Решение № 7148 от 18.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7148 гр. С., 18.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110149414 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 340332/20.10.2025г. на СРС, подадена във връзка със Заповед № 18701/26.06.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 33593/2025г. на СРС.

Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу ответницата Я.

П. М. искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот – ателие в град С., ул. „********“ № 61, вх. 2, ет. 15, ат. 4, аб. № ******, както следва:

1183,41 евро /2314,54 лева/ за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2022г.-м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (05.06.2025г.) до окончателното им изплащане;

185,48 евро /362,77 лева/ за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023г.-02.04.2025г.;

25,33 евро /49,55 лева/ за главница за дялово разпределение за периода м.05.2022г.м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (05.06.2025г.) до окончателното им изплащане;

6,41 евро /12,53 лева/ за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022г.-02.06.2025г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответницата съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези 1 общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. За насроченото по делото открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се поддържат.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Я. П. М. чрез назначения ú особен представител адв. В. К. – АК-С., е подала Отговор на исковата молба, вх. № 33170/03.02.2026г. на СРС, с който оспорва исковете като предявени с нередовна искова молба, недопустими и неоснователни. Твърди, че ответницата не е потребител и страна по облигационно отношение за доставка на топлинна енергия с ищеца. Исковата молба не съдържала конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основавала претенцията.

Прави възражение за погасяване на задълженията по давност. Изтъква, че методиката за дялово разпределение не следва да се прилага с оглед произнасянето на административния съд и Съда на Европейския съюз. Не се установявало ищецът да е доставил топлинна енергия до имота. Оспорва се надлежното ú отчитане, както и че сумата съответства на реалното потребление. В насроченото по делото открито съдебно заседание ответницата не се явява. Не се явява и назначеният ú особен представител. Адв. К. е депозирала /без да е искана и предоставЯ. възможност за това/ Писмени бележки, вх. № 113504/09.04.2026г. на СРС, в които сочи, че не се е явила поради неотложен личен ангажимент и неразположение, резултат от претърпян инцидент. Обосновава недопустимост, съответно неоснователност на предявените искове.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД е депозирало Молба, вх. № 99023/27.03.2026г. на СРС, с която изразява становище за основателност и доказаност на предявените искове. За насроченото по делото открито съдебно заседание не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и възраженията на ответницата, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното 2 предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1). Облигационното отношение възниква и за процесния недвижим имот - ателие, доколкото ателието, ако и по дефиниция изградено като самостоятелен недвижим имот да е предназначено принципно да задоволява творческите и творческо-стопанските нужди на притежателя си, няма пречка да задоволява и битовите му потребности /по делото доказателства в противна насока не са ангажирани/. Затова и ответницата има качеството на битов клиент на топлинна енергия /арг.

§ 5, т. 29, изр. 2 ЗУТ, Решение № 2596/22.02.2021г.-адм.д. № 8838/2020г.-ВАС,ІІІотд./.

С Нотариален акт № 196/20.08.2007г., т. V, рег. № 16148, дело № 946/2007г. на Нотариус № 203-Р.Р., Я. П. М. /ЕГН същото като това на ответницата/ е закупила недвижим имот – ателие в жилищна сграда в град С., ул. „********“, бл. 61, вх. Б, ет. 15, ат. 4, ведно с прилежащите към него площи, права и помещения. Доколкото няма данни за последващо отчуждаване на имота, съдът приема, че в рамките на процесния по делото период ответницата е била собственица на ателието, съответно носи отговорност за заплащане на дължимите във връзка с доставката на топлинна енергия до него суми.

Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество, на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал.

1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите и нормативните изисквания. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата 3 експертиза е базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите, съобразно актуално действащата Наредба № Е-РД04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или държавни органи.

Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ заплащането на топлоенергията се осъществява чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и последващи изравнителни вноски. С изравнителната сметка се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно фактурираните до този момент суми за съответния период се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в ОУ на дружеството. Така за всеки отчетен период в крайна сметка топлоснабдителното дружество става кредитор на вземане само за реално потребено количество енергия.