Решение № 90 от 15.11.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Бургас, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Светла М. Цолова

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора И. Анг. К. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600118 по описа за 2023 година С присъда №16 от 22.03.2023г. по НОХД №184/2023г. Бургаският окръжен съд признал подс. П. С. П. за виновен в това, че на 01.02.2022г. на второкласен път II - 73, при км 57 + 485, Ришки проход, община Сунгурларе, обл. Бургас, при управление на МПС – товарен състав „Волво“ с рег. № ** **** ** с прикачено полуремарке, марка „Спитцер СФ 2737 2П“ с рег. № ** **** **, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.2 от ЗДП вр. чл.47, ал.3, пътен знак „В26“ от ППЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на С. В. Г., поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“ вр. чл.342, ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години. На основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК лишил подс. П. С.

П. от право да управлява МПС за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

Постановил да бъдат унищожени веществените доказателства – диск с разговори от тел.112 и тахографски лист от товарен автомобил „Волво“ с рег.

№ ** **** **.

Осъдил подс. П. С. П. да заплати в полза на държавата направените по делото разноски – по сметка на ОД на МВР – Бургас –сумата 974,33 лева и по сметка на ОД на МВР – Варна – сумата 41,13 лева.

1

Осъдил подс. П. С. П. да заплати на В. И. Г. лично и като законен представител на И. С. Г. чрез техния повереник адв. Н. Д. от Адвокатска колегия – Шумен сумата 7200 лева, представляваща направени по делото разноски за досъдебното производство и в първоинстанционното такова.

Постановената присъда е обжалвана от упълномощения защитник на подс. П. С. П. с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост в частта й, с която подсъдимият е осъден да заплати на частните обвинители разноски по делото в размер на сумата 7200 лева. Защитникът твърди, че не са представени доказателства за роднински връзки между адвокатите и частните обвинители, които да обосноват прилагането на чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Моли въззивният съд да отмени присъдата в частта й относно присъдените в полза на частните обвинители разноски и да отхвърли претенцията за присъждане на разноски по делото.

Повереникът на частните обвинители В. И. Г. лично и като майка и законен представител на И. С. Г. е депозирал писмен отговор по жалбата на защитника на подсъдимия, в който оспорва основателността на жалбата.

Изразява позиция, че съгласно константната съдебна практика съдът няма правомощие да проверява истинността на обстоятелствата по чл.38, ал.1 от ЗА, където са посочени хипотези, при които може да се оказва безплатно помощ и съдействие от адвокат, като наред с това адвокатът – пълномощник и страната нямат задължение да доказват тези обстоятелства при липса на оспорване. Изтъква като допълнителен аргумент правото на адвоката да прецени дали да окаже безплатна помощ по отношение на лицата по чл.38, ал.1, т.1 – т.3 от ЗА, за което на основание чл.38, ал.2 от ЗА му се дължи възнаграждение само при благоприятен изход на делото по отношение на представлявания. Позовава се на последователната практика на върховната ни съдебна инстанция, като цитира изрично посочени актове на ВКС. Моли въззивният съд да остави без уважение жалбата на защитника на подсъдимия.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изрази становище за неоснователност на жалбата на защитника на подсъдимия. Отбелязва, че с подадената жалба не се оспорва размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ и съдействие в хода на досъдебното и съдебното производство, който размер в случая е определен съгласно чл.13, ал.1, т.3 вр. ал.4 и ал.3 вр. параграф 2а от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Подчертава, че се оспорва основанието на чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, като жалбоподателят твърди, че разноските са присъдени без да са представени доказателства за наличието на роднински връзки между адвоката и представляваните от него частни обвинители. Приема, че в случая са налице двете регламентирани в чл.38, ал.1 от ЗА предпоставки – представени са като доказателства изискуемите документи – молба, списък с разноските и договор за правна помощ, като изрично е посочено основанието за оказване на безплатна правна помощ на частните обвинители, а подсъдимият е признат от съда за виновен 2 по повдигнатото срещу него обвинение, поради което същият дължи направените по делото разноски, включително и тези за присъденото адвокатско възнаграждение. Изтъква, че съгласно чл.189, ал.3 от НПК такова възнаграждение се дължи и в наказателното производство, когато подсъдимият бъде признат за виновен и е направено искане за това. Позовава се на трайно установената съдебна практика, според която съдът няма правомощия до проверява истинността на обстоятелствата, посочени в чл.38, ал.1, т.1 – т.3 от ЗА досежно хипотезите, при които може да се окаже безвъзмездна правна помощ и съдействие, съответно адвокатът и неговите доверители нямат задължение да доказват наличието на такива обстоятелства, ако същите не са оспорени. Обръща внимание, че в съдебното производство пред първоинстанционния съд не е направено възражение за липса на основанието по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА за осъществяване на безплатна помощ и съдействие на частните обвинители, поради което не следва да се доказват роднински връзки между адвоката и представляваните от него в процеса частни обвинители. Като приема, че подсъдимият правилно е осъден да заплати сумата от 7200 лева за оказаната на частните обвинители безплатна правна помощ, предлага атакуваната присъда да се измени, като същата сума се присъди на самия адвокат – повереник, на когото се дължи сумата като адвокатско възнаграждение за оказаната на частните обвинители безплатна правна помощ.

Частният обвинители В. И. Г. лично и като майка и законен представител на малолетния И. С. Г. не се яви в съдебно заседание и не изрази становище по въззивната жалба на защитника на подсъдимия. Техен повереник също не се яви и не участва в съдебните прения пред въззивната инстанция.

Подс. П. С. П., редовно призован, не се яви нито лично, нито чрез свой пълномощник пред въззивния съд. В писмена молба неговият упълномощен защитник е заявил, че желаят делото да се разгледа в тяхно отсъствие.

Поддържа оплакването, че липсват доказателства за роднински връзки между адвоката и частните обвинители, които отношения да послужат като основание за оказване на безплатна правна помощ. Моли въззивният съд да отмени присъдата в частта относно присъдените в полза на частните обвинители разноски по делото и да отхвърли претенцията в тази насока.

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в петнадесетдневния преклузивен срок по чл.319, ал.1 от НПК от упълномощения защитник на подсъдимия, който като самостоятелна страна в процеса има право да оспорва постановената присъда съгласно чл.318, ал.6 от НПК.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство и провери атакуваната присъда по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, направи извода, че жалбата е частично основателна, макар и по съображения, различни от изложените в нея.

Въззивният съд, съобразявайки направените от жалбоподателя 3 оплаквания срещу присъдата и изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, счете за необходимо на първо място да осъществи контрол за спазването на процесуалните правила, за да установи дали в хода на проведеното досъдебно производство, както и в хода на първоинстанционното съдебно следствие са били допуснати нарушения на процесуалния закон и ако е така - дали те са съществени по своя характер и дали са отстраними във въззивното производство или в предходен процесуален стадий. В случай на липса на такива нарушения или на възможно тяхно отстраняване във въззивното производство, въззивната инстанция следва да разгледа спора по същество, докато в противен случай следва да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първостепенния съд, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК, който правен резултат не изисква разглеждане на спора по същество и не налага произнасяне по обосноваността и законосъобразността на присъдата, нито проверка за справедливост на наложеното наказание или наказания. Посоченото правомощие за проверка досежно спазването на процесуалния закон по това дело въззивната инстанция упражнява по силата на законоустановеното в чл.314, ал.1 от НПК служебно начало да проверява изцяло правилността на оспорения съдебен акт, независимо от основанията, които са посочили страните, инициирали въззивния контрол и независимо от техните устно изразени претенции пред въззивния съд.

Обжалваната присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Внимателният преглед на извършената от първоинстанционния съд процесуална дейност и изложените от него мотиви към присъдата разкриват неточно изпълнение на задълженията му като основна съдебна инстанция при решаване на настоящия спор.

Допуснатите нарушения на процесуалните правила в съдебната фаза се изразяват в явни противоречия между диспозитивната и съобразителната част на съдебния акт, в липсата на надлежни, ясни и пълни мотиви към присъдата, които да съдържат съображенията на съда относно направения от него анализ на събраните на досъдебното производство доказателствени източници, дадената от него оценка за годност и достоверност на конкретните доказателствени материали, подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание по чл.371, т.2 от НПК, направените правни изводи при решаването на спора, аргументите за индивидуализацията на наложените наказания и приложения институт на условно осъждане по чл.66, ал.1 от НК.

За да приеме за установени описаните в мотивите към присъдата факти и обстоятелства, възпроизвеждащи дословно обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът лаконично е декларирал, че фактическата обстановка се доказва от събраните на досъдебното производство доказателствени материали, които само формално е изредил. Всъщност няма анализ и оценка на събраните в досъдебната фаза доказателствени средства. Вярно е, че делото е било разгледано от първоинстанционния съд по диференцираната процедура на Глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като 4 съществена характеристика на тази процедура на съкратено съдебно следствие е това, че при изрично направено от подсъдимия самопризнание съдът приема за установени изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и обстоятелства, ако самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателствени материали, приобщени по реда на чл.372, ал.4 вр. чл.373, ал.2 от НПК в хода на първоинстанционното съдебно следствие, като при постановяване на присъдата непосредствено се ползват съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Разглеждането на делото по особената процедура по чл.371, т.2 от НПК, която представлява отклонение от принципите за устност и непосредственост на наказателния процес, залегнали в чл. 18 и чл. 19 от НПК и е установена в интерес на бързото и своевременно приключване на наказателното производство, като е отдадено приоритетно значение на процесуалната икономия като средство за разглеждане на делото в изискуемите от чл. 6, §. 1 от ЕКПЧОС разумни срокове, а подсъдимият е компенсиран с редукция на наказанието, не освобождава първостепенния съд от задължението му обстойно да изясни всички относими към спора обстоятелства, внимателно и задълбочено да анализира доказателствените източници от досъдебната фаза, да даде обективна оценка за годността и достоверността на доказателствени средства, да направи заключение за подкрепеност на самопризнанието на подсъдимия от тези доказателства.