Определение № 125 от 29.05.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 125 гр. Варна, 29.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Павлина Г. Димитрова

Ангелина Й. Лазарова като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20233000600106 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК .

Предмет на въззивната проверка е определение № 89/09.03.2023 г., постановено по ЧНД № 67/23 г. на Окръжен съд Търговище, с което е потвърдено постановление от 22.08.2022г на прокурор при ОП-Търговище за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 1/2021 г. на ОСлО при ОП Търговище, водено за извършено престъпление по чл.123 ал.1 от НК.

В проверяваното определение първостепенният съд /за трети път/ е споделил изложените в постановлението повърхностни мотиви на прокурора, че разследването е „проведено всестранно, пълно и обективно, но не са наЛ. безспорни и категорични доказателства за наличие на пряка причинно следствена връзка между действията на медицинските лица и настъпилата смърт на Ю.“, игнорирайки заключенията на двете СМЕ и гласните доказателства.

Във въззивната жалба, изходяща лично от процесуално легитимирано Л. - съпруга на починалия - В. Ю., се твърди неправилност на първоинст. съдебен акт за това, че деянието не представлява престъпление, а също и наличие на непълнота на доказателствената база.

Варненският апелативен съд, в настоящия си съдебен състав, след като 1 се запозна с изложените в жалбата доводи, с материалите по делото и след като извърши проверка на атакувания съдебен акт, прие за установено следното:

Досъдебното производство е било образувано на 05.01.2021 г. и по него са разследвани обстоятелства във връзка със смъртта на Л.то С.С. Ю., починал извън болнично заведение на 19.02.2020 г. В хода на разследването никое Л. не е било привлечено в качеството на обвиняем за деяние по чл.123 ал.1 от НК или за друго престъпление.

С постановление от 23.11.2021 г. на прокурор при ОП- Търговище, наказателното производство е било прекратено с позоваване на разпоредбата а чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, макар изложените мотиви за взетото решение да са били свързани с обема и убедителността на събраните доказателства. Същото е било обект на проверка от ОС-Търговище, инициирано от процесуално легитимирано Л. - съпруга на починалия - В. Ю., който с определение № 3/10.01.2022 г. по ЧНД № 295/21 г. по описа на същия съд се е съгласил изцяло с изводите на прокурора, потвърждавайки цитираното постановление.

Състав на АпС-Варна в производство по чл.243 ал.7 от НПК, инициирано отново от съпругата на починалото Л. - В. Ю., с определение от 22.02.2022г по ВЧНД № 49/22г по описа на съда е констатирал в ревизираното определение на ТОС две групи съществени процесуални нарушения - при събирането и проверката на доказателствения материал и при изготвяне на проверяваните актове, като ги е отменил и двата /определение № 3/10.01.2022 г. по ЧНД № 295/21 г. на Окръжен съд Търговище и постановление от 23.11.2021 г. на прокурор при ОП-Търговище за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 1/21 г. на ОСлО при ОП Търговище/, връщайки делото за допълнително разследване с конкретни указания.

След проведено допълнително разследване, с постановление от 22.08.2022 год. прокурор при Окръжна прокуратура - Търговище за втори път е прекратил наказателното производство по ДП № 1/2021 год. с позоваване на разпоредбата на чл.243, ал.1, т.2 от НПК и изложени мотиви за „доказано немарливо изпълнение на лекарската професия от д-р С.“. Същото е било обжалвано пред ОС-Търговище от съпругата на починалото Л. - В. Ю.. С определение № 211 от 02.12.2022г по ЧНД №204/2022г ОС-Търговище отново 2 е споделил тезата на прокурора за липса на безспорни и категорични доказателства за наличие на пряка причинно - следствена връзка между действията на лекаря и настъпилата смърт на пострадалото Л.. Този съдебен акт е бил отменен на процесуално основание от състава на АпС-Варна с определение № 31 от 10.02.2023г по ВЧНД № 409/23г по описа на съда, доколкото е констатирана "предубеденост" по смисъла на чл.29, ал.2 НПК вр. чл. 6 § 1 от ЕКПЧ на съдията, постановил проверявания съдебен акт. Делото е било върнато на ОС-Търговище за ново разглеждане от друг състав на съда.

С определение № 89 от 09.03.2023 г. на ОС-Търговище, постановено по ЧНД № 67 по описа на съда за 2023г и предмет на настоящото въззивно производство, е потвърдено изцяло постановлението от 22.08.2022г на прокурор при ОП-Търговище за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 1/2021 г. на ОСлО при ОП Търговище, на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК, водено за извършено престъпление по чл.123 ал.1 от НК.

Решаващият извод на окръжния съд е че разследването е проведено всестранно, пълно и обективно, че е наЛ. липса на доказана пряка причинно следствена връзка между действията на лекаря и настъпилата смърт на пострадалото Л., респ. липса на обективна съставомерност на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК.

Настоящият състав на АпС-Варна не може да се съгласи с така направения от първата инстанция извод за обоснованост и законосъобразност на обжалваното прокурорско постановление, респ. намери жалбата за основателна по изложените по-долу съображения:

На първо място се констатира, че в процесното постановление по чл.

243, ал. 1 от НПК изводите на прокурора не почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства, същите са и вътрешно противоречиви от една страна, а проведеното разследване не е обективно, всестранно и пълно. При съставянето му прокурорът следва да е формира вътрешното си убеждение въз основа на всички приети по делото и възможни за събиране по реда на НПК доказателства. Запознавайки се внимателно със съдържанието на прокурорския акт и приобщената по делото и окомплектована в два тома доказателствена маса, въззивната инстанция прие, че в прекратителното постановление липсва въобще какъвто и да е анализ и оценка на относимите доказателствени материали, като прокурорът се е задоволил само 3 декларативно да изброи извършените до момента действия по разследването, /включително след първата отмяна и връщане на делото от съда за доразследване/, използваните способи на доказване и приобщените доказателствени източници, както и формално да пресъздаде съдържанието на изготвените СМЕ и на някои от доказателствените източници, без въобще да ги обсъжда и анализира. В частност, що се касае до заключенията на изготвените до момента СМЕ, които предвид специфичния предмет на доказване по делото се явяват от особено съществено значение за правилното изясняване на значимите обстоятелства, същите са инкорпорирани напълно "механично", буквално и дословно /ведно с всички изложени предположения, хипотези и вероятности/, без да са обсъдени поотделно разискваните теми и без изрично да е посочено какви и кои факти са приети за безспорно установени, респективно за неустановени въз основа на тези експертизи.

Вследствие на всичко това безразборното, хаотично и безоценъчно копиране на експертните заключения се е създала и една неяснота относно авторството на обективираните в прокурорския акт изводи, а именно – остава изцяло неясно дали това са изводите на вещите лица или са изводите на самия прокурор. На фона на тази незадоволителна процесуална дейност на прокурора по изготвянето на прекратителното постановление като абсолютно декларативен, немотивиран и необоснован се явява решаващият извод, че "Въпреки установената недостатъчна медицинската помощ, оказана от д-р С. на Ю. в ФСМП - Омуртаг, изразяваща се в това, че не са били извършени в пълен обем всички медицински дейности и не са предприети изследвания на пациента в рамките на проведения преглед съгласно добрата медицинска практика (описани в СМЕ), при невъзможност за конкретизиране на причината за смъртта, не би могло да се установи смъртта неизбежна ли е била или не, какви действия на лекарите е можело със сигурност да я предотвратят и дали изобщо е било възможно предотвратяването й.“ Отразеното е в пълно противоречие със следващото изречение в постановлението, че „…При разследването е доказано немарливо изпълнение на лекарската професия от д-р С., но не са наЛ. доказателства за извършено престъпление по чл.123, ал.1 НК.“!!! За да се даде аргументиран, обоснован и изчерпателен отговор на въпроса, дали смъртта на пострадалия се дължи на престъпно бездействие, на незнание или на немарливо изпълнение на дейностите в хода на диагностично-лечебния процес , следва да бъде 4 подложена на внимателен и съвкупен анализ цялата доказателствена маса, като при необходимост бъдат извършени и други процесуални действия по събиране и проверка на доказателства, указания за които са били дадени в съдебните актове от предходни състави на АпС- Варна по ВЧНД №№ 49/22г и 409/22г и не са били изцяло изпълнени.

Задълбочавайки противоречивостта на изводите си, респ. на изложението, прокурора е заключил че “…Липсата на ясен отговор за причината на смъртта е в голяма степен пречка за причинно обвързване на нейното настъпване с извършените медицински действия или бездействия, което е условие за правен извод за осъществено виновно поведение по чл.123, ал.1 от НК.“ Последното само по себе си противоречи на наличните по делото доказателства, и в частност, за отразената непосредствена причина за настъпването на смъртта на постр. С. Ю. в акта за смърт /т.1 л.59 от ДП/, съставен от личния му лекар д-р Ф.Ш., /който дори не е бил разпитан, а е имал като цяло лични впечатления за здравословното състояние на постр. преде инфаркта/ - кардиогенен шок, междинна предшестваща причина - остър миокарден инфаркт, начална/основна причина - хипертонична болест. Тези изводи са били потвърдени и от заключението на тройната съдебномедицинска експертиза, която интерпретирайки резултатите от ЕКГ, приложено по делото, отчита признаци на миокардна исхемия/хипоксия, която съобразно амнестичните данни може да се интерпретира като прединфарктно състояние или ранен сърдечен инфарк (в процес на развитие).

Безспорно липсата на аутопсия и невъзможността такава да бъде извършена след близо две години от смъртта, затруднява процеса на доказване, но не лишава другите налични доказателствени източници от достоверност.

Вместо да отмени атакуваното постановление и да върне делото за доразследване на прокурора за отстраняване на въпросния недостатък, първоинстанционният съд е задълбочил допуснатото нарушение на процесуалните правила, като го е потвърдил, изцяло и буквално преповтаряйки фактическите и правните съображения на прокурора относно липсата на обективна съставомерност за извършено престъпление по чл.123 от НК от страна на медицинските лица. От законовата разпоредба на чл. 243, ал. 5 и 6 НПК е видно, че съдът не разполага с компетентност, равнозначна и еднаква с тази на прокурора. Той не решава въпроса за прекратяването, а упражнява последващ контрол върху неговата обоснованост и 5 законосъобразност. Съдът не може чрез свой собствен, различен анализ на събрания и проверен по делото доказателствен материал, да решава въпросите по обжалването, а още по-малко може да "замести" прокурора, когато в постановлението му липсват анализ на доказателствата и изводи за фактите и правото/Р-60-2003-ВКС, I НО/. Ето защо е следвало съдът да отмени постановлението и да го върне на прокурора.

Според въззивният състав именно тази част от дейността на прокурора в производството по чл. 243, ал.1 от НПК не е обективирана по изискуемия начин в постановлението, предмет на съдебен контрол. В теоретичен план следва да се посочи, че в пределите на този контрол, осъществяван в произвдоството по реда на чл. 243, ал.3 и сл. от НПК, се включва единствено обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В конкретния казус ТОС е приел, че постановлението за прекратяване е обосновано и законосъобразно. Този извод е неправилен при описаните по-горе пороци – необсъждане поотделно и в тяхната съвкупност на приобщените по делото доказателства /експертни заключения, гласни доказателствени средства, съпоставени с Наредба № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина" в контекста на разпоредбата на чл.81 от ЗЗ/ при явна необходимост от това, с оглед на констатираните и посочени по-горе в настоящото определение противоречия и нееднозначност в отговорите на релевантните въпроси по делото. В принципен план констатираният недостатък при изготвяне на постановлението за прекратяване не съставлява необоснованост, което предполага несъответствие между установените по делото фактически положение и събраните по делото и проверени доказателствени материали.

Разпечатката съдържа 26 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4534fa08-5540-4bca-bbbc-0ec76681aa0a