Решение № 5751 от 29.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5751 гр. Пловдив, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20245330106427 по описа за 2024 година

Предявени са: първоначален иск с основание чл.124 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК, както и насрещен иск с осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, евентуално съединен с иск с осн. чл. 23 от ЗПК.

С влязло в сила Определение № 7731 от 24.06.2024 г. производството по настоящото дело е прекратено на основание чл. 233 ГПК, в частта относно първоначалния иск, предявен от Г. А. Я., против ответника „Кеш пойнт България“ ЕООД, относно признаване за установено, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № **/** г., с която е предвидено заплащане на неустойка в размер на 566,52 лв., е нищожна.

След частичното прекратяване висящността на производството се е запазила единствено по предявените в евентуалност насрещни искове.

В насрещните искове „Кеш пойнт България“ ЕООД твърди, че е сключило с ответника Г. А. Я. договор за потребителски кредит № **/**г. по силата на който му предоставило сумата 600 лв. Заемната сума следвало да бъде върната при фиксиран лихвен процент от 50 % на девет месечни погасителни вноски съгласно погасителен план, с дата на последна вноска - ** г. След подписване на договора и усвояване на сумата, потребителят не изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл. 5 от договора, поради което се активирала предвидената в чл. 11 договорна неустойка. Твърди се, че кредитополучателят не е направил нито едно плащане за погасяване на задълженията по договора. Сочи се, че задължението 1 на Г. Я. по процесния договор възлиза на сума в общ размер от 950,76 лв., от която:

600 лв. - главница; 52,49 лв. - възнаградителна лихва; 258,27 лв. - договорна неустойка и 40 лв. - такси. В настоящото производство кредиторът претендира сумата от 600 лв., представляваща главница по договора. Евентуално, в случай че бъде прието, че договорът за кредит е недействителен, се претендира да бъде осъден ответника да заплати сумата 600 лв. като чиста стойност на кредита по чл.23 ЗПК.

Ответникът по насрещните искове Г. А. Я. в подадения писмен отговор счита, че процесният договор за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави, както и поради това, че е сключен при неспазване изискванията на ЗПК. Излагат се съображения, че неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР, води до недействителност на кредитната сделка поради неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди се, че в случая не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, а именно - в договора да бъде посочен лихвеният процент по кредита. Потребителят бил заблуден относно действителния размер, в разрез с изискванията за добросъвестност.

Изтъква се, че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и не поражда права и задължения за страните по него. В този случай се сочи, че съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи. Предвид това намира исковете за неоснователни.

Съдът намери за установено следното:

Процесният договор за кредит с № ** бил сключен между страните по делото на **г. По силата на същия ищецът получил от дружеството заем в размер на 600 лева, който следвало да върне на общо девет погасителни вноски, от които три по 25 лв. и шест по 115,08 лв. в периода от **. до **г., съгласно приложен към договора погасителен план. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент от 50 пункта, а годишният процент на разходите бил определен на 62,61 пункта. Като общо дължима сума по договора са посочени 765,48лв. /лист 4/ . В чл.5 ал.2 на договора било предвидено, че кредитополучателят се задължава в срок от три дни, считано от сключването на договора, да предостави обезпечението по чл.5, ал.1 от договора.

Според този текст обезпечението следвало да бъде в някоя от двете форми. Първата от тях – безусловна банкова гаранция от търговска банка, за период от датата на сключване на договора за кредит до изтичане на шест месеца след падежа на последната редовна вноска по него, обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорените главница и лихва. Втората форма на обезпечение - поръчителство от едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на следните изисквания: при един поръчител – да има осигурителен доход общо в размер не по-малко от седем пъти минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители – осигурителният им доход 2 следвало да бъде най-малко четири пъти минималната работна заплата; са не е /не са/ поръчители по други договори за кредит с кредитора; да не е /не са/ кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен", както по активни така и погасени задължения, съгласно ЦКР при БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ удостоверяващ размера на получавания доход /лист 5/ . При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение чл.11 от договора предвиждал, че кредитополучателят дължи неустойка в размер на 566,52 лв. Така уговорената неустойка според чл.11, ал.2 от договора следвало да се заплаща разсрочено съгласно приложения към договора погасителен план.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза при изчислението на годишния процент на разходите, направено съобразно формулата по Приложение №1 към ЗПК са включени само разходите за лихва в размер на 165,48 лв. Размерът на уговорената неустойка не е включен като част от разходите по кредита при изчисляването на ГПР. Ако този разход бъде взет предвид размерът на ГПР по договора би възлязъл на 759,01%. Вещото лице е установило, че кредитополучателят не е извършвал погасителни плащания по договора / лист 83/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Страните по делото не спорят относно факта на сключване на договора и предоставяне на заемната сума.

Договорът е сключен от ищеца като физическо лице извън неговата професионална или търговска дейност поради което е потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК. Поради това спрямо него намират приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, също и разпоредбите на чл.143 - 148 от Закона за защита на потребителите – арг. от чл.24 ЗПК.

Според чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В случая съдът намира, че следва да разгледа възражението за недействителност на договора за потребителски кредит, независимо от обстоятелството, че ответникът е заявил отказ от първоначално предявения иск. Това е допустимо, доколкото предмет на първоначалния иск е само недействителност на отделна клауза от договора – тази уговаряща неустойката за непредоставяне на обезпечение. Различен е предметът на заявеното от ответника възражение по насрещния осъдителен иск за главницата по договора, защото то е свързано с недействителността на целия договор, като са заявени като основания противоречие със закона –нарушение на чл.11, ал.1 т.9 и т.10 ЗПК както и накърняване на добрите нрави.

3

Основателен е доводът на ответника за нарушение на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК.

Съгласно тази норма договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване. Видно е от погасителния план, че кредитодателят предварително е начислил дължимата по договора неустойка - тя е посочена в плана. Заплащането на тази неустойка е свързано с вменено на кредитополучателя поведение - предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, като е определен изключително кратък срок за това, след изтичане на който е предвидено заплащане на неустойката. Краткият срок за изпълнение на задължението за обезпечаване и многобройните изисквания на които следва да отговаря поръчителя силно затрудняват възможността за изпълнение на това задължение. Тези обстоятелства водят до извод, че въпросната неустойка не съставлява разход по чл.19, ал.3, т.1 ЗПК. Съобразно този норма при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Тази разпоредба има предвид неизпълнение на основно задължение на потребителя по договора, а именно да върне предоставения му кредит и заплати възнаградителната лихва, а не неизпълнение на други задължения. Приемане на обратното означава, да се допусне възможност за заобикаляне на императивни законови разпоредби чрез предвиждане в договорите на разходи за неизпълнение на задължения различни от това за връщане на кредита, които разходи да не се включват в ГПР. От друга страна, непредоставянето на обезпечение не е свързано с претърпяване на вреди от кредитора, защото негово, съгласно чл. 16 от ЗПК, е задължението преди сключване на договора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит. Тоест за него съществува възможност да откаже предоставяне на паричната сума, ако прецени, че кредитополучателят е неплатежоспособен. Предвид изложеното съдът намира, че така определената неустойка няма присъщите за нея обезпечителна, обезщетителна или санкционна функция, а цели да осигури на заемодателя допълнително възнаграждение извън възнаградителната лихва.

Невключването на неустойката в годишния процент на разходите съставлява нарушение на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК и има за последица недействителност на целия договор по чл.22 ЗПК.

С оглед недействителност на договора за кредит, за ищеца „Кеш пойнт България“ ЕООД не съществува договорното основание за претендиране на суми по кредита, включително и главницата от 600 лв. Този иск като неоснователен следва да се отхвърли изцяло.

Поради отхвърлянето следва да се разгледа евентуално съединения иск.

Според чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи 4 лихва или други разходи. Следователно ответника следва да върне на ищеца по насрещния иск сумата 600 лева, която съставлява получената чиста стойност на кредита. От заключението на експертизата се установи, че ответникът Я. не е връщал суми във връзка с договора, поради което евентуалният иск се явява основателен изцяло. Следва да бъда осъден ответника на заплати сумата 600 лв., като върху нея се присъди и законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск - **.

По разноските:

По настоящото дело ответникът и ищец по насрещния иск „Кеш пойнт България“ ЕООД е направил разноски в общ размер 730 лв. от които 480 лв. за адвокатско възнаграждение / л.58/, 50 лв. за държавна такса /л.32/ и 200 лв. възнаграждение за експертиза / л. 64/. Съдът намира, че направеното от ответника Я. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като то е заплатено и с оглед защитата по първоначално предявения иск, по който производството е прекратено поради заявения от Я. отказ. От друга страна доколкото съобразно, чл.78, ал.1 ГПК размера на дължимите разноски се определя спрямо уважената част от иска, а в настоящия случай, предявения насрещен искът е уважен изцяло по размер, макар и на заявеното евентуално основание, следва ответникът по него да заплати пълния размер на разноските.

С оглед прекратяване на производството по първоначалния иск и основателността на насрещния иск, разноски в полза на ответника не се следват, включително и такива относно предоставена от адв. Н. безплатна правна помощ.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Кеш пойнт България“ ЕООД, ЕИК 2070079835 със седалище и адрес на управление гр. **, район „**“, бул. ** №** **, ет. ** против Г. А.