Решение № 1273 от 19.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1273 гр. Пловдив, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330112660 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от „Креди Йес“ ООД против И. М. К. за осъждане на ответника да заплати на ищеца парична сума в размер на 56,60 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.07.2025 г., до окончателното плащане, за които суми било отхвърлено заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № *** г. по описа на ПдРС.

В исковата молба се твърди, че на *** г. между страните бил сключен договор за кредит № ***, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 300 лева, при ГПР в размер на 49,049 %. Ответникът погасил парична сума в размер на 243,40 лева по кредита, а остатъкът от главницата в размер на 56,60 лева останал незаплатен и се иска от съда да го присъди на ищеца. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника К.. На *** г. е постъпила молба от адв. М. М. с приложено пълномощно от И. К., към която е приложено платежно нареждане за плащане на исковата сума в размер на 56,60 лева в полза на „Креди Йес“ ООД. Същата е сведена до знанието на ищеца с разпореждане № *** г., постановено по делото, като същият със становището си вместо явяване в първото открито по делото заседание е заявил, че поддържа иска си и при представените доказателства за плащане.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

По делото не са спорни обстоятелствата, че между страните е сключен договор за 1 паричен заем № ** на *** г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника за ползване парична сума от 300 лева при ГПР 49,049 %; че в договора е била включена клауза за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение в размер на 145,62 лева; че неустойката като разход не е включена в ГПР по договора за кредит. Тези обстоятелства документално се установяват и от представените писмени доказателства – договор за кредит, погасителен план, общи условия към договора за кредит, разходен касов ордер.

По делото не е спорно, че преди завеждане на исковата молба в съда ответникът К. е платил на ищцовото дружество парична сума в размер на 243,40 лева по кредита.

Изложеното документално се потвърждава от представените приходни ордери и разписки за извършени плащания. В хода на процеса – с неоспорено платежно нареждане от *** г., находящо се на л. 43 от делото, ответникът К. е заплатил на ищеца „Креди Йес“ ООД цялата претендирана сума в размер на 56,60 лева, представляваща остатъка от чистата стойност (главницата) по кредита, която възлиза на 300 лева.

По правото:

Като взе предвид характеристиките на съглашението, което се сочи като основание за престацията, и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност.

Потребителят-ответник се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

За да избегне заплащането на уговорената в договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят следва да осигури в изключително кратък срок – само три дни – един от няколко лимитативно изброени варианта на обезпечение – ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга, и то не по свое усмотрение, а по избор на кредитора. Необходимо е не само това, а и ипотеката, особеният залог и банковата гаранция да отговарят на множество други високи изисквания. Предвид изложеното, може да се направи обоснованият извод, че кредитодателят е поставил практически неизпълними за уговорения кратък срок изисквания, които са и икономически неоправдани с оглед сравнително ниската стойност на отпуснатата сума – 300 лева. От тук следва, че възникването на вземането по неустоечната клауза за финансовата институция– кредитор е предвидимо и очаквано.

Правната теория и съдебната практика единодушно приемат, че смисълът на обезпеченията е да се предпази кредиторът от последиците от длъжниковото неизпълнение.

От факта, че кредитът е останал необезпечен, за кредитора не могат да произтекат други вреди, освен тези, чието настъпване се „покрива“ от уговарянето на обезпечение по принцип, а именно – дългът да не бъде изпълнен. Като се скрепва с неустойка (при това – значителна по размер с оглед размера на дълга) неизпълнението на задължението на длъжника да предостави обезпечение, се постига единствено фактическо увеличение на размера на дълга. При това положение, макар и формално задължението по чл. 8 от процесния договор за потребителски кредит да е уговорено като неустоечно, всъщност то създава основание за едно допълнително плащане в полза на кредитодателя. То оскъпява кредита и е следвало да се включи в ГПР. Това не е сторено, тоест посоченият в процесния договор за кредит размер на ГПР (49,049 %) не отговаря на действителния.

Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Изложеното води до извод за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК. В този случай кредитът се счита освободен от лихви и такси, а на кредитора се дължи само чистата стойност (чл. 23 от ЗПК). С оглед обаче на настъпилото плащане в хода на процеса на всички претендирани от ищеца суми, искът следва да се отхвърли.

По разноските:

С оглед изхода от спора, понеже ответникът е дал повод за водене на делото – платил 2 е едва в хода на процеса, той следва да плати на ищеца на разноските за производството в размер 50 лева за държавна такса в заповедното и исковото производство.

В диспозитива на решението всички суми ще се посочат в евровите им равностойности съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото, тъй като след 01.02.2026 г. плащания в български лева е невъзможно да се извършват.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като погасен чрез плащане в хода на процеса предявения от „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, против И. М. К., ЕГН **********, и с к с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца парична сума в размер на 56,60 лева /28,94 евро/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.07.2025 г., до окончателното плащане, за които суми е било отхвърлено заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № *** г. по описа на ПдРС.

ОСЪЖДА И. М. К., ЕГН **********, да заплати на „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, парична сума в размер на 25,56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/, представляваща разноски за производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.

Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението заверен препис от същото, ведно със заповедното дело, да се изпратят на заповедния съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

3