Определение № 4168 от 14.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4168 гр. Варна, 14.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова

Членове:

Цветелина Г. Хекимова

Деница Добрева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501742 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. №5983/30.07.2025г. от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 срещу разпореждане №2358/10.07.2026г., постановено по ч.гр. дело 20263130100673 по описа на Районен съд – Провадия, в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.

417 ГПК и изпълнителен лист срещу С. А. Ш. с ЕГН **********, адрес с. *, ул. „*“ № *, общ. *, обл. * за разликата над уважената част главница от 511,29 евро до претендираната 583,87 евро; договорна лихва в размер на 100,73 евро за периода от 25.12.2025 г. до 04.06.2026 г. вкл.; мораторна лихва в размер на 31,28 евро за периода от 25.12.2025 г. до 25.06.2026 г., както и до пълния размер на претендираните разноски.

В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че застрахователната премия не следва да се включва в ГПР. Застраховката не е задължително условие за отпускане на кредита – чл.19 от договора за кредит. На кредитополучателя му е предоставена възможност във всеки един момент да се откаже от застраховка при кандидатстването чрез специален бутон от платформата за кандидатстване. Може да се откаже също и след сключването на договора.

Отделно от това банката кредитира кредитодателя за заплащане на застрахователните премии, те са част от главницата.

Договорът съдържа информация за общата сума по кредита и погасителен план. Методиката за формиране на разходите по кредита е описана в т.1 и т.2 от Приложение №1 към Закона за потребителския кредит, като няма задължение за посочването на същата в договора за кредит, както и да се изброяват кои разходи влизат при формиране на ГПР - то. Не е необходимо посочване на методика за изменение на лихвения процент, тъй като това касае само референтните лихвени проценти, а не фиксирани На следващо място се аргументира, че в заповедното производство няма 1 възможност за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза и съдебно техническа експертиза за да се провери размерът на ГПР и да се установят стъпките и съгласията, които потребителят дава в случай на кандидатстване онлайн.

По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за изпълнение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна представителна власт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Заповедният съд е бил сезиран с подадено заявление по чл.417 от ГПК от „ТИ БИ АЙ Банк" АД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника С. А. Ш. за сумите: 1971.67 евро, главница по договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда 12.05.2026г., 451.10 евро, договорна лихва за периода от 25.04.2025 г. до 14.04.2026 г. и сумата от 75.68 евро, мораторна лихва за периода от 25.04.2025 г. до 29.04.2026 г.

Към заявлението е представен документ по чл.417, т.2 от ГПК, а именно оригинал на извлечение от счетоводни книги извлечение от счетоводните книги на банката по договор за потребителски кредит договор за потребителски кредит № 7053781474/21.11.2025 г.

След запознаване с депозираното заявление и доказателствата към него съдът намира, че представеното извлечение от счетоводна книга е редовно от външна страна и удостоверява възникналите задължения досежно главницата, договорните лихви и обезщетението за забава. В същото съдържа минималното изискуемо съдържание по чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, като включва броя на вноските, които не са издължени, общият размер на просрочената сума, посочен е и общият размер на непогасената част, в това число главници, договорни лихви, обезщетение за забава.

Въззивният съд констатира, че са налице отрицателните предпоставки на чл.411, ал.1, т.2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК досежно частта за главницата, възнаградителната лихва и обезщетението за забава.

Учреденото между страните отношение има характеристиките на договор за потребителски кредит. Ето защо в отношенията между страните, приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП, съобразно които в случай, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 2 и ал. 2 и чл.12, ал. 1, т. 7-9, според чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се счита за недействителен.

Съгласно изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. ГПР се изчислява по формула съгласно приложение № 1 от ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат наприлагането на търговски клаузи и условия. Съгласно тълкувателните мотиви на решение на СЕС по C‑714/22, ако допълнителните услуги, съпътстващи кредитирането са част от конструкция за прикриване на действителните разходи по кредита или са задължителни за получаването на кредит, същите следва да се включат като част от ГПР. Решението е основано на т 3 б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО на ЕП на Съвета от 28.04.2008г.

За преценката дали присъединяването на потребителя към съществуваща застрахователна програма, е необходима предпоставка за отпускане на кредита, следва да бъдат изследвани всички обстоятелства по сключването на договора, а не само съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи.

В процесния договор изрично е предвидено, че че при сключването му, потребителят не е длъжен да сключва застраховка (чл. 19), а може да го направи по свое желание и усмотрение, без това да е задължително условие за сключване на самия кредитен договор. Същевременно в преддоговорния процес, представен в частната жалба чрез извлечение от приложението за кандидатстване, не става ясно, че потребителят кандидатства и за допълнително кредитиране, с което ще финансира застрахователния пакет.

3

Напротив, на потребителя е предложено да кандидатства за кредитиране за определена сума и фиксиран срок, а предложението за кредитирането на застраховка е прието чрез избор на отметка „ защита на кредита и на смеките“ ( стр. 7 от ЧЖ), без яснота за конкретния финансов ангажимент, който поема.

Самото договорно съдържание, съгласно договор за потребителски кредит № 7053764007/19.09.2025 г., също не указва ясно целта на кредитирането. Видно от договора за кредит и Декларация за определяне на изискванията и потребностите за присъединяване на застрахованото лице към програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, застраховането е предложено на клиента чрез самия кредитор като представител на застрахователя, а предмет на застраховането е финансовия риск на кредитора. Самият договор не съдържа разпоредби относно застраховането, а същите са поместени в друг документ.

Съдът намира, че кръстосано предлагане на два продукта- кредитен и застрахователен поражда голяма вероятност потребителят да не е в състояние да възприеме последиците от множеството изявления, които е направил в хода на кредитирането. При сделка между неравнопоставени субекти, каквито са потребителите и доставчиците на кредитни и застрахователни услуги, добросъвестността изисква посредникът да разясни и предложи съдържание на клаузи, които да са разбираеми за потребителя. Затова при добавянето към заема на допълнителни суми, които не са предвидени като цена на допълнителни услуги, а като част от усвоената главница по кредита, законосъобразното договаряне изисква и промяна на целта на кредита. Следва в договора, а и в предоговорния процес, ясно да бъде посочено, че чрез опускания кредит се финансират и допълнителни застрахователни услуги.

Застрахователната премия е разход за потребителя, независимо от това, дали се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, дали от потребителя на търговеца-кредитор и последният я превежда в полза на застрахователя или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията. Законът не провежда разграничение между тези хипотези, защото във всички тях плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез допълнителни разходи. В случая предвид изложените по-горе съображения съдът приема, че разходът за застраховка не е поет въз основа на информиран избор на потребител, поради което и следва да се отрече нейния доброволен характер. Ето защо и на осн.

4 чл. 11 от ЗПК застраховката следва да се отчита като разход при изчисляване размер на ГПР. Този разход е известен на кредитора към датата на сключване на договора, поради което и същият е следвало да го оповести надлежно. В случая, обаче в чл. 10 от договора изрично е посочено, че този разход не се включва в ГПР.

Поради тези съображения и вземайки предвид констатираните отклонение от чл. 19, ал.1 ЗПК при формиране на стойността на ГПР в договор за потребителски кредит № 7053781474/21.11.2025 г., валидността на сделката следва да се отрече, с аргумент от правната норма на чл. 22 ЗПК, във вр. с чл.

11, ал.1, т. 10 ЗПК. При тези аргументи, в полза на кредитора не следва да с издава изпълнително основание за вземания, надхвърлящи чистата стойност на главницата. По този начин е процедирал и заповедният съд, чийто разпореждане е законосъобразно и следва да се потвърди.

По разноските:

Предвид изхода от спора разноски не се следват.

По изложените правни съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №2358/10.07.2026г., постановено по ч.гр. дело 20263130100673 по описа на Районен съд – Провадия, в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 срещу С. А. Ш. с ЕГН **********, адрес с. *, ул. „*“ № *, общ. *, обл. * за разликата над уважената част главница от 511,29 евро до претендираната 583,87 евро; договорна лихва в размер на 100,73 евро за периода от 25.12.2025 г. до 04.06.2026 г. вкл.; мораторна лихва в размер на 31,28 евро за периода от 25.12.2025 г. до 25.06.2026 г., както и до пълния размер на претендираните разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

Особено мнение на съдията Диана Колева Стоянова

Не споделям извода на мнозинството от съдебния състав, че на този етап от производството може да бъде преценено дали договорът за кредит е нищожен, поради което по него се дължи само чистата стойност.

Конкретно в случая въпросът е следва ли застрахователната премия, по сключения ведно с договора за кредит застрахователен такъв „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ да се включи в ГПР, който по принцип представлява заместващо обезпечение на финансов риск /чл. 383 от Кодекса на зазстраховането/.