Решение № 924 от 05.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 924 гр. Пловдив, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20245300500660 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №37/03.01.2024г. по гр.д.№753/2023г. по описа на РСПловдив,ХVII гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство „Профи Кредит България“ ЕООД,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено,че въззиваемата страна дължи на жалбоподателя сумите:343,24лв.,представляваща главница по договор за кредит,640,91лв.,представляваща договорни възнаграждения за периода 25.09.2021г.-05.10.2022г.,343,39лв.,представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“,816,65лв.,представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ и 278,32лв.,представляваща лихва за забава за периода 26.02.2020г.-05.10.2022г.по договор за кредит сключен на 10.01.2020г.Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца в първоинстанционното производство и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се уважи.Навежда доводи в тази насока,че клаузите в договора за заем са сключени при свобода на договарянето,както и че не са налице неравноправни клаузи в договора за кредит.

В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото

1 доказателства,установи следното:

Не се спори между страните,че е налице сключен договор за заем от 10.01.2020г.,като кредитодателя е отпуснал кредит в размер на 2000лв. на кредитоискателя за срок от 36 месеца при годишен лихвен процент 41% и ГПР в размер на 49,12%Към договора е представен и погасителен план.Видно от представените доказателства по делото става ясно,че кредитоискателя е попълнил стандартен формуляр с искане за отпускане на кредит,в който обаче не е посочена методиката на изчисляване на лихвения процент и какви компоненти включва същия.Кредитодателя е бил длъжен да посочи всички разходи,включени в общата сума за връщане от длъжника,за да не се налага длъжника да гадае какъв вид и размер на сумите следва да връща по него,тъй като са закупени услуги „Факс“ и „Флекси“,които обаче не ползват заемоискателя,а представляват допълнителна печалба за кредитодателя.При това положение се установява,че кредитодателя не е изпълнил задълженията си за включването на разходите по кредита в договора,за да не се налага на длъжника да тълкува клаузите по договора или липсва яснота по отношение на дължимите суми като разход по кредита.

При това положение настоящата инстанция намира,че е налице недействителност на договора за заем,тъй като в същия е предвиден само ГПР,но същия не е допълнен с всички разходи,поради което представлява невярна информация за длъжника и нарушава разпоредбите на чл.68г,ал.4,вр. с чл.68д,ал.1 от ЗЗП,с което се нарушава чл.19,ал.4 от ЗПК,което води до нищожността на договора за кредит.

При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно,поради което следва да го потвърди.

От сключения между страните по делото договор за кредит става ясно,че ответника е потребител на финансова ,услуга и като такъв по отношение на него важат клаузите на ЗЗП и ЗПК.По силата на чл.143,т.3 от ЗЗП при неравноправност на клаузи по договора,същия се явява нищожен и не поражда правно действие.В настоящия случай е налице точно такава неравноправност на клауза,опорочаваща договора и водеща до неговата нищожност.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива са направени от въззиваемата страна по реда на чл.38 от ЗА в размер на 450лв. за адвокатско възнаграждение,което следва да се присъди.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №37/03.01.2024г. по гр.д.№753/2023г. по описа на РС-Пловдив,ХVII гр.с-в.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК-175074752 със седалище и 2 адрес на управление на дейността:гр.София,бул.“България“ №49,бл.53Е,вх.В да заплати на адв.В. А. Г. със служебен адрес:гр.*** адвокатско възнаграждение в размер на 450лв./четиристотин и петдесет лв./пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3