Решение № 498 от 08.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Пловдив, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330201502 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4544061, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Г. Й. Д. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.

2, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се поддържат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на ЕФ. В условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че доколкото и към датата на съдебното заседание въззиваемата страна не е представила разписка за надлежно връчване на ЕФ, то жалбата следва да се 1 третира като подадена в законоустановения срок.

Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на надлежно връчване.

В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.

Съображения за този извод са следните

Електронният фиш е издаден за това, че на 25.02.2021 г. в 09:18 часа, на Републикански път II-64, км. 50, в посока от с.Труд към гр. Пловдив, при въведено ограничение с пътен знак В 26 на максималната разрешена скорост за движение по пътя от 60 км/ч, МПС с рег. № ***, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движело с установена наказуема скорост 80 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 20 км/ч. Собственик на когото е регистриран автомобилът е Г. Й. Д..

Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се опровергава от събраните по делото доказателства.

Това е така, доколкото от изисканото по служебна инициатива на съда писмо от ОПУ-Пловдив на АПИ се установява, че макар преди процесния пътен участък формално да има поставен пътен знак В 26, мястото на контрол не попада в обхвата му на действие.

От полученото от ОПУ писмо се установява, че пътен знак в посочената посока на движение е поставен на км. 49+800, като действието му се изчерпва на км. 49 + 960, където има кръстовище.

Същевременно в ЕФ не е надлежно индивидуализирано мястото на контрол, доколкото е посочено само км.50, но не и на кой метър е 2 разположено АТСС. Посоченият порок, обаче в конкретния случай не е съществен, доколкото точното място на контрол се установява по несъмнен начин от Протокола по чл. 10 от Наредбата, който съгласно трайната съдебна практика представлява официален удостоверителен документ за времето, мястото и начина на извършване на контрол на скоростта.

В този смисъл в протокола е отбелязано, че АТСС е разположено на 300 метра от знака В26, от което следва, че (предвид местонахождението на знака на км 49+800) АТСС е поставено и точното място на контрол се намира на км 50 + 100.

Същевременно в писмото от ОПУ-Пловдив на АПИ се установява, че на км. 49+960 е разположен магазин Амек Тойс и предшестващата го пътна връзка, образуваща кръстовище с път II-64.

Съгласно чл. 61, ал.3 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и чл. 50 ППЗДвП обхвата на действие на пътен знак В26 е до следващото кръстовище.

В тази връзка следва да се съобрази легалната дефиниция за кръстовище, дадена в пар. 6, т.8 от ДР на ЗДвП, а именно: „Кръстовище“ е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво.

Както и легалната дефиниция за път дадена в пар. 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, както следва: „Път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.

В този смисъл в писмото от ОПУ-Пловдив изрично е отбелязано, че пресечната точка между пътната връзка до Амек Тойс и път II-64 представлява кръстовище, което изцяло се възприема от настоящия състав, като съответно на дадените легални дефиниции.

От посоченото е видно, че обхвата на действие на поставения на км.

49+800 пътен знак В26 е до следващото кръстовище, находящо се на км.

49+960, като мястото на контрол, посочено в Протокола по чл. 10, находящо се в действителност на км. 50+100 попада извън обхвата на действие на знака В26.

При положение, че въпросният пътен участък, към датата на заснемане 3 на МПС не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В 26, въвеждащ ограничение 60 км/час, то се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато превишение на режима на скоростта от 20/ч.

При положение, че конкретният пътен участък не попада в обхвата на действие на пътен знак В26, то няма как да е допуснато и нарушение на чл.

21, ал.2 ЗДвП, изискващ превишаване на режима на скоростта, въведен с пътен знак В 26. Нещо повече предвид констатираната скорост на движение от 80 км/ч и при липса на надлежно поставен знак В26 за този участък се оказва, че поведението на жалбоподателя е изцяло правомерно, доколкото се явява приложимо общото ограничение на скоростта от 90 км/ч извън населено място.

Както вече се изясни по-горе, посоченият извод, че процесният пътен участък, към датата на заснемането не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/час не се оборва от посоченото в Протокола по чл. 10 от Наредбата, че има поставен пътен знак В26 и той се намира на 300 метра от камерата.

Точно обратното по вече гореизложените съображение следва да се приеме, в процесния случай е:

- изцяло правилен фактическия извод на наказващия орган, че преди процесния участък е имало поставен знак В26,

- но е неверен правния извод, че процесния участък км. 50+100 е попадал в обхвата на действие на този знак.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУПловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена дата.

Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата /отм., но действаща към датата на която се твърди да е извършено вмененото административно нарушение/, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на пъна сигнализация по даден пътен участък.

В чл. 17 от същата наредба е предвидено, че Проектът за организация на движението се одобрява, както следва:

4

1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция „Пътища“;

2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното областно пътно управление;

3. за местни пътища - от кмета на съответната община.

В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.

Доколкото процесният път, видно от наименованието му е втори клас, то компетентен да одобри плана за организация на движението по него (независимо дали при постоянна или временна организация) е именно Директора на ОПУ-Пловдив, респективно от тази институция, на чиято територия се намира пътя, ще изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по процесния път.

По изложените съображения ЕФ следва да се отмени.

По разноските.

При този изход на спора на основание новелата на чл. 63д ЗАНН жалбоподателят има право на разноски.

Особеност на процесното производство се състои в това, че адвокатското възнаграждение не е реално заплатено, а е предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА, доколкото жалбоподателят е близък на адвоката.

От конституционно установените принципи за равенство на гражданите, забрана за дискриминация и отговорност на държавата за незаконосъобразно издадени актове (включително и наказателни постановления) следва, че адвокатския труд и в този случай следва да бъде заплатен.

Затова в чл. 38, ал.2 от ЗА изрично е предвидено, че ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не 5 по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати.

В този специален случай легитимиран да получи присъдената от съда сума е не защитаваната страна, а самия адвокат.

Съгласно чл. 36, ал.2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован. За определяне на конкретно дължимия размер съдът съобрази по-конкретно:

- действителната фактическа и правна сложност на делото, която не е висока и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;

- имуществения интерес от водене на делото – глоба в общ размер от 50 лева, като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права;

- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно процесуално представителство в открито заседание; следва да се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за адвокатска защита и съдействие.

В случая претендирания с представения списък на разноските размер от 400 лева изцяло съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, при материален интерес до 1000 лева, поради което и претенцията за разноски следва да се уважи изцяло.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, V н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К, № 4544061, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Г. Й. Д. ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.