Решение № 1659 от 02.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1659 гр. Бургас, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20252120101141 по описа за 2025 година

Искове по чл.410 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от ЗЕАД ”Булстрад Виена Иншу-рънс Груп”, гр.София, против Агенция ”Пътна инфраструктура”, гр.София.

По искане на ответника, като трето лице помагач – на негова страна, е конституирано “БГНОВА“ АД, на което са били възложени дейности по текущия ремонт и поддръжката на процесния пътен участък, по реда на ЗОП – с Договор от 09.11.2022г.

Ищецът твърди, че на 08.08.2024г., на Републикански път II-73, при движение в посока от гр.Карнобат към гр.Шумен – в с.Прилеп, е реализирано самостоятелно ПТП с лек автомобил марка “Хюндай“, модел “Санта Фе“, рег.№ ***, собственост на П. З. Н., застрахован при него по застраховка “Булстрад Каско Стандарт” със застраховател-на полица № ****, срок на валидност 17.12.2023г. – 16.12.2024г. Твърди също, че причина за настъпването му са били ситуирани на пътното платно, предоставено за управ-ление на ответната Агенция, несигнализирани и необезопасени неравности /дупки/, през кои-то МПС е преминало. Сочи, че на Н. е било изплатено обезщетение за причинените му вреди в общ размер от 211.48 лв.

– 209.08 лв. за подмяната на части /увредена гума/ и 2.40 лв. за труд – демонтаж и монтаж, по щета № 470423242449474. Счита, че за дружеството е въз-никнало право да встъпи в правата на собственика срещу ответника и иска от Съда да поста-нови решение, с което да осъди Агенция ”Пътна инфраструктура” да му заплати тази сума, ведно със законната лихва и деловодните разноски.

Ответната Агенция ”Пътна инфраструктура” оспорва исковете. Излага съображения, че липсват доказателства относно механизма на процесното ПТП, както и за това – къде точно е настъпило. Евентуално, счита, че причинените вреди по МПС се дължат на груба 1 небрежност на водача, който го е управлявал в нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и не е съобразил конкретните пътни условия. Възразява и за съпричиняване на щетата.

Моли Съдът да отхвърли претенциите. Претендира разноски.

Третото лице помагач не взема становище по исковете.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че към 08.08.2024г. лек автомобил – марка “Хюндай“, модел “Санта Фе“, с рег.№ ***, е бил собственост на П. З. Н., както и че за същия е имало сключен Договор за имуществена застраховка “Булстрад Каско Стандарт” с дружеството-ищец, обективиран в застрахователна полица № **** /срок на валидност 17.12.2023г. – 16.12.2024г./.

От показанията на свидетеля П. Н., както и на съпругата му – свидетелката Н. Н., която е пътувала с него, се установява, че на 08.08.2024г., около 16.00 ча-са, е управлявал процесния лек автомобил по пътя от гр.Карнобат за гр.Шумен, като на десен завой, малко преди центъра на с.Прилеп, е преминал през две големи дупки на дясното пътно платно с диаметър от по 50-60 см. и дълбочина – 20 см., при което се е спукала предната дяс-на гума.

Водачът сочи, че въпреки ниската скорост, с която МПС се е движело – 40-50 км./ч., не е могъл да избегне неравностите, тъй като насреща му е идвал камион.

По искане на собственика, в ищцовото дружество е образувана преписка по щетата с № 470423242449474. След извършен оглед и оценка на вредата, с преводно нареждане от 15.08. 2024г. застрахователят е изплатил на Н. определеното обезщетение от 211.48 лв.

Ищецът е поискал от Агенция ”Пътна инфраструктура” да му възстанови горната сума с регресна покана от 03.12.2024г., получена на 06.12.2024г.

С писмо от 13.12.2024г. ответникът е отказал да заплати сумата, сочейки, че няма достоверни данни за точното място на ПТП, както и че пътният участък, в който се твърди то да е реализирано, се намира в добро експлоатационно състояние и постоянно се поддържа.

От заключението по САТЕ се установява, че е обективно възможно процесната щета – спукване на предната дясна гума на лекия автомобил, да е настъпила по описания в исковата молба начин. Съдът не кредитира извода на вещото лице, че по делото липсват данни за точното място и размерите на пътната неравност, тъй като същото не е взело предвид обсъдени-те по-горе показания на свидетеля П. Н. – с подробно описание на дупките, през които МПС е преминало и тяхното местоположение. Стойността на нанесените материални щети е в претендирания размер.

Няма данни за това вредите да са настъпили и по вина на Н.. Не съществува разпоредба в ЗДвП, която да задължава водача на МПС да избягва неравностите по пътищата, нито пък е нормативно установено, че ако по някаква причина не стори това, той сам ще носи отговорност за повредите по автомобила.

Установява се по делото и че отсечката от процесния път, в която е настъпило процесното ПТП, е част от републиканската пътна мрежа, като дейностите по текущ ремонт и 2 зим-но поддържане са били възложени – по реда на ЗОП, от Агенция ”Пътна инфраструктура” на “БГНОВА“ АД – с договор от 09.11.2022г.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.

В случая, по делото безспорно се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е лошото състояние на пътното платно – наличие на неравности /дупки/ на пътя.

Разпоредбата на чл.167, ал.1 от ЗДвП предвижда, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстра-няват във възможно най-кратък срок, а съгласно ал.2 – служби за контрол, определени от ад-министрацията, която го управлява, контролират изправността и състоянието на пътната нас-тилка извън населените места.

Съгласно §6, т.37 от ДР на ЗДвП, “препятствие на пътя” е нарушаване на целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.

Ето защо и като взе предвид нормата на чл.19, ал.1, т.1, вр. с чл.8, ал.2, чл.29 и чл.30, ал.1 от ЗП – че управлението на републиканските пътища се възлага на Агенция ”Пътна инфраструктура”, която следва да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането им, съобразно транспортното значение, изискванията на движението и опазването на околната среда, Съдът приема, че в случая, като е допуснала съществуването на необезопасени и несигнализирани неравности /дупки/ на пътната настилка – на Републикански път II-73, в пътното платно в посока от гр.Карнобат към гр.Шумен, на десен завой, малко преди центъра на с.Прилеп, ответната страна не е положила вменената й по закон грижа и с бездействието си противоправно е станала причина за настъпване на вредоносния резултат по отношение на процесния лек автомобил. В тази хипотеза на непозволено увреждане регресната претен-ция на застрахователя е основателна и следва да се уважи изцяло.

Върху главницата се дължи законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски – 50 лв. за ДТ, 225 лв. – възнаграждение за вещото лице по ССЕ и 38.35 евро – доплащане за експертизата, както и сумата 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Внесеният депозит за свидетелите в размер на 80 лв. е възстановен на дружеството от делегирания съд, видно от протокола от съдебното заседание за разпит по делегация.

Всички суми в лева следва да се превалутират в евро в диспозитива на решението.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Агенция ”Пътна инфраструктура”, гр.София, бул.”Македония” № 3, да зап3 лати на ЗЕАД ”Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК: 000694286, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Позитано” № 5, сумата от 108.13 евро /211.48 лв./, представляваща изплатено по щета с № 470423242449474 застрахователно обезщетение – за вредите, причинени на лек автомобил марка “Хюндай“, модел “Санта Фе“, с рег.№ ***, собстве-ност на П. З. Н., застрахован в дружеството по застраховка “Булстрад Кас-ко Стандарт” със застрахователна полица № ****, срок на валидност от 17.12. 2023г. до 16.12.2024г., при преминаването през необезопасена и несигнализирана неравност /дупка/ на републикански път II-73, в пътното платно – посока от гр.Карнобат към гр.Шумен, на десен завой, малко преди центъра на с.Прилеп, на 08.08.2024г., ведно със законната лих-ва, считано от 17.02.2025г. до окончателното плащане, както и сумите от общо 178.96 евро – разноски по делото за ДТ и САТЕ, и 204.52 евро /400 лв./ – платено адвокатско възнагражде-ние.

Решението е постановено при участието на “БГНОВА“ АД, гр.София, ЕИК: 203973767, като трето лице помагач на страната на Агенция ”Пътна инфраструктура”.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4