Определение № 588 от 26.09.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 588 гр. Кюстендил, 24.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно гражданско дело № 20241500500439 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 7815/27.06.2024 г., подадена от Л.

К. С., с адрес гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 66, насочена срещу Определение № 5 от 03.01.2024 г., постановено по гр. д. № 1728/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, ГО, XV-ти състав, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, молбата й за допълване на протоколно определение № 852 от 17.11.2023 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на атакуваното определение и моли за неговата отмяна. Поддържа становище, че за съда не съществува пречка да допълни постановения съдебен акт в частта за разноските, след като искането за присъждане на разноски в полза на ответника, е било направено в срока за неговото обжалване.

В срока по чл. 276 , ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Д. З. Х. чрез адв. А.В., в който се застъпва становище за неоснователност на частната жалба. Поддържа, че искането за присъждане на разноски може да бъде редовно заявено до приключване на последното открито съдебно заседание по делото. Изтъква, че ответникът не е направил искане за присъждане на разноски преди постановяване на определението на районния съд за прекратяване на производството по делото, нито е представил списък по чл. 80 ГПК, при положение че още на 03.11.2023 г. е бил уведомен за молбата на ищеца, съдържаща изявление за оттегляне на иска. Поради това с е моли да бъде оставена без уважение постъпилата частна жалба, като неоснователна.

Кюстендилският окръжен съд, Гражданско отделение, III въззивен 1 състав, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

Частната жалба е депозирана в законоустановения преклузивен срок, от легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което същата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството по гр. д. № 1728/2022 г. пред Районен съд -Кюстендил е образувано по иск с правно основание чл. 34 ЗС на Д. З. Х. против Л. К. С..

Ответникът С. е депозирал отговор на исковата молба и допълнение към него, в които не е заявено искане за заплащане на разноските по делото.

След проведени по делото на 11.04.2023 г., 19.05.2023 г. и 18.07.2023 г. три открити съдебни заседания, на 26.10.2023 г. е постъпила писмена молба с вх.

№ 10851, обективираща изявление на ищеца за оттегляне на предявения иск и съответно за прекратяване на производството.

В проведено на 17.11.2023 г., четвърто по ред, открито съдебно заседание, след доклад на молбата за оттегляне на исковата претенция, пълномощникът на ищеца – адв. Винарова е заявил, че поддържа същата и е изразила желание за прекратяване на производството по делото.

По така направеното искане, ответникът Л. С. е изразила становище, че изрично се противопоставя на искането за оттегляне на иска и е заявила категорично, че не желае производството по делото да бъде прекратявано.

В това съдебно заседание, съдът е прекратил исковото производство поради заявеното оттегляне на иска.

На 21.11.2023 г. ответникът е направил искане за допълване на постановеното по гр. д. 1728/2022 г. определение от 17.11.2023 г. в частта за разноските чрез присъждане на сумата от 225 лева, представляваща внесен депозит за изготвяне на експертиза, като молбата е депозирана в срока по чл.

248, ал. 1 ГПК.

С атакуваното определение № 5 от 03.01.2024 г., постановено по гр. д. № 1728/2022 г., първоинстанционният съд е оставил без разглеждане като процесуално недопустима молбата с правно основание чл. 248 ГПК по съображения, че в отговора на исковата молба и в проведените открити съдебни заседания, ответникът не е направил искане за присъждане на разноски

Въззивният съд като съобрази горното намира, че обжалваното определение е неправилно, като съображенията за това са следните:

Съгласно практиката на ВКС, изразена в определение № 455 от 12.11.2010 г. по ч. гр. д. № 405/2010 г. на ВКС, II г. о., определение № 101 от 12.03.2012 г. по ч. гр. д. № 102/2012 г. на ВКС, II г. о., определение № 66 от 07.04.2017 г. по ч. гр. д. № 49/2017 г. на ВКС, I г. о. и определение № 38 от 27.01.2020 г. по ч. гр. д. № 86/2020 г. на ВКС, IV г. о правото на ответника на разноски при оттегляне на иска, възниква и при прекратяване на делото съгласно чл.78, ал.4 ГПК, доколкото същият е направил своевременно искане 2 за присъждането им. След като разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК не установява краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следва да бъде отправено до съда, респективно да бъдат представени доказателства за извършването им, то ответникът може да стори това до приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция, а ако производството по делото е прекратено по искане на ищеца, в хипотеза на оттегляне или отказ от иска, преди провеждане на първото съдебно заседание по делото - и след постановяване на определението, с което производството е прекратено. Приема се, че когато основанието за прекратяване на делото е по причина извън поведението на ответника, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл.248 ГПК.

Въззивният съд намира, че в процесния случай прекратяването на съдебното производство по делото е било изненадващо за ответника поради което и искането, сторено с молба по реда на чл. 248 ГПК не е преклудирано.

Съгласно разпоредбата на чл. 232 ГПК, ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника само до приключване на първото по делото съдебно заседание, като за десезирането на съда с иска, поради оттеглянето му след този момент, ответникът трябва да е дал изрично съгласие. В случая, доколкото искането за оттегляне е било направено след проведени три открити съдебни заседания, за прекратяване на делото, съгласието на ответника е било необходимо. Такова съгласие от страна на ответника не само, че не е било дадено, а напротив същият категорично се е противопоставил на оттеглянето на иска и на прекратяването на производството. Независимо от горното, първоинстанционният съд в нарушение на разпоредбата на чл. 232 ГПК е прекратил производството по делото, поставяйки по този начин ответника в ситуация на процесуална изненада, доколкото последният изрично е заявил нежеланието си за това и легитимните му очаквания са били делото да се развие по нормалния начин до произнасяне от съда по съществото на иска, като именно с тази цел е заплатил депозит за изготвяне на назначени по делото експертизи. Следователно, нито в това съдебно заседание, нито преди провеждането му, ответникът е бил длъжен да претендира разноски, тъй като прекратяването на производството е било неочаквано за него. Когато прекратяването се явява процесуална изненада за страната, без същата да носи вина за самото прекратяване и за неупражненото до момента от нея процесуално право да претендира и докаже понесени във връзка със защитата си разноски, за което законодателят не е предвидил изричен срок, имайки обосновано очакване за възможно бъдещо развитие на съдебния процес, тя не може да бъде санкционирана с преклузия на това си право, настъпваща с постановяване на определението за прекратяване /Определение № 60222 от 07.06.2021 г. по ч.т.д. № 1121/2021 г., I т. о. на ВКС./. Ето защо и въззивният съд намира, че процесното искане за присъждане на сторени по делото разноски е своевременно направено в срока 3 по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което и неговата допустимост е несъмнена.

Така изложените съображения налагат отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на районния съд за произнасяне по същество по искането за допълване на разпореждането.

Мотивиран от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 5 от 03.01.2024 г., постановено по гр. д. № 1728/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Кюстендил за произнасяне по същество по молба с вх. № 11914/21.11.2023 г., депозирана от Лиляна К. С. за допълване на протоколно определение № 852/17.11.2023 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4