Решение № 187 от 30.07.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Ихтиман, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20251840100924 по описа за 2025 година

Страни по делото са Е. Я. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. И., ул. „К.“ № 22 и Ф. А.

Д., ЕГН **********, с адрес: гр. И., ул. „К.“ № 22 – молители и С. М. Д., ЕГН **********, с настоящият адрес гр. З., ул. „С.“ № 60 и постоянният адрес гр. И., ул. „Л.“ № 14.

Производството по делото е инициирано въз основа на молба /озаглавена като жалба/, подадена по реда на ЗЗДН. Молбата е депозирана от Ф. А. Д. против С. М. Д..

В молбата се сочи, че ответникът е внук на молинтеля. Навеждат се доводи, че С. М.

Д. пие постоянно и се прибира пиян нощно време, рита по вратите, вика и заплашва молителя с „обесване и колене“. Сочи се, че „пред три дни“ ответникът употребил алкохол, отишъл в дома на молителя, започнал да ги „налага“ с юмруци, хвърлял камъни по съпругата на молителя, ударил й лакътя, а след това хвърлял камъни и по колата на молителя. Допълнено е, че след като органите на реда дошли, ответникът избягал.

Настоява се ответникът да „няма право да доближава и влиза“ в дома на молителя и да „стои далеч“ от молителя и съпругата му.

Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Посредством Разпореждане № 740 от 17.07.2025 г. молбата е била оставена без движение, като на молителя Ф. А. Д. е указано, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението трябва с допълнителна молба-уточнение, която следва да се подаде по настоящото дело, да се посочи дали молител по делото е и Е. Я. Д. и ако тя също желае да участва в производството, молблата-уточнение трябва да е подписана както от Ф. А. Д., така и от Е. Я. Д., като последната посочи свои адрес и свои единен граждански номер, а така също да посочи и в каква роднинска връзка се намира с С. М. Д..

На 18.07.2025 г. по делото е постъпила и молба с вх. № 4819 от Е. Я. Д., в която са изложени идентични обстоятелства, като посочените такива в молбата на Ф. А. Д. и се настоява С. М. Д.о, за който сочи, че е внук на молителката, да получи забрана да влиза в 1 дома на молителите и да ги доближава.

Във връзка с молбите е насрочено открито съдебно заседание.

В проведеното на 30.07.2025 г. открито съдебно заседание се явяват молителите Е. Я.

Д. и Ф. А. Д., които поддържат молбите си и настояват за ограничаване възможността ответника да ги приближава.

В съдебното заседание се явява и ответникът С. М. Д.. Същият излага съображения, поради които се е стигнало до описания от молителите случай, като сочи, че са го гонили с бухалка. Признава, че е хвърлял камъни и че без да иска е ударил автомобил, но оспорва да е нанасял удари с юмруци.

От извършена справка в НБД Население е видно, че настоящият адрес на С. М. Д. е гр. З., ул. „С.“ № 60, а постоянният му адрес е гр. И., ул. „Л.“ № 14.

Също така по делото са извършени справки за родствени връзки, от които се прави извод, че С. М. Д. е роднина по права линия /внук/ на молителите.

От приета справка от „ЦПЗ – София“ ЕООД се установява, че страните по делото не са лекувани в посоченото медицинско заведение от 2013 г. до този момент, като е конкретизирано, че поради пожар в административната сграда, не може да се даде информация за периода от преди 2013 г.

Съгласно справка от Районен съд – Ихтиман и справка от РУ на МВР – Ихтиман се получава информация, че срещу С. М. Д. са били инициирани две дела по ЗЗДН, като едното е прекратено поради оттегляне на жалбата, а другото е прекратено поради неотстраняване на нередовности в срок.

Приложената по делото справка за съдимост съдържа данни, че С. М. Д. не е осъждан.

Депозираните молби /озаглавени като жалби/ са допустими.

Разгледани по същество молбите се явяват основателни, а съображенията за това са следните:

В текста на чл. 13, ал. 1 от ЗЗДН е посочено, че в производството по издаване на заповед за защита са допустими доказателствените средства по ГПК. В нормата на чл. 13, ал.

2, т. 3 ЗЗДН е предвидено, че като доказателствено средство в процеса може да се приеме и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, законът е предоставил улеснен за молителя ред за доказване на твърдените от него обстоятелства, а именно – чрез представяне на декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която трябва да се посочат фактите и обстоятелствата относно домашното насилие, които са отразени и в молбата по чл. 8, ал. 1 от ЗЗДН. На тази декларация е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства /в това число при липса на доказателства, опровергаващи посоченото в декларацията/ и съобразно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, съдът може да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание относно датата, времето и действията, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.

При надлежно попълнена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и при оспорване на твърденията за домашно насилие, в доказателствена тежест на ответника е да проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложените в декларацията твърдения и да разколебае придадената й от закона доказателствена сила.

В настоящия случай към първата депозирана молба /молбата на Ф. А. Д./, която е поставила началото на делото, е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изхождаща от Ф. А. Д., като в декларацията е посочено, че от няколко дни, като са посочени и конкретни дати – 14-ти, 15-ти и 16-ти юли, внукът му С. идва пиян и започва да се заяжда и да заплашва, че ще запали къщата на декларатора, ще ги заколи и обеси. Сочи се и че е счупил 2 телефона на съпругата на декларатора, а така също и че замерял с камъни, като ударил съпругата му в лакътя, както и че хвърля камъни по лекия им автомобил.

Трябва да се посочи, че описаните от молителите действия в молбите и в декларацията, за които се твърди, че са извършени от ответника, могат да се приемат като акт на домашно насилие, защото представляват опасност за здравето на молителите, като в същото време са пряко насочени срещу физическата им неприкосновеност.

Съдебният състав намира, че с приобщените по делото доказателства се установява, че описаната в молбите фактическа обстановка отговаря на действително реализиралата се такава, тъй като отразените в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН факти не се опровергават от останалия доказателствен материал. Ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства, с които да се опита да оспори декларираното от молителя. Също така в проведеното съдебно заседание ответникът сам признава, че е хвърлял камъни. Само за яснота следва да се посочи, че макар декларацията да изхожда само от едни то молителите – Ф. А. Д., то тя има отношение и към двете молби за защита, тъй като Ф. А. Д. и Е. Я. Д. са описали идентични обстоятелства.

Всичко изложено дотук дава основание на съдебния състав да приеме, че в периода 14-ти – 16-ти юли 2025 г. ответникът действително е реализиран процесният акт на домашно насилие.

Поради това спрямо ответника трябва да бъдат взети мерки, предвидени в действащия към момента чл. 5 от ЗЗДН. Съобразявайки вида на извършеното домашно насилие и обществената опасност на дееца, а така също и оценявайки риска от поведението на ответника, съдът счита, че подходящи мерки в настоящия случай са тези по чл. 5, т. 1 и т.

3 и т. 4 от ЗЗДН, а именно: задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие спрямо молителите, забрана на извършителя за срок от шест месеца да приближава на помалко от 50 метра пострадалите, а така също и жилището им, местоработата им и местата за социални контакти и отдих на пострадалите, забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалите лица под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от шест месеца. По отношение на забраната извършителят за срок от шест месеца да приближава на по-малко от 50 метра пострадалите, а така също и жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалите, на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН, следва да се приспадне времето от връчването на издадената заповедта за незабавна защита /18.07.2025 г.- когато е връчена/ до датата на връчване на заповедта по чл.

16, ал. 3 от ЗЗДН.

Предвид изхода на делото, молителите имат право на сторените от тях съдебни разноски. По делото, обаче, не са представени доказателства за съдебни разноски, нито е направено искане за присъждане на такива, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Ответникът, на основание чл. 11 от ЗЗДН, следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 25 лева.

Така мотивиран, Районен съд – Ихтиман

РЕШИ:

ПРИЕМА, че в периода от 14-ти до 16-ти юли 2025 г. С. М. Д., ЕГН **********, с настоящият адрес гр. З., ул. „С.“ № 60 и постоянният адрес гр. И., ул. „Л.“ № 14 е извършил спрямо Е. Я. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. И., ул. „К.“ № 22 и Ф. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. И., ул. „К.“ № 22 акт на домашно насилие.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, С. М. Д., ЕГН ********** ДА 3

СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Е. Я. Д., ЕГН ********** и Ф.

А. Д., ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, С. М. Д., ЕГН ********** за срок от шест месеца да приближава на по-малко от 50 /петдесет/ метра Е. Я. Д., ЕГН ********** и Ф. А. Д., ЕГН **********, жилището, което те обитават, местоработата им и местата за социални контакти и отдих, които посещават, като на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН се приспада времето от връчването на издадената заповедта за незабавна защита /връчена на 18.07.2025 г./ до датата на връчване на заповедта по чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН, С. М. Д., ЕГН ********** за срок от шест месеца да осъществява контакт с Е. Я. Д., ЕГН ********** и Ф. А. Д., ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.

ОСЪЖДА С. М. Д., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Ихтиман, държавна такса в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/.

Въз основа на настоящото решение и на основание чл. 15 и чл. 16 от ЗЗДН да се издаде ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно изпълнение на основание чл.

20 от ЗЗДН, като на основание чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира изпълнението й.

В заповедта за защита да се посочи, че съгласно чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН при неизпълнението й полицейският орган, констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на прокуратурата.

Препис от решението и от заповедта да се връчат на страните и на районното управление на полицията по настоящия адрес на извършителя и на районното управление на полицията по адресите на молителите и на ответника, посочени в молбите, въз основа на които е образувано делото.

На основание чл. 15, ал. 7 от ГПК решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – София, чрез Районен съд – Ихтиман, в седемдневен срок от обявяването на решението /30.07.2025 г./, от която дата тече и седемдневният срок за обжалване на решението.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

4