Решение № 4214 от 20.03.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4214 гр. С, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110170961 по описа за 2022 година

Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ***Б, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответника Е. Г. Г. , ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.Сердика бл...., че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 38960/2022 г. по описа на СРС, 128 състав , а именно 1 282.93 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, отчитан с абонатен №..., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 20.07.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 21.06.2022 г. в размер на 171.20 лв.

Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение, а именно главница от 26.05 лв. за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г. и мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 21.06.2022 г. в размер на 5.22 лв. за платени със закъснение главници.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като съсобственик на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия, въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, 1 ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Техем сървисис“ ЕООД , като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет на ИРУ.

В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който се изразява становище по допустимостта и основателността на предявените искове.

Ответникът твърди, че не е в облигационни отношения с ищцовото дружество като не е собственик нито вещен ползвател на процесния имот. Излагат се доводи, че задължено лица за доставената топлинна енергия е вещния ползвател на имота, а не неговия собственик. Независимо от това, ответникът оспорва и представени с исковата молба документ за собственост.

Ответникът се позавава и на чл.62, ал.1 и чл.68 от ЗЗП, като аргументира становище, че ищецът му начислява задължения за услуги, които той не е поискал да ползва.

С отговора се поддържа становище, че липсват докозателства ответникът да е поставен в забава, с оглед претенцията за лихви. Оспорва се и дължимостта на претендираните суми за дялово разпределение.

На самостоятелно основание исковете се оспорват и като погасени по давност.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове като присъди на пълномощника на ответника възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание ищецът се представляват от пълномощник, който поддържа предявените искове. Ответницата не се явява и не се представлява.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 328960/202 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение срещу ответницата и срещу още три лица за задължения за доставена топлинна енергия и за осъществена услуга дялово разпределение, като спрямо ответницата са присъдени следните суми: сумата от 1 282.93лв., представляваща стойност на доставена от ищцовото дружество топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 20.07.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 21.06.2022 г. в размер на 171.20 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 26 .06 лв. за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 2

20.07.2022 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 21.06.2022 г. в размер на 5.23 лв.

С възражение от 11.10.2022 г. ответникът е оспорил вземанията поради липсата на облигационно отношение с ищеца и поради погасяване на вземанията по давност.

Видно от договор за покупко-продажба на жилище от 07.07.1971 г., процесният имот, за който ищцовото дружество твърди, че през исковия период е доставяло топлинна енеригя, е закупен на посочената дата от Г Н Г и Н А Г.. Идентичността на описания в документа за собсвеност и посочения от ищеца имот се установява от отразеното в удостоверение № 68-00-499/10.04.2019 г.

Видно от направените от съда справки от НБДН, по искане на ищеца, на 18.12.1995 г. Г Г е починал, като е оставил за свои наследници съпругата си Н Г. и децата си И М и Е.

Г.. На 12.11.2013 г. е починала Н Г., като за свои наследници е оставила двете си деца – ответницана Г. и И М. По делото са налице данни /приложеното на л.17 удостоверение за наследници/, че на 05.02.2021 г. е починал И М, оставйки за свои наследници съпругата и децата си. С оглед на това, съдът приема, че от 12.11.2013 г., ответницата Е. Г. е придобила собствеността върху ½ ид.ч. от процесния имот на основание наследство.

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

На проведено на 09.09.2022 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, на което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „Техем сървисис“ ЕООД. В изпълнение на това решение, на 27.09.2002 г., представители на етажната собственост са сключили с ФДР договор №.... Представени са доказателства и за наличието на договорни правоотношение между ищеца и правоприемника на фирмата за дялово разпределение – договор №.../03.06.2020 г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период няма данни за извършени плащания.

Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Д“ ЕООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към сградната инсталация за отопление и за битово гореща вода.

Експертът е установил, че в имота се ползва топлоенергия за отопление, като има монтирани три отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители с 3 дистанционен отчет. Освен това има отоплителни тела тип щранг-лира в банята и в мокрото помещение, за които липсва техническа възможност за отчет. Установено е, че отчетни периоди 2019/2020 г. и 2020/2021 г. не е осигуряван достъп за отчет, поради което ФДР е процедирала съгласно чл.70, ал.2 и ал.4, както и т.6.7 и т.6.5 от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., като е разпределяла топлинна енергия по изчислителен път чрез екстраполация по максимален специфичен разход на сградата. Освен това, към топлоенергията за отопление е добавена и тази, отдадена от отоплителното тяло щранг-лира в банята с мощност от 445W.

По отношение топлоенергията за БГВ е посочено, че поради неосигурения достъп през посочените два отоплителни сезона, топлоенергията е разпредЕ. съобразно чл.69, ал.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., а именно по 140 л. вода на денонощие при един ползвател.

Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.

Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер на 2565.87 лв. /отразеното в заключението по задача № 4, след приспадане на вноските за дялово разпределение от 52.10 лв./, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени, формиращи цената на иска.

На първо място, видно от приетия като писмено доказателство договор за покупкопродажба на жилище, процесният имот, за който ищцовото дружество твърди, че през исковия период е доставяло топлинна енеригя, е закупен на 07.07.1971 г. от наследодателите 4 на ответницата – Г. М. Г. и Н А Г., като същите са посичани съответно на 18.12.1995 г. и на 13.11.2013 г.

В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответника. С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в разпоредбата на чл.153 от ЗЕ. В съответствие с него потребители на топлинна енергия за процесния имот се явяват ответницата Е. Г. и брат й И М /починал през исковия период/, като отговорността им за начислените задължения е съобразно квотата им в собствеността, а именно по ½.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” ЕАД на клиенти в гр.С.