Решение № 9752 от 08.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9752 гр. София, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20231110105936 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на В. И. С. срещу И. А. С..

Ищецът твърди, че с ответника са законни наследници на Б. А. С., починала през 2010г. Посочва, че на 28.06.2007г. наследодателката им закупила л. а. Опел Антара Енджой 2.4 ДТ, 140 к. с., като още от закупуването същата го предоставила на ищеца за управление и ползване. Поддържа, че от 2007г., освен че ползва автомобилът, също полага грижи за него чрез минаване на ГТП, ремонти, закупуване на винетки, заплащане на данъци и ГО и др. Счита, че от 13.12.2007г. до настоящия момент упражнява явно, необезпокоявано и непрекъснато владение върху автомобила с намерение да го свои и го е придобил по давност.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че е собственик на ½ идеална част от процесния автомобил, придобита по наследствено правоприемство от ответника от общия им наследодател, въз основа на изтекла в полза на ищеца придобивна давност.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че за притежаваната от него ½ идеална част от МПС ищецът е държател, а не владелец, и не я е придобил по давност.

Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Предявен е за разглеждане установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 80, ал.

1 ЗС.

Съгласно чл. 80, ал. 1 ЗС, движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години. За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, че е упражнявал непрекъсната, явна и необезпокоявана фактическа власт върху процесния автомобил в период от 5 години с намерение да го свои; че след смъртта на Б. С. явно и несъмнено е демонстрирал завладяването на притежаваната от ответника идеална част от автомобила, тъй като 1 съсобствеността произтича от наследяване.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 28.06.2007г. Б. А. С. е закупила л. а. Опел Антара Енджой 2.4 DT, 140 к. с., 2398 куб. см., 4+1 места. С приемо-предавателен протокол от 18.12.2007г. фактическата власт върху автомобила е предаден на купувача Б. С.. На 15.12.2007г. за автомобила е издадено свидетелство за регистрация, в което за собственик е посочена Б. С., като автомобилът е регистриран с ДК № СА ******* МВ.

На 09.08.2010г. Б. С. е починала, като е оставила за свои законни наследници ищеца В. И. С. /син/ и ответника И. А. С. /внук, който наследява по право на заместване съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН, тъй като неговият баща А. С., който е син на Б.

С., е починал преди нея на 14.04.2008г./. От това следва, че двамата наследници наследяват по равни дялове от наследството на общия наследодател или по ½ част.

Ищецът твърди, че започнал да упражнява владение върху вещта с намерение за своене още от 13.12.2007г., което продължава и до настоящия момент. Съгласно представения приемо-предавателен протокол обаче, автомобилът е предаден на купувача едва на 18.12.2007г., като липсват доказателства ищецът да е установил фактическа власт на по-ранен етап, поради което това твърдение не може да се приеме за отговарящо на обективните факти. С исковата молба ищецът ясно заявява, че още със закупуването на автомобила общият наследодател му го е предоставил за управление и ползване, което продължава и до днес. Също така ясно посочва, че и двете страни по спора са придобили собствеността върху процесния автомобил след смъртта на общия наследодател по арг. на чл. 60, ал. 1 ЗН. Подобни твърдения представляват по същността си признание на неизгодни за ищеца факти, които следва да бъдат ценени съобразно чл. 175 ГПК с оглед всички обстоятелства по делото.

Ответникът не оспорва, а и от разпитаните свидетели се установява, че именно ищецът ползва автомобила. Управлението и ползването на автомобила не е равнозначно на упражнявано владение, доколкото владението е свързано с два елемента – упражняване на фактическа власт /обективен/ и намерение за своене /субективен/. Видно е, че в случая до смъртта на общия наследодател субективният елемент липсва, предвид че и самият ищец признава, че е управлявал и ползвал автомобила и че съсобствеността е възникнала след смъртта на Б. С., което манифестира съзнание, че вещта е била чужда до този момент, а не лична на ищеца. С оглед на това, съдът приема, че установяване на владение върху автомобила от страна на ищеца до смъртта на Б. С. не е установено.

Ето защо, следва да бъде изследвано дали такова е установено след този момент и евентуално през какъв период от време е упражнявано.

Както бе посочено, Б. С. е починала на 09.08.2010г., като страните се явяват нейни законни наследици с равни дялове и са придобили по ½ част от цялото наследство, включително от процесния автомобил, тоест съсобствеността е възникнала въз основа на наследствено правоприемство. В задължителната съдебна практика – ТР № 1/06.08.2012г. по тълк. дело № 1/2012г., ОСГК на ВКС, е разяснено, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. При възникване на съсобственост върху вещ от наследяване, всеки съсобственик се явява владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на останалите съсобственици. В този случай той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността обаче, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за 2 собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.

При съобразяване на гореизложеното, с доклада по чл. 146 ГПК съдът е указал, че в тежест на ищеца е докаже явно и несъмнено демонстриране на завладяването на придобитите от ответника идеални части от автомобила, тъй като до подобно завладяване ищецът е само държател на идеалните части на останалите съсобственици.

За установяването на тези факти по делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Свидетелят Л. посочва, че са приятели с ищеца и знае, че притежава л. а. Опел Антара. Заявява, че ищецът ползва автомобила от повече от 10 години и го държи в гараж, който е негов. Посочва, че само ищецът е виждал да управлява автомобила и да го мие и поддържа.

Свидетелят Й. разказва, че познава ищеца, заедно са израснали и живеят в един квартал. Посочва, че ищецът има кола – Опел Антара и се грижи за нея, като я мие и поддържа. Същият държи автомобила в гаража му в къщата в кв. Княжево. Не е виждал друг да кара автомобила, като подобно обстоятелство би му направило впечатление.

Свидетелят И. посочва, че познава ответника от 20г. и с него са приятели и съседи. Разказва, че бабата на ответника трябвало да купи на двамата си внука (ответникът и дъщерята на ищеца) по един автомобил и заедно ходили на автомобилно изложение. Впоследствие обаче било взето решение за закупуване само на един автомобил, който да е и за двамата внуци. Посочва, че автомобилът бил за общо ползване, бил предназначен за двамата внуци, като веднъж И. и дъщерята на В. ходили заедно с него на море и И. го управлявал. Свидетелства, че ищецът употребява автомобила и са му известни само няколко случая, в които И. го е управлявал. И към настоящия момент автомобилът се паркира в гаража на ищеца в къщата в кв. Княжево, като страните живеят в един и същ имот, в който има два гаража един до друг. След смъртта на Б. С., ответникът искал да се уреди съсобствеността, тъй като се трупали данъци, които се водили на наследниците. Посочва, че между ищеца и ответника имало договорка ищецът да заплати задълженията за автомобила, тъй като само той го ползвал, и да плати цена на ответника за неговия дял в рамките на година –две. Даже ответникът си открил банкова сметка, по която да му преведат стойността на неговата част от автомобила. Заявява, че може би е имало случай след смъртта на бабата ответникът да е поискал автомобила от чичо си и той да му е отказал, но не е сигурен.

След смъртта на бабата при всеки разговор се обещавало на ответника да му се изплати неговия дял от автомобила, като тези разговорили били водени и през последните 5 години. Ответникът не искал да използва автомобила, а да му се изплати делът.

Свидетелят Г., която е майка на ответника и с оглед на това се явява заинтересовано лице по чл. 172 ГПК, посочва, че Б. С. закупила автомобил за ответника и братовчедка му, представляващ сив Опел. След смъртта на бабата, ответникът не искал да ползва автомобила, тъй като имал три собствени автомобила, но претендирал да му се изплати частта от него. През 2013г. имал изготвен договор от адв. А. за уреждане на отношенията, но и до настоящия момент ищецът мислил по него. Ответникът всяка година искал да си уредят отношенията, но ищецът и 3 семейството му само обещавали и го манипулирали. Ответникът оставил само ищеца да кара автомобила, но никога не се е отказвал от своята част. Свидетелства, че желанието на ответника винаги е било ищецът и семейството му да ползват автомобила, но е искал своя дял в парична стойност и не е казвал, че ще им я подари.

Посочва, че няма случай, в който ответникът да е поискал да ползва автомобила и да е получил отказ, но винаги го е ползвал с разрешение на чичо си. Разказва, че по принцип ищецът и семейството му считат всичко за тяхно, като е чувала ищецът да казва, че автомобилът е негов преди пет години.

По делото са представени от страна на ищеца доказателства за сключване на застраховка „ГО“ за автомобила и заплащане на премиите за периода 2016г.-2021г., за извършване на ремонтни дейности и поддръжка по автомобила за периода 2015г.2023г., за преминат технически преглед за периода 2015/2016г., 2019/2020г. и 2020/2021г., както и за платени данъци за автомобила за 2010-2016г. и 2020-2021г.

При горните обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че по делото не е проведено пълно и главно доказване на явно и несъмнено демонстрирано намерение от страна на ищеца за завладяване наследената част от вещта от ответника. По делото е несъмнено установено, че през целия период автомобилът е ползван от ищеца и неговото семейство, като е съхраняван в гаража на ищеца, намиращ се в същия имот, в който живее и ответникът и притежава съседен гараж. Видно е от събраните писмени и гласни доказателства, че ищецът е поддържал автомобила, извършвал е ремонтни дейности по него, заплащал е разходите за ползването му по предназначение – застраховка „ГО“ и ГТП, както и е заплащал данъците за вещта към общината. Тези действия обаче не са достатъчни, за да е налице явно манифестиране на намерение за своене на идеалната част на ответника. В Решение № 87/07.05.2015г. по гр. д. № 6486/2014г., I ГО на ВКС е разяснено, че извършването от един от съсобствениците фактическо действие може да се възприеме като демонстриране на намерение за своене само ако с оглед естеството си е насочено към отричане правата на другите съсобственици. Ако обаче подобно действие може да бъде извършено от съсобственик в рамките на правомощията му по чл. 31 ЗС, за да се приеме, че това действие има за последица установяване на самостоятелна фактическа власт върху вещта, то следва да бъде съпроводено с категорично и недвусмислено демонстриране на промяна в намерението спрямо останалите съсобственици, което трябва да бъде доведено до тяхното знание. В Решение № 59/09.09.2022г. по гр. д. № 3785/2021г., II ГО на ВКС е прието, че когато собственическото отношение се манифестира пред трети лица (както се установява в случая от показанията на първите двама свидетели), но поведението на владелеца спрямо останалите съсобственици е такова, че не може да се каже със сигурност дали владее цялата вещ за себе си или упражнява законовото си право по чл.