Решение № 80 от 08.07.2020, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№80/8.7.2020г. гр. Девня

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ

СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА при протоколист Искра

Василева, като разгледа докладваното АНД

№ 313/2019 г. по описа на РС - Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Вайн“ЕООД гр. Варна, ЕИК:*********, представлявано от управителя А.К.А. против Наказателно постановление № 03-010476, издадено на 10.10.2018 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което за нарушение по чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал.

2 и чл. 61 ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ на основание чл. 414 ал. 3 от КТ на въззивника е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 600 лева.

Въззивникът обжалва наказателното постановление с искане за цялостната му отмяна, поради допуснати нарушения на процесуалните и материално правни разпоредби при издаването му. В с.з. участва чрез надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и исканията в нея. Доразвива доводите за процесуална и материално – правна незаконосъобразност на обжалвания акт, твърдейки, че не са били налице елементите на трудово правоотношение между дружеството въззивник и установеното в обекта лице, а последното е било наето за постигане на определен резултат. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.Твърди, че констатациите на наказващия орган относно извършването на нарушението и неговия автор са правилни и обосновани и че при съставяне на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда, да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно и също претендира разноски.

Контролиращата страна – РП – гр.Девня, редовно призовани не изпращат представител, не ангажират становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 04.09.2018 г. около 13, 00 часа свидетелите Н.И.И. и П. М.М. – служители в Дирекция”ИТ” - Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект лозов масив, находящ се в землището на гр. Суворово, стопанисван от въззивника „Вайн“ЕООД гр. Варна. На место били установени около 20 – 30 лица, сред които и лицето Ш. Я.А., които осъществявали гроздобер. В сведение по чл. 402 от КТ лицето посочило, че работи за въззивното дружество от м. 09.2017 г. с уговорено възнаграждение от 25 лева на ден, работно време от 08, 00 до 17, 00 часа и седмични почивки в събота и неделя. Декларираното от него било вписано в констативен протокол, в който А. се подписала лично. Съставения от длъжностното лице протокол бил подписан и от З.Х.

Х. и И. В. И., съответно бригадир и механизатор в дружеството – въззивник. Тъй като при последваща документална проверка въззивникът не представил трудово договор, сключен с А., контролните органи приели, че е допуснато нарушение по чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 вр. чл. 61 ал. 1 от КТ, поради което бил съставен АУАН на 04.10.2018 г. в присъствието на упълномощен представител на дружеството – въззивник, съгласно пълномощно №197/27.07.2018 г., представено пред актосъставителя.

В законоустановения срок пред административно – наказващия орган постъпило възражение срещу така съставения акт, което било прието за неоснователно от административно – наказващия орган. Последният, възприемайки изцяло фактическите констатации, отразени в акта и правната квалификация на нарушението издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на нарушителя предвидената в чл. 414 ал.3 от КТ санкция в размер малко над минималния.

Така описаната фактическа обстановка се приема за установена въз основа на кредитираните от съда като безпристрастно дадени и резултат от непосредствени лични възприятия показания на разпитаните свидетели, както и от приложените по делото писмени доказателства. Същите са безпротиворечиви и преценени в тяхната съвкупност не налагат различни фактически изводи. Приетата за установена фактическа обстановка не се оспорва от въззивника, но същия чрез своя процесуален представител твърди, че лицето Ахмед е била ангажирана от дружеството за един ден, за постигане на определен резултат, а именно прибиране на определено количество грозде.

Съдът, въз основа на императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните фактически и правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез правния си интерес лице, поради което е приета от съда като допустима.

Видно от представеното в с.з. копие от обратна разписка е, че обжалваното наказателно постановление е връчено на въззивника на 07.12.2018 г. От ангажираните от страна на въззивника писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена на 13.12.2018 г. Въпреки, че жалбата е входирана с дата 17.12.2018 г., очевидно е че същата е била налична в ДИТ към 14.12.2018 г., съдейки по поставената върху й резолюция. С оглед на това същата се приема за подадена в срок.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 416 ал. 2 от КТ - ръководителя на съответния контролен орган в лицето на Директора на Дирекция „ИТ” гр. Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Служебната проверка на въззивния съд констатира , че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано ясно и точно, визирана е конкретно нарушената правна норма и всички свързани с нея законови и подзаконови нормативни актове, което е гарантирало правото на нарушителя да разбере какво именно нарушение му се вменява, за да може адекватно да организира защитата си по него. Акта е съставен в присъствието на надлежно упълномощено от нарушителя лице, което обстоятелство е било удостоверено от актосъставителя, който е вписал в АУАН номера на пълномощното. Въззивникът е бил запознат своевременно със съставения му АУАН и е реализирал правото си на защита с подаденото възражение. Въпреки, че същото е депозирано извън 3 дневния срок по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, то е било разгледано от административно – наказващия орган и отхвърлено като неоснователно с кратки мотиви. Нито съставителя, нито наказващия орган имат задължението да връчат на нарушителя констативния протокол, съставен при проверката на местонарушенито, за нуждите на проверката. Протоколът е фигурирал в преписката и въззивникът /или негов представител/ е могъл да се запознае с него още в деня на съставяне на АУАН. На последно място съдът намира, че липсата на отразяване в АУАН на качеството на свидетеля, присъствал при неговото съставяне не е съществено процесуално нарушение, тъй като по никакъв начин не засяга правото на защита на нарушителя, което е реализирано в пълна степен както с подаденото възражение срещу АУАН, така и с настоящата въззивна жалба. Фигуриращата в Протокол №ПР1830563 за извършена проверка на „Вайн“ЕООД дата 04.09.2017 г. съдът отдава на допусната техническа грешка при изписване на годината, което обстоятелство се установява както при разпита на съставителя на протокола – свид. Н. И., така и от входящия номер на документа, както и от фигуриращата дата на гърба на протокола – 04.09.2018 г. и от датата на връчване на призовката. Това несъответствие също не е накърнило правото на защита на нарушителя. Спазен е срока за съставяне на АУАН, регламентиран в ЗАНН.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.

Предмет на настоящия спор е дали лицето Ш.А. е полагала труд в полза на въззивника и е присъствала в качеството на работник в проверявания от контролните органи обект, респ. налично ли е било трудово правоотношение между нея и въззивното дружество.

Съдът констатира, че от събрания по делото доказателствен материал безспорно се установява, че на 04.09.2018 г. А. е престирала работна сила по трудова функция свързана с длъжността "общ работник", при определено работно време и определено работно място, а именно - в обект лозов масив, стопанисван от дружеството – въззивник, срещу уговорено трудово възнаграждение. За формиране на своите правни и фактически изводи съдът съобрази показанията на актосъставителя и на допуснатите по искане на защитата двама свидетели. Същите еднозначно установяват, че лицето е работило в обекта на въззивника и е било наето като общ работник - гроздоберач с определено дневно и седмично работно време и уговорено трудово възнаграждение. В подкрепа на тези твърдения е и приобщения по делото констативен протокол, съставен на 04.09.2018 г. в 13, 10 часа, в който лицето се е подписало лично срещу декларираните от него данни. В протокола са вписани нейни лични данни, които няма как да са станали известни на проверяващите, освен ако не са им били съобщени. Факта, че към момента на проверката това лице е нямало сключен трудов договор с въззивника се установява от показанията на свид. Н.И. и П. М., които са последователни и безпротиворечиви. Такъв не е бил представен и при последващата документална проверка. Това обстоятелство също свидетелства за реалните отношения между Ахмед и въззивника, като демонстрира волята на работодателя да се ползва от работната сила именно на това лице. Не е представен и граждански договор сключен между въззивника и лицето.

Относно преценката за характера на съществуващото правоотношение съществено значение на първо място, има обстоятелството, че работата е осъществявана в обект на дружеството - въззивник по възложение. Не може да се приеме, че изпълнителят на дейността по бране на грозде е действал самостоятелно, след като е изпълнявал дейността под ръководството на възложителя на работата чрез определени от него лица – свид. Христова и свид. Иван И.. От съществено значение за преценката дали дейността е изпълнявана по трудово правоотношение е и обстоятелството, че възложената работа макар и да е била определена по обем и като краен резултат, при изпълнението и не е била налице самостоятелност, след като изпълнителят е действал под ръководството и контрола на възложителя. Работникът не е участвал в изпълнението на възложената му задача с нищо друго, освен с труда си, за което е било уговорено и възнаграждение. От събраните по делото доказателства /констативен протокол и свидетелски показания/ е установено наличието на елементите на трудово правоотношение - престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност – бране на грозде, за определен период от време – няколко часа, срещу уговорено възнаграждение – 25 лева, установено е също наличие на работно място – обект лозов масив на въззивника, както и отношения на контрол от страна на дружеството по отношение на извършваната работа, осъществяван от две лица.

С оглед на изложеното, настоящият състав приема за доказано, че Ш. А. е извършвала трудова дейност - физическа такава по изпълнение на възложена й от „Вайн“ЕООД гр. Варна работа – бране на грозде, на определено от работодателя работно място – лозов масив край гр. Суворово при определено работно време, и уговорено възнаграждение. Наличните по делото доказателства безспорно сочат, че към момента на проверката лицето е предоставяло работна сила в нарушение на чл. 1 ал.2 от КТ. Налице е трудово правоотношение, които не са уредени като такива. Не е съставен писмен трудов договор преди постъпването на работа – в нарушение на императивните норми на чл.

62 ал. 1 и чл.

61 ал. 1 от КТ. Съгласно чл.1 ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Нормата на чл.61 ал.1 от КТ изисква трудовият договор между работника и работодателя да бъде сключен преди постъпването на работа, като чл. 62 ал.1 от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма.