Определение № 740 от 04.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 740 гр. Варна, 04.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Г. Господинов като разгледа докладваното от Камен Г. Господинов Частно наказателно дело № 20253100201601 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 61, ал. 3 от НПК и е образувано по повод жалба на адв. С. В., в качеството и на защитник на обв. Ж. Д. С., по досъдебно производство № 690/2022 г. по описа на ОД на МВР - Варна.

С постановление за привличане на обвиняем от 17.10.2025 г. е била определена по отношение на обв. С. мярка за неотклонение „Гаранция в пари” в размер на 10 000 лева, вносими в 14 - дневен срок.

Недоволен от прокурорския акт е останал обв. С., който чрез защитника си иска мярката за неотклонение от „Гаранция в пари” да бъде изменена в по лека по размер или в „Подписка“.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението, тъй като размерът на определената гаранция в пари не бил съобразен с имотното състояние на обв. С. и неговото семейно и имуществено положение. Моли съда да постанови определение, с което да отмени МНО „Гаранция в пари“, като се намали по размер или бъде изменена в друг вид мярка, а именно „Подписка“.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от името и за сметка на физическото лице, чийто конституционно гарантирани права и интереси са засегнати с обжалваните действия на органите на досъдебното производство.

Разгледана по същество се преценява като неоснователна.

След запознаване с материалите по досъдебно производство № 690/2022г.

1 по описа на ОД на МВР - Варна, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Наказателното производство се води срещу Ж. Д. С., за осъществени от него престъпления по чл. 159, ал. 4, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; чл. 152, ал.

4, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК; чл. 159, ал. 4, т. 1 и т. 2, пр. 2, вр. ал. 1 от НК; чл. 151, ал. 2, т. 4, пр. 2, вр. ал. 1 от НК. По отношение на жалбоподателят е била постановена мярка за неотклонение „Гаранция в пари”, считано от 17.10.2025 г., като бил определен срок за внасяне на гаранцията от 14 - дневен срок.

Очевидно, за да играе възпиращо въздействие по отношение на обвиняемият и да го мотивира и занапред да не предприема действия по избягване на наказателната отговорност, паричната сума следва да бъде в размер, който би накърнил неговото имотно състояние в значителна степен.

Безспорно законът изисква този размер да бъде съобразен и с имущественото състояние на обвиняемият, каквото е и оплакването на защитата. В конкретния случай обаче по делото не са налице каквито и да било доказателства за изложените в жалбата твърдения за влошено имотно състояние на обв. Ж. С.. От друга страна добросъвестното процесуалното поведение и добрите характеристични данни на обв. С. вече е било отчетено при първоначалната преценка на прокурора за адекватната мярка за неотклонение и е била взета по – лека мярка за процесуална принуда. При тези обстоятелства определената сума от 10 000 лева се явява адекватна парична гаранция, тъй като с оглед повдигнатите обвинения по – лека мярка за неотклонение не би изпълнила целите по чл. 57 от НПК. Съдът се съгласява напълно с така изложеното от прокурорът при ВОП, че на този етап е отпаднала опасността обв. С. да се укрие, но с оглед тежестта на престъплението, за което е привлечен, размерът на определената сума е достатъчен.

Горното мотивира съда да приеме, че атакуваното постановление е правилно и законосъобразно.

С оглед на изложеното и на основание чл. 61, ал. 3 от НПК, съдът:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 10 000 / десет хиляди / лева, вносими в 14 - дневен срок, взета с постановление за привличане на обвиняем от 17.10.2025 г. по отношение на Ж. Д. С. – обвиняем по ДП № 690/2022 г. по описа на ОД на МВР - Варна.

Определението е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3