Решение № 1072 от 09.11.2023, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1072

Б., 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Б. - XI-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

При секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА и с участието на прокурора АНДРЕЙ ОБРЕТЕНОВ ЧЕРВЕНЯКОВ като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ административно дело № 20237040701567 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава десета раздел първи от АПК.

Образувано е по жалба (лист 3 - 13) от О.Ф., гражданин на Р.Ф., роден на *** ***, Р.Ф., с паспорт № ****, валиден до 14.08.2028 година, против заповед № 251з - 3768/20.07.2023 година (лист 53) на директора на Областна дирекция – Б. на Министерството на вътрешните работи (ОД – Б. на МВР).

Със заповедта и приложената към нея административна преписка, на основание чл. 24 ал. 1 т. 13 във връзка с чл. 10 ал. 1 т. 19 и чл. 26 ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), във връзка с чл. 43 ал. 4 от ЗМВР и чл. 18 ал. 1 т. 11 от Правилника за устройството и дейността на МВР, на жалбоподателя е отказано издаване на разрешение за предоставяне на право на продължително пребиваване в Република България.

Жалбоподателят, чрез процесуалните си представители, твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Според него, в административния акт липсва пълната и точна правна квалификация за издаването си, предвид обстоятелството, че цитираната от орган норма на чл. 26 ал. 1 от ЗЧРБ съдържа множество хипотези. Заявява се, че в заповедта не е извършено цялостно описание на фактическите основания за издаването , тъй като цитираната информация от Шенгенската информационна система (ШИС) е неясно изложена, а това възпрепятства адресата да установи какви са мотивите за отказа. Поддържа се, че са налице основанията за издаване на разрешение по хуманитарни причини, на основание чл.

26 ал. 6 от ЗЧРБ, защото центърът на жизнените интереси на жалбоподателя е в България – тук са установени и постоянно пребивават съпругата му, децата, живеещи с тях, тук има придобити недвижими имоти – а разделянето на семейството ще нанесе тежък удар върху тях. Цитира се практика на Върховния административен съд в тази насока, както и практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Изтъква се, че в административното производство е било допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като няма данни жалбоподателят да владее в достатъчна степен български език, за да разбере съдържанието на заповедта, а не му е бил назначен преводач и така е било ограничен правото му на участие в административното производство. Според жалбоподателя, ответникът не е взел предвид обстоятелствата относно личната и семейната връзка на Ф. с България – процесуално нарушение, имащо съществен характер.

Иска се отмяната на заповедта. Претендира се присъждането на сторените разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител в съдебното заседание, изразява подробно мотивирано мнение за неоснователност на жалбата. Представя преписката.

Конституираният представител на Прокуратурата на Република България оспорва жалбата.

Фактите

О.Ф. е гражданин на Р.Ф..

До датата на издаване на обжалваната заповед, Ф. е получил двукратно от МВР разрешение за пребиваване в Република България – първото за периода 2018 – 2019 година, а второто за периода 2021 – 02.07.2023 година. Разрешенията са били издавани за това, че Ф. е член на семейството на чужденец, на когото е разрешено постоянно пребиваване на територията на страната.

Жалбоподателят е семеен. Съпругата му – Ю.З.– също гражданин на Русия, има разрешение за постоянно пребиваване в Република България. Такова разрешение има и Е.З., родена през *** година – дете на Ю.З. от предходен брак – която живее в семейството на Ф. (лист 26 стр. 2 – лист 30).

О.Ф. и Ю.З. имат дете, родено през *** година по време на брака - Ю. Ф..

Детето Ю. Ф. е регистрирана с постоянен адрес *** и посещава дневен образователен център в града (лист 30 стр2 - 32).

Семейството на Ф. притежава недвижими имоти – апартаменти и гаражи - на територията на Република България (лист 33 - 40).

На 05.06.2023 година О.Ф. посетил сектор „Миграция“ в ОД – Б. на МВР и подал заявление за ново разрешение за продължително пребиваване на територията на България. Към заявлението си той приложил всички необходими документи относно семейното си положение, адреса, на който пребивава, както и относно имотите, които притежава (лист 64 - 77).

При приемането на заявлението на Ф., служител на сектор „Миграция“ извършил справка в автоматизираната информационна система (АИС) на МВР. Служителят констатирал, че за Ф. в ШИС е подаден сигнал от Полша – „гражданин на трета страна със забрана за влизане и пребиваване на територията на Шенген“ – с дата на отразяване в АИС – 30.05.2023 година. Служителят установил, че Ф. е влязъл на територията на България на 20.05.2023 година и провел личен разговор със заявителя. В разговора Ф. отрекъл да е извършвал престъпления на територията на Полша, заявил, че негово дружество има „неуредени въпроси с полските власти“ и че не е знаел за наложената му забрана от Полша. Служителят на МВР се свързал по телефона с „дежурен в Бюро СИРЕНЕ“ и изготвил докладна записка до началника на сектор „Миграция“ за установените факти (лист 62).

На 08.08.2023 година О.Ф. представил в сектор „Миграция“ писмено обяснение по установените факти. В обяснението си той цитирал дословно съдържанието и регистрационния номер на документа, въз основа на който от Полша е въведен сигнала в ШИС, изразил несъгласието си мотивите на полските власти и заявил, че подготвя съдебно оспорване на това ограничение в Полша, С. и ЕС. В обяснението си Ф. посочил, че децата в семейството му живеят и учат в България и санкциите срещу него са наложени само защото е руски гражданин (лист 78 - 79).

На 13.06.2023 година, с писмо до директора на ОД – Б. на МВР и копие до директора на сектор „Миграция“ в същата областна дирекция, директорът на дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ в МВР посочил, че в отдел „СИРЕНЕ“ на дирекцията е получена информация от бюро „СИРЕНЕ“ – Полша за О.Ф., който е председател на съвета на директорите и притежател на 99 % от акциите на полско дружество, свързано с руско акционерно дружество и по повод тази свързаност Ф. е в състояние да прехвърля средства, които да се превърнат в приход за бюджета на Р.Ф., финансиращ агресията срещу Украйна. В писмото било отправено запитване да бъде ли стартирана консултационна процедура с компетентните органи в Полша (лист 59 - 61).

С писмо от 03.07.2023 година, адресирано до началника на отдел „СИРЕНЕ“ в дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ на МВР, началникът на сектор „Миграция“ в ОД – Б. на МВР инициирала започването на консултационна процедура с Полша относно сигнала, подаден в ШИС за Ф. с шенгенски идентификационен № PL0201Р06405216000001 (лист 63).

На отправеното запитване от отдел „СИРЕНЕ“ на МВР – за консултация, от Бюро „СИРЕНЕ“ Полша, по повод консултационната процедура, е било отговорено, че сигналът в ШИС е създаден въз основа на решение на министъра на вътрешните работи на Полша за предприемане на специални мерки за противодействие на насърчаването на агресията в Украйна, за защита на националната сигурност и по искане на началника на Агенцията за вътрешна сигурност на Полша. По делото няма данни за датата на постъпване на отговора от полската структура „СИРЕНЕ“ в МВР на България (лист 97 - 98).

На 19.06.2023 година от началника на сектор „Миграция“ в ОД – Б. на МВР било изпратено писмо до О.Ф., за да бъде уведомен, че административната процедурата по подаденото от него заявление се удължава с един месец. Ф. получил писмото на 26.06.2023 година (лист 81 - 82).

На 19.07.2023 година и.д. началник на сектор “Миграция“ в ОД – Б. на МВР обобщил фактите по преписката, образувана във връзка със заявлението на Ф.. В писмено становище по случая той посочил, че към заявлението са приложени всички необходими документи, дължими от заявителя, както и че е налице въведен сигнал от Полша в ШИС - отказ за влизане в Шенген с идентификационен № PL0201Р06405216000001. В становището началникът на сектора описал проведената консултационна процедура с полските власти и получената обратно информация, че сигналът е въз основа на решение на министъра на вътрешните работи на Полша и на началника на Агенцията по вътрешна сигурност на Полша във връзка с установената свързаност на търговско дружество на Ф. с руска компания и съществуващата възможност Ф. да прехвърля парични средства, които да се превърнат в приход за бюджета на Русия, финансиращ агресията срещу Украйна. В становището си помощният орган посочил, че Ф. е уведомен за сигнала и че е изразил несъгласие със съдържанието му. В становището били изложени доводи, че Ф. не е в производство по Закона за убежището и бежанците, и не попада в категориите уязвими лица. Съгласно справка, той многократно е пътувал през границите на България – сам и със семейството си – като е посочил, че в момента има разрешение за пребиваване и постоянна работа в друга държава – членка на ЕС – в С.. При преглед на данните за пътуванията на Ф. е било констатирано, че семейството му пребивава приблизително на равни периоди в и извън територията на Република България. След като е обобщил фактите, началникът на сектор „Миграция“ на ОД – Б. на МВР ги квалифицирал правно и посочил, че в случая е налице хипотезата на чл. 10 ал. 1 т. 19 във връзка с чл. 26 ал. 1 от ЗЧРБ, и предложил на Ф. да бъде издаден отказ по новото заявление за предоставяне на продължително пребиваване, подадено на 05.06.2023 година (лист 57 - 58).

На 20.07.2023 година директорът на ОД – Б. е издал заповедта, обжалвана в настоящото производство. Заповедта е била съобщена на адресата на 31.07.2023 година чрез надлежно упълномощен адвокат. По делото е приложено пълномощно, подписано от Ф. – за получаване на административния акт. При нотариалната заверка на подписа върху пълномощното, Ф. е написал собственоръчно на български език, че разбира текста на пълномощното на български език (лист 53 - 55).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Допустимост

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК. О.Ф. е адресат на административния акт, с който се засягат непосредствено и неблагоприятно негови права. Затова съдът приема, че Ф. от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Основателност

Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт следва да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормите на чл. 18 ал. 1 т. 11 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи (Правилника) и на чл. 43 ал. 4 от ЗМВР.

Съгласно чл. 18 ал. 1 т. 11 от Правилника, областните дирекции на МВР се ръководят от директори, които издават и отказват издаване на разрешения за краткосрочно и продължително пребиваване по Закона за чужденците в Република България. Според нормата на чл. 43 ал. 4 от ЗМВР, в изпълнение на правомощията си директорите на областните дирекции издават заповеди.

В конкретния случай, административният акт е издаден именно от директора на ОД – Б. на МВР под формата на заповед, като волеизявлението е за отказ да бъде издадено разрешение за продължително пребиваване на чужденец.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити на административния акт – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на установеното задължение, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

При издаването на обжалваната заповед от административния орган не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Административното производство е образувано по заявлението на О.Ф. за издаване на ново разрешение за продължително пребиваване, като още в началната фаза на процеса – в деня на подаване на искането - жалбоподателят е уведомен от служител на сектор „Миграция“ за наличието на подаден сигнал в ШИС и му е дадена възможност да изложи под формата на възражение (в разумен срок, поискан от самия Ф.) своята теза за установените факти. Ф. се е възползвал от предоставената му възможност и е депозирал възражение (на 08.08.2023 година), чието съдържание е възприето и обсъдено от администрацията в хода на производството. Нещо повече, във връзка с подаденото заявление и изискванията на закона, административното производство е удължено от органите на сектор „Миграция“ (а Ф. е уведомен) като е инициирана и консултативна процедура с компетентните органи на Полша.