за уважаване на предявените искове. При условията на евентуалност моли, ако съдът отхвърли исковете срещу главния ответник С., да разгледа евентуалния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 2929,58 лв. срещу евентуалния ответник А.“. Заявява доказателствени искания за приемане на представените документи като писмени доказателства, за допускане до разпит на един свидетел при режим на призоваване, за допускане изслушването на САТЕ с формулирани в исковата молба задачи. Претендира разноски.

Ответникът С. оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани, за което излага подробни съображения. Счита за недоказано наличието валидно застрахователно правоотношение, доколкото не се установява заплащане на всички вноски по полицата. Поддържа, че не са налице доказателства за наличието на процесното препятствие. Оспорва механизма на настъпване на ПТП-то, описан в исковата молба. Счита, че неправомерно е изплатено обезщетение, тъй като не е представен протокол за ПТП при регистриране на застрахователното събитие. Счита, че водачът на увреденото МПС не е управлявал същото при спазване правилата за движение по пътищата и със съобразена за пътния участък скорост. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на превозното средство, тъй като последният не се е съобразил с пътния участък. Оспорва се и иска за заплащане на обезщетение за забава, доколкото в регресната покана била посочена друга дата на настъпване на застрахователното събитие. Моли за отхвърляне на предявения иск, евентуално за неговото намаляване поради съпричиняване от страна на водача на автомобила. Навежда твърдения за наличието на сключен договор за поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа от 11.05.2015 г. с „П.“ Е. на територията на СО - . зона, включваща райони „О.“, „Б. и „К.“, съгласно който последният в качеството си на изпълнител е поел задължение да осигури необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по пътя . Предвид това посочва, че наличието на необезопасена и необозначена дупка на пътя представлява неизпълнение на договора, за което следва да бъде ангажирана отговорността на „П.“ 2

Е.. Предявява обратен иск срещу това дружество, който да бъде разгледан от съда в условията на евентуалност – ако съдът уважи иска на ищеца и установи наличие на процесното вземане, да осъди ответника по обратния иск да заплати същата сума в полза на ищеца по този иск. Претендира разноски.

Ответникът А.“ оспорва предявения иск по подробно изложени съображения.

Поддържа, че не се установява ПТП да е настъпило на участък от републиканската пътна мрежа, поради което за същото би следвало да отговаря СО. Обръща внимание, че ищецът не е представил приложимите към договора общи условия по застраховка „К.“ в надлежен вид – с подпис на страните и дата на подписването им, както и съставен протокол за ПТП. Не ставало ясно дали ищецът е спазил собствените си общи условия при изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва механизма на ПТП, както и размера на изплатеното обезщетение. Счита, че не може да се установи дали са спазени правилата за движение по пътищата, че застрахователят е извършил проверка за установяване на обстоятелства при възникване на застрахователното събитие, дали са налице предвидените от ищеца хипотези – изключения, при които застрахователят отказва изплащането та обезщетение. Излага доводи, че процесната щета не представлява покрит застрахователен риск. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Прави възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца. Заявява искане за задължаване на ищеца по главния иск да представи снимков материал на „евентуалното препятствие“, както и от самото местопроизшествие.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба по обратния иск и становище по главния иск от третото лице – помагач на страната на ответника С. по главния иск и ответник по обратния иск „П.“ Е..

По разпределението на доказателствената тежест:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 2919,58 лв. за щетите от процесното ПТП и, че тази сума е постъпила по сметката на кредитора.

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е да установи следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника /бездействието на негов служител или на друго лице, на което е възложил работа във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в 3 размер на действителните вреди, както и че пътят, на който е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника.

В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задължението, както и възражението си за съпричиняване - за шофиране с несъобразена с пътните условия скорост и непридвиждане на пътните условия.

УКАЗВА на ответниците по главния иск, че не сочат доказателства относно възражението за поведение на застрахования, което е допринесло за настъпване на вредите.

В тежест на ищеца по главния иск „З. „А.“ . с оглед наведеното възражение за давност е да установи наличието на факти, довели до спиране или прекъсване на давността за вземанията.

В тежест на ищеца по акцесорния иск за обезщетение за забава е да установи следните факти: наличие на главен дълг, изпадане на ответника в забава, размер на обезщетението за забава.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже всички свои твърдения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, в това число и плащане на предявеното вземане.

По обратния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД вр. чл. 54 ЗЗД в тежест на ищеца С. е да установи, че ответникът по него е имал задължението възникнало по силата на договор, към датата на произшествието за осигуряване на безопасно движение по участъка, в т.ч. и чрез подходяща сигнализация на процесния участък, причинно-следствена връзка между бездействието на ответника по обратния иск /неговите работници/служители/ и нанесени твърдените щети по процесния автомобил, размерът на дължимото обезщетение.

В тежест на ответника по обратния иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване да докаже възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни последици, вкл. да докажат, че са погасили задължението си.

По доказателствените искания:

Следва да се приемат представените от ищеца писмени доказателства, както и приложените към отговора на исковата молба от ответника С..

С оглед възраженията, направени с отговора по отношение на приложимите към договора общи условия, на ищеца следва да се укаже в срок до края на първото по делото открито съдебно заседание да заяви дали представените с исковата молба ОУ са приложимите към конкретния договор за „К.“, а в случай че са други – да заяви това изрично и да предприеме съответните процесуални действия.

Следва да се уважи искането за допускане изслушването на САТЕ със задачи, посочени в исковата молба.

4

Искането за допускане до разпит на свидетеля за установяване на механизма и обстоятелствата, при които е осъществено ПТП, посочен в исковата молба е основателно, и следва да бъде уважено. Възраженията на ответника срещу това доказателствено искане не могат да бъдат споделени. Водачът на застрахованото имущество не се явява заинтересовано по см. На чл. 172 ГПК лице, нито е налице забрана в процесуалния закон да се събират свидетелски показания за обстоятелствата, за които ищецът е заявил доказателственото си искане.

По отношение на искането за задължаване на ищеца да представи по делото снимков материал на „евентуалното препятствие“, както и от самото местопроизшествие, съдът приема, че по делото не са налице данни такъв снимков материал да съществува. Ето защо и редът на чл. 190 ГПК се явява неприложим по отношение на това искане. Същото следва да се остави без уважение.

По останалите доказателствени искания на ответника С. по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи документи съдът ще се произнесе в съдебно заседание след изслушване становището на ищеца.

Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно уреждане на спора по друг начин.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.10.2024 г. от 10:20 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.