Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 385 от 28.11.2023, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Касационно административно дело 260/2023
Вид
Решение № 385
Подписан
28.11.2023
В сила
28.11.2023
Състав
АНГЕЛ МАВРЕВ МОМЧИЛОВ, АЙГЮЛ АПТУЛА ШЕФКИ, ВИКТОР ДИНЕВ АТАНАСОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 222, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 73 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 144, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 207, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

28.11.2023

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

01.11

Година

2023

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор

Атанасов

Айгюл

Шефки

Секретар

Мелиха

Халил

Прокурор

Бонка

Василева като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

КА дело номер

260 по описа за

2023 година.

Производството е касационно по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Депозирана е касационна жалба от адв. С.С., действащ в качеството си на пълномощник на Н.А.Т. от ***, против Решение № 109/20.05.2023 г., постановено по АНД № 278/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали. Сочи, че със обжалвания акт била отхвърлена жалбата против Заповед за задържане на лице с рег. № 292зз-5/17.02.2023 г., издадена от *** при ОДМВР – Кърджали.

Счита, че решението на Районен съд - Кърджали е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Излага съображения, че първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че административния акт, с който е постановено задържане за срок от 24 ч., бил неправилен и незаконосъобразен. В тази връзка твърди, че мотивите на съда, с които било прието, че били налице данни към момента на задържането Т. да е извършил престъпление по чл. 144, ал.

2 от НК, се явявали неподкрепени от фактическа и правна страна. Сочи, че в депозираната от д-р М. жалба липсвали посочени каквито и да са изрази или действия на Н.Т., от които да се обоснове извод за наличие на отправена заплаха и/или закана към лицето или други лице.

На следващо място счита, че липсвали и основания задържането на Т. да се третира и като превантивна мярка, тъй като нямало никакви данни, обосноваващи наличие на възможността същият да се укрие или да попречи срещу него да бъде извършено разследване.

Изразява категоричните си възражения относно възприетото от районния съд, че към момента на задържането е било налице:

„недобро психично здраве на Т.“. В този смисъл счита, че съдът безкритично е възприел въведените в жалбата на д-р М. нейни твърдения относно състоянието на Н.Т., които не били от нейната компетентност.

Счита за изцяло неотносими мотивите на съда, че Т. разполагал със служебно оръжие, което можел да използва.

В заключение се твърди, че от приложената преписка не ставало ясно, кога задържаното лице е било освободено и за какъв срок е било задържано.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 109/20.05.2023 г., постановено по АНД № 278/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови друго, с което да отмени Заповед за задържане на лице с рег. № 292зз-5/17.02.2023 г., издадена от *** при ОДМВР – Кърджали. Претендира деловодни разноски за две инстанции.

В съдебно заседание, касаторът лично и чрез адв. С.С. поддържа изцяло жалбата, по изложените в нея доводи.

В хода на устните състезания Н.Т. излага твърдения, че през цялото време е бил на работното си място, съдействал на ОДМВР – Кърджали и участвал в множество мероприятия. Сочи, че бил публична личност - служител в ***, никога не е бил наказван, действително имал лично оръжие, но то се съхранявало в каса. Представя писмени бележки, в които сочи подробни съображения относно незаконосъобразността и необосноваността на обжалвания акт.

Пълномощникът адв. С. твърди, че липсвали данни и дори не можело да се направи обосновано предположение, че Н.Т. е извършил престъпно деяние. Прокуратурата, която е извършила проверката, също стигнала до този извод, поради което постановила отказ да образува наказателно производство срещу касатора. Фактът, че Т. бил заявил, че ***, за което ще потърси правата си, не обосновавал квалификация за някакво предположение за извършено престъпление от него. Счита за неправилни констатациите на първоинстанционния съд относно възможността, че деецът би могъл да се укрие, да извърши ново престъпление или да попречи на разследването.

Ответникът по касация – Полицейски орган при ОДМВР – Кърджали – *** – К. И. А., редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника юрисконсулт М. П., която оспорва жалбата. Счита, че решението на районния съд е правилно, в съответствие с материалния закон и обосновано. Споделя изводите на първоинстанционния съд, че заповедта за задържане на лице е издадена при наличие на фактическо основание по подадена жалба на 16.02.2023 г., по която е образувана ЗМ проверка в ОДМВР – Кърджали.

Към момента на задържането на лицето са били налице данни за престъпление от общ характер, описано като закана спрямо длъжностно лице – лекар, при или по повод изпълнение на служебни задължения, както и е имало данни за недобро психично здраве и разклатено емоционално състояние, във връзка с ***. Обсъден е факта, че жалбоподателят е разполагал с оръжие, а пострадалото лице, от своя страна, е имало знание, че Н.Т. разполага с такова оръжие, което е можело да бъде използвано. Поради тези съображения, към онзи момент е било наложително прилагането на ПАМ по отношение на Н.Т., както правилно е преценил първоинстанционният съд. Моли съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В. счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че от събраните по делото доказателства не били установени данни за извършено престъпление от касатора, такова, каквото е било описано в заповедта за задържането му по чл. 72 от ЗМВР, но към момента на задържането счита, че са били налице материално-правните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, което е дало основание на издаващия заповедта орган да постанови това задържане. Намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че е достатъчно към онзи момент да бъдат налице достатъчно данни за възможност посоченото престъпление в заповедта за задържане да е било извършено.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ касационен контрол, от страна по

АНД № 278/2023 г. по описа на Районен съд - Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното Решение № 109/20.05.2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали по АНД № 278/2023 г., е отхвърлена жалбата на Н.А.Т. от ***, срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 292зз-5/17.02.2023 г., издадена от *** при ОДМВР – Кърджали, с която спрямо Т. е постановено задържане за срок от 24 часа, поради това, че е бил заподозрян в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 2 от НК.

Първоинстанционният съд е приел, че оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 292зз-5/17.02.2023 г. е издадена при наличие на фактическо основание – ЗМ № *** от *** г. по описа на ОДМВР - Кърджали, за извършено престъпление по чл. 144, ал. 2 от НК. Изложил е мотиви, че задържането като ПАМ е предприета от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. Посочил е, че за прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето извършило евентуално престъпление по смисъла на НК. Достатъчно било само наличието на данни, обосноваващи правото на административния орган да наложи мярката, без да се поставят условия за точна квалификация на деянието, а още по-малко задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено.

Такава мярка се налагала само във връзка на наличие на данни, обосноваващи евентуалната съпричастност на жалбоподателя към престъплението, но не и поради несъмненост на фактите, а единствено с оглед на тяхното изясняване.