Решение № 465 от 06.04.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. Русе, 06.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Борянка Г. Тончева като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20234520104961 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК от И. В. П. против ЕОС МАТРИКС ЕООД. Ищецът твърди, че по ч.гр.д. № 648/2012 год. по описа на РС- Русе бил издаден изпълнителен лист в полза на ОТП ФАКТОРИНГ ЕАД. Това дружество образувало изп.д. № 159/2019 год. по описа на ЧСИ Венцислав Маринов с район на действие РОС.

Впоследствие вземането било прехвърлено с договор за цесия на ответното дружество.

Ищецът твърди, че изпълнителният лист е издаден на 02.02.2012 год. въз основа на заповед по чл. 417 от ГПК № 381 по ч.гр.д. № 648/2012 год. на РРС. Периодът от издаване на изпълнителния лист до датата на първото изпълнително действие- 10.05.2019 год. надвишава петгодишния срок за погасявяне на вземането, съгласно чл. 110 от ЗЗД.

Заявява, че не е получавал покана за доброволно изпълнение, не е уведомен за прехвърляне на вземането, което опорочавало извършените изпълнителни действия.

Моли да бъде признато за установено по отношение на ЕОС МАТРИКС ЕООД ЕИК:

131001375 със седалище и адрес на управление в гр. с**, район в*, ж.к. м*, бул. Рачо Петков-Казанджията № 4-6, представлявано от управителите р* И.а м.т. и т* И. в*, че И. В.

П., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. с**, ж.к. с*, бл. 8, вх. А, ет. 1, ап. 11 не дължи по изпълнителен лист от 02.02.2012 г. и Заповед № 381 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 01.02.2012 г., издадени по ч.гр.д. № 648/2012 г. по описа на Районен съд Русе сумата 6159.00 лева, включваща 3212.80 лева- главница по договор за текущо потребление от 17.08.2010 год., 1529.68 лева- законна лихва, считано от 26.02.2019 год. до 18.09.2023 год. и 1416.57 лева- неолихвяеми вземания, тъй като тези му 1 вземания са погасени по давност.

В законовоопределения срок ответникът е подал писмен отговор. Оспорва изтеклата погасителна давност. Твърди, че след издаване на изпълнителния лист спрямо длъжника е образувано изп.д. № 939/2015 год. по описа на ЧСИ Милкана Македонска, като по това дело са извършени изпълнителни действия, прекъсващи давността. По това дело са постъпвали и суми. Впоследствие е образувано изп.д. № 159/2019 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, като по това дело също са извършвани изпълнителни действия, с които е прекъсвана давността.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното изп.д. № 939/2015 год. по описа на ЧСИ Милкана Македонска с район на действие ОС- Русе, по ч.гр.д. № 648/2012 год. по описа на РС- Русе е издадена Заповед № 381/01.02.2012 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на БАНКА ДСК ЕАД за сумите: 4015.03 лева- главница, 879.44 лева- просрочена лихва за периода от 21.04.2011 год. до 29.01.2012 год., законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2012 год. до окончателното й изплащане, 97.89 леваразноски по делото за държавна такса и 286.00 лева- юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът инициирал изпълнително производство и е образувано изп. д. № 20158310400939 по описа на ЧСИ Милкана Македонска. Молбата е подадена от ОТП ФАКТОРИНГ ЕАД, който придобил вземането с договор за цесия от 17.07.2012 год., касаещ вземането срещу този длъжник. ОТП ФАКТОРИНГ ЕАД е упълномощено от БАНКА ДСК ЕАД да уведоми всички длъжници по вземанията по кредити от портфейла на РЦ- с**- изток и РЦ- Велико Търново, необезпечени с ипотеки, които банката е цедирала на ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД на 06.07.2012.

На 29.03.2016 год. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК на адреса, който е посочен и в исковата молба- гр. Русе, ул. а*х* № 3, вх. 1, ет. 5, ап. 20.

По изпълнителното дело ответникът е представил договора за цесия, липсва уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, както и доказателство за получаването му от длъжника.

Такива доказателства ответникът не ангажира и в настоящия процес, въпреки дадените му от съда указания.

По изп. д. № 20158310400939 по описа на ЧСИ Милкана Македонска са извършвани изпълнителни действия, както следва: насочването на изпълнението чрез налагане на запор на вземания на длъжника в ПИБ АД на 27.10.2015 год., в ЦКБ АД на29.10.2015 год., в БАНКА ДСК ЕАД, в която запорът е изпълнен частично; присъединен е кредитор- ТД на НАП- Варна, офис Русе за сумата 50.00 лева; назначаването на пазач на мотопед Ямаха Жог Супер, собственост на длъжника, като същият е запориран със съобщение за налагане на запор с изх. № 1430/26.01.2016 год.

2

По молба на взискателя вх. № 1392/29.01.2019 год. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното дело е прекратено с Постановление от 04.02.2019 год., въпреки, че законоустановените предпоставки са настъпили на 26.01.2018 год.

Ищецът оспорва вземането, тъй като от прекратяване изпълнителното производство ex lege поради липсата на действия, прекъсващи давността, е изтекла погасителната давност по отношение на вземането.

Новата погасителна давност при прекратяване на изпълнението по право, според т. 10 на ТР № 2/2013 год. от 26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. При това положение, считано от 26.01.2019 год. започва да тече нова погасителна давност.

На 26.02.2019 год. е образувано изп.д. № 20198330400159 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов.

С Разпореждане № 1092/26.02.2019 год. е насрочен опис на движими вещи на длъжника. Описът е отменен с Разпореждане № 1891/08.04.2019 год.

С Разпореждане от 11.03.2019 год. е присъединен кредитор- ТД на НАП- Варна, офис Русе за сумата 50.00 лева.

На 10.05.2019 год. са изпратени запорни съобщения до БАНКА ДСК ЕАД, ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД и ЦКБ АД.

На 30.04.2019 год. е сключен договор за цесия между ОТП ФАКТОРИНГ ЕАД и ЕОС МАТРИКС ЕООД, за която е уведомен ЧСИ. Договорът е приложен към изп.д., както и пълномощно от ОТП ФАКТОРИНГ ЕАД към ЕОС МАТРИКС ЕООД да съобщи извършената цесия на длъжниците. Направен е опит уведомлението да бъде връчено на длъжника на 07.06.2019 год., залепен е стикер на адреса, посочен в НБД Население и в исковата молба. По молба на взискателя съобщението за извършената цесия е връчено на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК на 16.04.2021 год. Впоследствие са направени още няколко опита за съобщаване на цесията, като всички те са връчени на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.

С Разпореждане от 24.09.2019 год. ЕОС МАТРИКС ЕООД е конституиран като взискател по изп.д.

Със запорно съобщение от 21.01.2021 год. е наложен запор на сметките на длъжника в ТЕ ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ- КЛОН с**.

Със запорно съобщение от 04.11.2022 год. е наложен запор на сметките на длъжника в ОББ АД, ОБЩИНСКА БАНКА АД и КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД.

Със запорно съобщение от 16.11.2022 год. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника от БЕРЕМЕД ООД, ЕИК 201757396.

Със запорно съобщение от 22.12.2022 год. е наложен запор на сметките на длъжника в ОББ АД.

На 16.01.2023 год. упълномощения от длъжника адвокат И. И. Г. е поискал да се 3 запознае с делото. На 21.04.2023 год. е поискал копия на документи, намиращи се по делото.

На 12.04.2023 год. длъжникът е открил сметка в ПИБ АД, която е запорирана от ЧСИ със съобщение от 02.10.2023 год.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

Според Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК когато съдебното решение влезе в сила, почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В конкретния случай ответникът е ангажирал доказателства, че при образуване на първото изпълнително дело № 939/2015 год. по описа на ЧСИ Милкана Македонска с район на действие ОС- Русе до прекратяването му и след това по образуваното изпълнително дело изп.д. № 20198330400159 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов е извършвал изпълнителни действия, които водят до прекъсване на давността. Към датата на приключване на устните състезания изпълнителното дело е висящо и вземането на взискателя- ищец в настоящото производство не е погасено по давност.

Изложените съображения налагат извод за неоснователност на предявения иск, поради 4 което в тежест на ищеца са направните от ответника разноски, но тъй като такива не са поискани, нито има данни да са направени, липсва и списък по чл. 80 от ГПК, не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. П., ЕГН ********** с адрес: гр. Русе, ул. а*х* № 3, бл. 42, вх. 1, ет. 5, ап. 20, съдебен адрес: гр. с**, ж.к. с*, бл. 8, вх. А, ет. 1, ап. 11, пълномощник: адвокат И. И. Г. против ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление: гр. с**, район в*, кв. м*, ул. Рачо Петков- Казанджията № 6, сграда Матрикс Тауър, етаж 4- 6, представлявано от адвокат Д. К. иск да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника по изпълнителен лист от 02.02.2012 г. и Заповед № 381 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 01.02.2012 г., издадени по ч.гр.д. № 648/2012 г. по описа на Районен съд Русе сумата 6159.00 лева, включваща 3212.80 лева- главница по договор за текущо потребление от 17.08.2010 год., 1529.68 лева- законна лихва, считано от 26.02.2019 год. до 18.09.2023 год. и 1416.57 лева- неолихвяеми вземания, като погасени по давност.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5