Решение № 147 от 16.04.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. П., 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20235220201787 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на И. П. А. с ЕГН: ********** против Електронен фиш серия К, № 8155879 на ОД на МВР - П., с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП и за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДП, на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/.

В подадената жалба се съдържат оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява лично, но изпраща писмено становище, видно от което поддържа жалбата.

За ответника по жалбата - ОД на МВР П., редовно призована чрез директора, не се явява представител. Постъпило е писмено становище, с което се иска ЕФ да се потвърди.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателката И. А. е санкционирана при условията на чл.188, ал.1 от ЗДвП, а именно като собственик на МПС Ш.К. с рег. № .... Това МПС на 22.09.2023 година, в 17,32 часа, в обл. П. по АМ Тракия, км.69 с посока на движение от град С. към град Пловдив се 1 движело с превишена скорост от 154 км/ч, при максимално разрешена в извън населено място и АМ от 140 км/ч. Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 5513403 на 13.03.2023 год. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система ARH CAM S1, което отчело движение със скорост от 159 км/ч, т.е. превишаване на скоростта със 19 км/ч, но от това превишаване били извадени 3%, т.е.

4,77 км/ч, закръглено на 5 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на използваното техническото средство, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишаването на скоростта със 14 км/ч.

Въз основа на това бил издаден атакувания ЕФ. Той бил връчен на жалбоподателката на 24.10.2023 год. , а жалбата против ЕФ бил подадена чрез ОДМВР П. до РС П. на 07.11.2023 г., при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното е видно, че в хода на административно наказателното производство по безспорен начин се доказа факта на извършеното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДП.

В ЕФ изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В законовия срок такива действия не са предприети от страна на жалбоподателката, поради което с оглед нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, същата правилно е била привлечена към отговорност в качеството й на собственик на процесното МПС. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на санкционирания субект е безспорно доказано.

Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно.

На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение, установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП: „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол 2 работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта от съответното АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишаване. При това положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган.

С оглед на изложеното горе не са налице никакви, дори и служебно установени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ.

Издаденият ЕФ съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.189 ал.8, изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща жалбата против ЕФ в съда, директорът на съответната структура на МВР или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Всичко това по настоящото дело е сторено, като в писменото становище на Началник СПП при ОД на МВР-П., съпровождащо преписката, горните обстоятелства са посочени, респ. писмените доказателства са приложени. В самия ЕФ е посочено, че скоростта е била измерена с АТСС – посочената по-горе мобилна радарна система ARH CAM S1, мястото на нарушението – обл.П., АМ Тракия, км.69 , както и посоката на движение – от град С. към град Пловдив.Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотос /лист 7 от делото/. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишаване на скоростта. Разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотосите и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП /чл.

21, ал.1/, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.

3

Като се има предвид фотосите, направен от ARH CAM S1 с № 120cd11, придружаващи ЕФ и имащи статут на веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП, може да се заключи, че същите тези фотоси, заснети от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението са напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите изисквания. Визираните реквизити най-долу на фотосите, напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били приближаващите се автомобили. Установява се въведеното ограничение на скоростта 140 км/ч, както и конкретно засечената скорост на процесния автомобил. В средата на горния и долния, както и в двата странични края на фотосите, се виждат малки бели стрелки, които като се свържат хоризонтално и вертикално с мислена линия, ще се пресекат точно там, където на пътното платно е заснет процесният автомобил и по-точно в средата на неговата предна част, в областта на регистрационния номер, което недвусмислено сочи, че засечената скорост е именно този автомобил. Ето защо възраженията на жалбоподателката в писменото становище в този смисъл са неоснователни.

Мястото на разположение на АТСС е било отразено и съставения протокол за използване на АТСС /лист 6 от делото/. В този протокол, съставен на основание чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, също подробно е отразено, че няма пътен знак, въвеждащ допълнително ограничение на скоростта, както и че разрешената такава е била 140 км/ч. Отразено е мястото на разположението на АТСС, както и обстоятелството, че последното е било в режим на измерване „С” – стационарен, с посока на действие „П” – приближаващ. Спазено е било и изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532, а именно направена е била снимка /лист 7 от делото/, отразяваща на разположението на АТСС на конкретните дата, час и участък от пътя.

Освен всичко казано до тук, мястото на извършване на нарушението може да се идентифицира и посредством посочените географски координати в представения фотос от АТСС.

ЕФ не е опорочен, независимо че в него няма данни за конкретен физически издател и за дата на издаването му. Тук следва да се посочи, че посочването на конкретното физическо лице - оператор на мобилната система, както и датата, на която то е разпечатило на хартиен носител ЕФ не са сред реквизитите на последния по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДП. В този смисъл има изрично произнасяне и в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, а в тази му част то не е загубило своята актуалност.

Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно, което се установява от приетите като писмени доказателства удостоверение и протокол от проверка за техническа изправност на лист 11 и л.14 в делото.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че извършеното нарушение по чл.21, 4 ал.1 от ЗДв.П от страна на жалбоподателката е доказано по един несъмнен начин.

Неправилно обаче жалбоподателката е наказана за повторно извършено нарушение, тъй като ЕФ серия К № 5513403, посочен като такъв, обуславящ квалификацията „повторност“ е бил отменен от РС – Бургас с влязло в сила решение / Решение на л. 40 и следващите в делото/. Това налага преквалификация на деянието по чл. 189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182 ал.2, т.2 от ЗДвП, което е допустимо да се извърши от съда в конкретния случай, защото касае по-леко наказуема хипотеза без съществено изменение на обстоятелствената част на нарушението, която е и с по - благоприятни последици за нарушителя. Едновременно с преквалификацията на деянието в закон за по – леко наказуемо нарушение наложеното наказание глоба следва да се намали на 50 лева, съобразно предвиденото в чл.182 ал.2, т.2 от ЗДвП