Определение № 21 от 07.03.2023, Районен съд - Асеновград
- Съд
- Районен съд - Асеновград
- Дело
- Частно наказателно дело 640/2022
- Вид
- Определение № 21
- Подписан
- 07.03.2023
- В сила
- 04.04.2023
- Състав
- Иван Димитров Бедачев
Цитирани разпоредби
- чл. 20 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 13 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 15 · Наказателен кодекс
- чл. 342 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 243 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21 гр. Асеновград, 07.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: И. Д. Бедачев като разгледа докладваното от И. Д. Бедачев Частно наказателно дело № 20225310200640 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.
Постъпила е жалба от Х. Р. Х. в качеството му пострадал, против Постановление за прекратяване на наказателното производство на РППловдив ТО-Асеновград от 25.11.2022 г., с което същата е прекратила наказателното призводство по досъдебно производство № 706/2021 г. по описа на РУ – Асеновград, образувано на 17.11.2021 г. и водено за престъпление по чл. 343 ал.1 б. Б , във вр. с чл. 342 ал.1 от НК, на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
Недоволен от това, жалбоподателят твърди, че производството е прекратено при непълнота на разследването и съответно до неправилно възприемане и тълкуване на фактите по делото, довело до неправилен и незаконосъобразен правен извод за наличието на прекратително основание поради липса на престъпление. Твърдят се различни фактически и правни положения от приетите от прокурора, а именно, че са налице достатъчно доказателства за виновно поведение от страна на обвиняемия И. А. и извършено престъпление от негова страна. Искането към съда е за отмяна на обжалваното постановление, като необосновано и незаконосъобразно и връщане на делото с указания относно правилното прилагане на закона.
Съдът, след като се запозна с изложените в жалбите доводи и след анализ на събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 243 ал.3 от НПК, от надлежно лигитимиран процесуален субект и в законоустановената форма, а разгледана по същество е основателна.
Досъдебното производство е водено за престъпление по по чл. 343 ал.1 б.
Б, във вр. с чл. 342 ал.1 от НК, касаещо ПТП, възникнало на 17.11.2021 г. на път ІІ-58, в землището на с.Червен, при което е била причинена средна телесна повреда на пострадалия Х. Х.. В хода на разследването е бил 1 привлечен като обвиняем за горното престъпление И. А..
След като е изложил фактическата обстановка и анализирал доказателствата прокурорът е приел, че не е реализиран съставът на престъплението от страна на водача И. А.. С поведението си при управляването на МПС - микробус марка „Форд Транзит“ същият не е нарушил правилата за движение, тъй като не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че по пътя затворен за движение и в ремонт ще се приближи друг автомобил, както и чу той ще се движи с толкова висока скорост. Следователно и липсва вина от негова страна под формата на съзнавана или несъзнавана непредпазливост, поради което и въпреки наличието на съставомерен резултат липсва реализиран състав на престъпление по транспорта , а е налице „случайно деяние“ по смисъла на чл.
15 от НК. В синхрон с тези изводи прокурорът е приел , че липсват данни за извършено престъпление от общ характер поради което е прекратил наказателното производство.
Съдът, след преценка на доказателствата намира, че така направения извод от РП –Пловдив ТО-Първомай при формираната до момента доказателствена съвкупност е неправилен и не съответства на събраните до момента доказателства, а от друга страна е направен при непълнота на доказателствата и при непълно изясняване и установяване на всички правно релевантни факти необходими за разкрИ.е на обективната истина. За да мотивира горната теза прокурорът е приел като базов факт, че пътят е бил затворен за движение и по него по принцип не е имало право изобщо да се движи пострадалия с управлявания от него автомобил.
Като доказателство за това в постановлението е посочено, че поради основен ремонт на пътя Кърджали Тополово -Асеновград, е било въведена временна организация за безопасност на движението, с пълно затваряне на пътя, въз основа на Заповед на Директора на ОПУ и одобрен проект от 02.09.2021г. Към проекта за ВОБД обаче не се съдържа схема на пътните знаци и указателни табели, които да са били поставени на км. 52 + 500 от републикански път ІІ-58 „Кърдж. Обл. – Тополово – Асеновград, към датата 17.11.2021 г. Независимо от това, прокурорът е приел, че е налице пълно затваряне на пътя, за което се е позовал на горните писмени доказателства, както и на обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите – вкл. и полицейския служител Борислав Точев, което затваряне е било надлежно сигнализирано с пътни знаци. Този извод обаче не намира опора в доказателствата, тъй като в нито едно доказателствено средство не се съдържат доказателства по какъв начин точно е било сигнализирано затварянето на пътя към процесната дата, още по-малко е посочена конкретика с какви пътни знаци или табели или други временни бариери или препятствия е станало това. Напротив, всички данни сочат, че въпреки ремонтните дейности, пътят е бил използван за движение и по него са движили МПС, през определени интервали на денонощието и по различни схеми за различните участъци. В тази насока са и показанията на полицейския служител Борислав Точев, който не е бил допълнително разпитван за това обстоятелство в досъдебното производство, а само в 2 съдебната фаза, но дори и там той твърди, че пътят е бил в ремонт, но по него е имало трафик и са се движили МПС. В тази насока са и съобщенията в сайта на Община Асеновград, в които е указвано през кои периоди и в кои часови диапазони може да се ползва пътят, с указание обаче, че тече ремонт, пътят не е завършен и водачите следва да се движат с ниска скорост.
За адекватната преценка, кои точно правила за движение са нарушени и от кой от двамата водачи в аспекта на конкретните причини за възникване на произшествието и евентуално отговорността за причиняването му не е достатъчно да се заключи, че е действала въведената ВОБД с пълно затваряне на пътя, а следва конкретно да се установи дали на процесната дата и към момента на възникване на произшествието, пътят фактически е бил затворен и по какъв начин технически е било обезпечено това - какви забранителни знаци и указателни табели са били поставени, имало ли е такива изрично забраняващи навлизането на пътя в процесния участък, имало ли е други технически прегради, бариери, ограничения или насипи по пътя, имало ли е указателни табели, че пътят е в ремонт, както и такива въвеждащи ограничения на скоростта и в какъв диапазон. Имало ли е определени служители на ремонтната фирма, които е следвало да ограничават и контролират движението или евентуалното пропускане на МПС по ремонтирания участък. Всичко това следва да се установи с оглед данните, че пътят така или иначе се е ползвал за предвижване от жителите на съседните населени места и по него е имало трафик. Тези данни следва да се установят с надлежните доказателствени средства, чрез разпит Борислав Точев, който не е бил разпитван с тази конкретика в досъдебното производство, както и в евентуално чрез разпит на полицейските служители Георги Кръстев, Матей Игнатов и Красимира Ангелова, които са били ангажирани с проверката на въведената временна организация на безопасността на движението, както и при необходимост на останалите свидетели на ПТП, които вече са били разпитвани в досъдебното производство. Това са въпроси касаещи тактиката на разследването и са от компетентността на прокурора и разследващите органи.
След изясняване на тези обстоятелства, същите следва да бъдат интерпретирани в контекста на конкретните нарушения на правилата за движение, които е извършил всеки от двамата водачи. От юридическа гледна точка за да се прецени наличието на съставомерно деяние следва да се анализира поведението на всеки един от участниците в ПТП в аспекта на нарушените правила за движение, уредени в ЗДвП и конкретния принос на всеки от тях в сложния причинно-следствен комплекс, довел до произшествието и съответно до съставомерния резултат. Както е известно нормата на чл.343 ал.1, вр. с чл.342 ал.1 от НК по основния състав е типична бланкетна норма и за наличие на обективна съставомерност, е необходимо същата да бъде запълнена със съответните правила за движение, които са били нарушени от дееца по такъв начин, че да се достигне до престъпния резултат, като задължително трябва да е налице причинна връзка между 3 конкретно нарушаване на правилата за движение и резултата - в случая телесната повреда на пострадалия.
За правилното решаване на делото и преценката за наличие на виновно деяние следва да се изследва въпросът кое е било главното и първо по време нарушение, което е поставило началото на поредицата от действия и реакции на водачите, довели в съотношение на причинно - следствена връзка до удара между двата автомобила и респективно до съставомерния резултат, т.е кое нарушение е непосредствената и основна причина за ПТП. Това следва да стане включително и чрез надлежния способ – допълнителна АТЕ-за, в която следва да се постави на критичен анализ и първоначалния извод, че установената скорост на водача Х. Х. от 108 км. ч. е била съобразена с безопасността на движение в конкретната пътна обстановка, пътните и климатичните условия. В това отношение заключението на експерта очевидно е необосновано и възникват съмнения в неговата правилност, предвид факта, че пътят - затворен или не, е бил в ремонт, без поставена хоризонтална маркировка и мантинели, с наличие на строителни материали, работници и машини непосредствено до пътното платно, както и предвид отправяните указания до водачите за шофиране с ниска скорост, които са били известни на водача Х.. Между впрочем тази скорост по принцип е превишена и несъобразена и дори пътят да беше в изправност и отворен за нормално ползване, тъй като за съответната категория път общото ограничение извън населено място е 90 км. ч.
От тази гледна точка по отношение на поведението на пострадалия Х. Х. и степента на съпричиняване или самопричиняването на вредата, съдът намира, че следва да се съобрази и нарушаването на специалните правила за съобразяване на скоростта посочени в чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Посочената правна норма въвежда задължение за водачите на ППС да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Както и при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Т.е. видно от нормата е, че с нея е въведено и безусловното задължение за водачите да спрат, когато възникне опасност за движението, но не и да извършват спасителна маневра, без да правят опит да спрат. В тази връзка „спасителната маневра“, като начин за избягване на опасността и съответно на вредоносния резултат не е уредена като възможност в ЗДвП. От гледна точка на наказателното право тя се отнася към хипотезата на „крайна необходимост“ по чл. 13 ал.1 от НК, която пък за да е изключващо обществената опасност на деянието обстоятелство следва да са налице и допълнителни предпоставки, а именно причинените вреди да са по-малко значителни от предотвратените и самото отбягване на опасността не трябва да 4 съставлява престъпление.
Ето защо с оглед на изложените съображения, съдът намира, че изводите на прокурора, вследствие на които е прекратил наказателното производство са неправилни и необосновани, поради което следва постановлението за прекратяване да бъде отменено, а делото върнато на РП-Пловдив ТОПървомай за продължаване на разследването в насоката, указана в мотивната част на определението с цел събиране на всички доказателства необходими за разкрИ.е на обективната истина, след което следва да се извърши нова преценка по същество от решаващия прокурор.
Поради горните съображения и на основание чл.243 ал.5 т.3, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на наказателното производство на РП-Пловдив ТО-Асеновград от 25.11.2022 г., с което същата е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 706/2021 г. по описа на РУ – Асеновград, образувано на 17.11.2021 г. и водено за престъпление по чл. 343 ал.1 б. Б , във вр. с чл. 342 ал.1 от НК, на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК.