Определение № 26410 от 21.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26410 гр. София, 21.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110162497 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на М. В. Б. и К. В. Б., които са предявили отрицателни установителни искове с правно основание по чл. 439 ГПК против ответника „Б*“ ЕАД (с предходно наименование „К* БГ“ ЕАД) за признаване за установено, че всяка една от ищците не дължи на ответника следните суми: сума в размер от по 7492,97 лева главница, заедно със сумата от по 705,04 лева - просрочена редовна лихва за период от 05.08.2008 г, до 19.05.2009 г., сумата от по 189,12 лева - просрочена наказателна лихва за периода от 05.09.2008 г. до 18.06.2009 г., дължими вземания по договор за банков кредит от 29.05.2008г., установени с извлечение от счетоводните книги на „Райфайзенбанк (България)” АД за размера на дълга на В* към 19.06.2009г. и законната лихва върху главницата от 19.06.2009 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата по 460,24 лева разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 19.10.2009 г. в полза на „Райфайзенбанк (България)” АД по ч.гр.д. № 31808/2009 г., по описа на СРС, 69 състав, вземанията по който са придобити от „К* БГ“ ЕАД по силата на договор за цесия, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20229240401321 по описа на ЧСИ Г*, с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под № 924, поради погасяване на вземанията по давност.

С Решение № 10014 от 26.05.2026 г., постановено по делото, съдът е отхвърлил предявените от М. В. Б. и К. В. Б. искове.

В срока за обжалване на така постановеното съдебно решение ищците, действащи чрез адв. Г. Н., са подали молба с вх. № 205885/26.06.2026 г., в която са заявили, че с ответника са сключили извънсъдебно споразумение, поради което оттеглят предявените от тях искове и молят съдът да обезсили постановеното решение. Молят да бъде освободена и внесената от тях гаранция във връзка с допуснатото по делото обезпечение. Към исковата молба е приложено пълномощно от ищците за адв. Г. Н. с правомощията по чл. 34, ал. 3 ГПК, поради което процесуалното действие по оттегляне на исковете е редовно.

Тъй като оттеглянето се извършва след приключване на първото заседание по делото, по аргумент за противното от чл. 232, изр. 1 ГПК, за да породи правен ефект е необходимо съгласието на ответника. В този смисъл в отговор на дадените от съда указания, с молба с вх. № 225871 от 14.07.2026 г. ответникът е заявил, че дава съгласието си за оттегляне на исковете, предвид сключеното между спорещите страни споразумение. Не възразява внесената по делото гаранция да бъде освободена. Молбата изхожда от процесуален представител на ответника, който също е изрично упълномощен с правомощията по чл. 34, 1 ал. 3 ГПК.

Съдът, като взе предвид изявленията на страните, намира, че е налице предвиденото в чл. 249, вр. чл. 232 от ГПК основание първоинстанционният съд да обезсили сам постановеното от него решение и да прекрати производството по делото. Както е изяснено в съдебната практика /в този смисъл Определение № 57/14.02.1977г., постановено по гр. д. № 300/77г. по описа на ВКС, II гр. о., както и Определение № 260154 от 17.01.2022г. на СГС по т. д. № 1434/2020г./ в нормата на чл. 249 ГПК е предвидено, че съдът може сам да обезсили постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото. Изявлението и на двете страни за прекратяване на делото, за което се говори в чл. 249 ГПК, по своята същност представлява прекратяване на делото в хипотезата на оттегляне на иска със съгласието на ответната страна.

Настоящата хипотеза е именно такава, поради което и предвид наличието на изрично изявление от ищците чрез упълномощения с правата по чл. 34, ал. 3 ГПК процесуален представител, направено преди влизане в сила на решението, както и предоставеното от насрещната страна съгласие, постановеното по делото решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено поради оттегляне на исковете.

Относно искането на ищците по чл. 403, ал. 2 ГПК:

С определение № 43067 от 23.10.2024 г., постановено по настоящото дело, съдът е допуснал обезпечение на предявените от М. В. Б. и К. В. Б. отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че спрямо „Б*“ ЕАД (с предходно наименование „К* БГ“ ЕАД), ЕИК: *, ищците не дължат заплащане на вземане по изпълнителен лист издаден на 19.10.2009г. по ч.гр.д. № 31808/2009г. по описа на СРС, 69 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20229240401321 по описа на ЧСИ Г*, рег.№ 924 на КЧСИ, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнително дело № 20229240401321 по описа на ЧСИ Г*, при условие, че ищецът учреди по депозитната сметка на СРС парична гаранция в размер на общо 1500,00 лв.

(хиляда и петстотин лева) като условие за издаване на обезпечителна заповед.

По делото са представени доказателства за внесена гаранция общо от 1500 лева (л.30 и л.31), след което е издадена и обезпечителна заповед № 920 от 25.10.2024г.

По своята същност гаранцията представлява обезпечение на бъдещия иск на ответника за заплащане на обезщетение за причинените му вреди вследствие на неоснователно допуснатото по искане на ищеца обезпечение, които ответника би претърпял при отхвърляне на обезпечения иск, а също и при непредявяване на бъдещия обезпечен иск в определения срок или прекратяване на делото по обезпечения иск – чл. 403, ал. 1 от ГПК. В процесния случай исковете на ищците М. В. Б. и К. В. Б. са отхвърлени, поради което, за да бъде освободена представената гаранция, препис от същата е следвало да бъде изпратена на ответната страна, която в едноседмичен срок от връчването може да подаде възражение против освобождаване на гаранцията. Ако възражение не бъде подадено, гаранцията се освобождава – чл. 403, ал. 2 ГПК. В случая препис от молбата за възстановяване на гаранцията е връчен на насрещната страна, която в молбата си от 14.07.2026 г. заявява, че не възразява срещу искането на ищците. При тези данни съдът намира, че искането за освобождаване на внесената парична гаранция в размер на 1500 лева следва да бъде уважено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 249 ГПК Решение № 10014 от 26.05.2026 г., 2 постановено по гр. д. № 62497/2024 г. по описа на СРС, 27 състав.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232, изр. 1 ГПК производството по гр. д. № 62497/2024 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 27 състав.

ОСВОБОЖДАВА внесената от М. В. Б. и К. В. Б. по сметка на Софийски районен съд, по гр.дело № 62497/2024г. по описа на СРС, 27 състав, парична гаранция в размер на 1500 лева, съгласно платежни нареждания от 24.10.2024 г. (л.30 и л.31 от делото).

УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба да посочат банкова сметка, по която да бъде възстановена освободената гаранция.

В частта, с която решението се обезсилва и производството по делото се прекратява, определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване /т.3 от ТР № 6 от 23.10.2015 г. по тълк.д. № 6/2014 г. на ВКС, ОСГТК/.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3