Решение № 904 от 16.07.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 904 гр. Пазарджик, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20255220100114 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от „**” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. **, чрез юрисконсулт Д. И., против Т. Л. И. ЕГН ********** от ** , като се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият в качеството си на кредитополучател по договор за потребителски кредит № 720031269690/25.09.2023 г., дължи изпълнение на парично задължение към ищеца в качеството му на кредитодател по същия договор, за сумата в общ размер 3149,95 лева, от които: 2832,73 лева главница, 266,04 лева договорна лихва за периода от 05.03.2024 г. до 21.08.2024 г. , 51,18 лева обезщетение за забава върху просрочена главница за периода 05.03.2024 г. до 11.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (27.09.2024 г.) до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. 4016/2024 г. по описа на РС Пазарджик. Претендира разноски.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 25.09.2023 г. между страните е възникнало правоотношение по силата на договор за потребителски кредит № 720031269690. На основание така сключения договор, ищецът е предоставил сума в размер на 3000,00 лева, която била получена от ответника, като крайното задължение възлиза в размер на 4034,41 лева, която сума е разсрочена на 40 погасителни месечни вноски- 39 вноски всяка в размер на 100,86 лева, ведно с последна изравнителна вноска в размер на 100,87 лева. ГЛП е уговорен в размер на 18,38 %, а ГПР в размер от 19,99 %.

Посочено е, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 05.03.2024 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 05.03.2024 г., 05.04.2024 г. и 05.05.2024 г. Сочи, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 21.08.2024 г.

Твърди се, че е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК. Съдът уважил претенцията им и по образуваното ч.гр.д. № 4016/2024 по описа на Районен съд Пазарджик, е издадена Заповед за 1 изпълнение и изпълнителен лист, ,като във връзка с подадено възражение по чл. 415 ГПК със свое разпореждане, съдът предоставил едномесечен срок, съгласно чл.415 ГПК, за предявяване на иск за установяване вземането си, във връзка с депозирано възражение.Претендират се и разноските в настоящия исковия процес съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Посочена е и банкова сметка № B** в „**“ ЕАД, по която може да се заплати задължението. Сочат се доказателства. Формулирани са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез неговия пълномощник - адв. М. В. М., АК-Пловдив, с адрес на призоваване: гр.**, с адрес на призоваване и съдебен адресат по делото: гр. **, в който е изложено становище, че депозираната искова молба е допустима, но е изцяло неоснователна. На първо място се твърди, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит от 25.09.2022г. бил недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК, като се сочи, че съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Твърди се, че в случая в Договор за потребителски кредит от 25.09.2022г. е бил посочен годишен лихвен процент 18.38 %, като липсвали, обаче, каквито и да е било условия за прилагането му.

Твърди се, че липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Сочи се, че нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Твърди се, че така визираната неяснота съществено ограничава правата на ответника и е основание за недействителност на Договор за потребителски кредит от 25.09.2022г. В тази насока се сочи като съдебна практика Решение от 23.06.2022г. по в.гр.д № 9963/2020г. на Софийски градски съд III-В състав, Решение № 472/14.04.2022г. по в.гр.д № 127/2022г. на Окръжен съд Пловдив. Сочи се, че съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Сочи се още, че съгласно чл. 19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди се, че действително в Договор за потребителски кредит от 25.09.2022г. е било посочено, че ГПР от близо 19.99%, но липсвало, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Твърди се, че посоченият лихвен процент от 18.38% не било ясно как точно се съдържа и как е изчислен по отношение на общия ГПР, като по този начин, според процесуалния представител на ответника, последният е бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Твърди се, че за да бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, следвало в договора да бъде посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които ответникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Твърди се, че поставянето на кредитополучателя в 2 положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл. 11,ал. 1,т.10 от ЗПК. В тази насока се сочи Определение №531/10.06.2022 г. по гр. дело №2589/2021 г. на ВКС, 3 г.о., както и Решение от 23.06.2022г. по в.гр.д № 9963/2020г. на Софийски градски съд III-В състав , Решение от 15.12.2021г. по в.гр.д № 5311/2021г. на Софийски градски съд IV-А състав , Решение № 1444/18.11.2022г. по в.гр.д № 1975/2022г. на Окръжен съд Пловдив, Решение № 472/14.04.2022г. по в.гр.д № 127/2022г. на Окръжен съд Пловдив, Решение № 124/01.11.2022г. по в.гр.д № 240/2022г. на Окръжен съд Русе , Решение № 5/17.01.2022г. по в.гр.д № 268/2021г. на Окръжен съд Търговище и други, за които се твърди, че били именно постановени по Договори за кредит, сключвани с ** АД. Твърди се, че в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК било предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

Твърди се, че в настоящия случай има погасителен план, който според процесуалния представител на ответника изцяло не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсвала задължителната информация по ЗПК. Твърди се, че доколкото в Договор за потребителски кредит от 25.09.2022г. е била предвидена дължимостта на договорна лихва, следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност, както и, че това не било сторено от кредитодателя, а единствено и само се бил задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да ставало ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума.

Твърди се, че това създава невъзможност за ответника да разбере заплащаните от него вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база.

Твърди се, че посоченото се явявало още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за кредит. В този смисъл се сочи като трайна практика на: Решение № 526 от 02.05/2017г., по гр.д.№ 393/2017г., на Окръжен съд Пловдив, VIII състав, Решение № 1435 от 20.11/2017г., по гр.д.№ 2283/2017г., на Окръжен съд Пловдив, VI състав. На следващо място, се твърди, че Договор за потребителски кредит от 25.09.2022г. не отговарял на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, както и че в договора за потребителски кредит и погасителен план към него не се съдържала предвидената в чл.11, ал.1, т.12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябвало да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо - допълнителните разходи. Твърди се, че именно и въз основа на това е налице недействителност на процесния договор на основание чл.10, ал.1 ЗПК, както и на 3 изискванията на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. Сочи се като установена и трайна практика на съдилищата в страната, по аналогични случаи. Моли се съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

В проведеното съдебно заседание страните не се явяват – респективно не изпращат представители.Постъпили са писмени молби от процесуалните представители , с които се моли съда да се произнесе с решение, съобразно изложените от страните доводи и възражения.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложените и приети по делото писмени доказателства /Договор за потребителски кредит № 720031269690, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „**“, Заявление - декларация за установяване на договорни отношения, Декларация, че между „**“ ЕАД от една страна и Т. Л. И. от друга, на 25.09.2023 г. е сключен Договор за потребителски кредит , по силата на който дружеството се задължило да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 3000,00 лева. Крайното задължение възлиза на сума в размер от 4034,41 лева, която сума е разсрочена на 40 погасителни месечни вноски- 39 вноски всяка в размер на 100,86 лева, ведно с последна изравнителна вноска в размер на 100,87 лева. ГЛП е уговорен в размер на 18,38 %, а ГПР в размер на 19,99 %. Съгласно чл. 15.1 от договора в случай, че потребителят е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието - от датата на падежа до датата на ефективното изплащане на сумата. В чл. 16.2 от договора е уговорено, че при пълно или частично просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски цялото непогасено задължение, съгласно погасителния план към договора става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски. Считано от тази дата върху цялото непогасено към момента задължение за главница, на потребителя се начислява законна лихва по чл. 9.4 до окончателното погасяване на задължението. Съгласно чл.25.8 от договора цялата кореспонденция между страните, свързана с изпълнение на договора се изпраща единствено и само на адресите за кореспонденция и контакти, посочени в чл.3 и чл.4 от договора. С чл.25.10 от договора е предвидено, че при промяна на адресите, съответната страна трябва да уведоми за това другата страна предварително в писмен вид, а при невъзможност незабавно след промяната на адреса. Според чл.25.11 от договора всички писма, изпратени на последния посочен писмено от страната адрес се смятат за получени от страната и в случаите, когато страната е променила адреса си за кореспонденция и контакти, но не е изпълнила задължението си по чл.25.10 от договора.