Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 14847 от 09.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 5343/2026
Вид
Определение № 14847
Подписан
09.07.2026
В сила
09.07.2026
Състав
Силвана Гълъбова, ДОРА ЗАПРЯНОВА ИЛИЕВА, Георги Стоянов Чехларов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 64 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 64, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 65 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 66 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 66, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14847 гр. София, 09.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

ДОРА З. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от ДОРА З. ИЛИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20261100505343 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 66, ал. 2 ГПК по реда на чл.

274 и сл. ГПК.

Подадена е частна жалба от името на ответника по исковата молба „Брандис.БГ“ ЕООД, чрез законния му представител Б. В. срещу протоколно определение № 9460/16.04.2026г, постановено по гр. д. № 20821/2025г., СРС, 79 с-в, с което е оставена без уважение молба с вх. № 15484/20.01.2026г., допълнена с молба с вх. № 50306/17.02.2026г. за възстановяване на срока за подаване на отговор на искова молба.

Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на оспорвания акт.

Твърди се, че мотивите на първоинстанционния съд, с които приел, че на 13.10.2025г. книжата по делото са били редовно връчени на служител на дружеството са вътрешнопротиворечащи на възприетите по – рано констатации, че дружеството не било установено на посочения в Търговския регистър адрес. Счита, че по делото са останали неизяснени обстоятелствата относно точното място из търговския център, в което са връчени книжата. На следващо място, оспорват се възприетите от първоинстанционния съд констатации, че управителят на дружеството е бил уведомен по телефона, че следва да се яви в деловодството на Софийски районен съд за получаване на препис от исковата молба.

Оспорват се на следващо място и констатациите, че лицето, получило книжата е служител при ответника. В тази връзка се посочва, че наличието на роднинска връзка между лицето, получило книжата и ръководни органи на дружеството не следвало да се отъждествява с предвиденото в процесуалния закон условие за връчване – на работник, служител или изрично упълномощено лице. С тези доводи поддържа, че изводът на първоинстанционния съд за редовност на извършеното връчване е неправилен, поради което и отказът за възстановяване на срока, противоречал на правото на защита.

1

В срока по чл. 66 ГПК, насрещната страна – „Градски Археологически музей – Хисаря оспорва жалбата, като претендира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, който счита за правилен и законосъобразен.

Изтъква се, че исковата молба по делото е била въчена на адреса, вписан в търговския регистър като седалище и адрес на управление на ответното дружество, на лице, което се намирало в пряка родствена връзка по права линия с управителя на дружеството и което се представило за служител на дружеството.

По същество сочи, че не се установява наличието на „особени непредвидени обстоятелства“ по смисъла на чл. 64 ГПК.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, намери следното:

Предвид нормата на чл. 275, ал. 1 ГПК и доколкото частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, същата е процесуално допустима..

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Основателността на отправено искане по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на пропуснат срок е свързана с наличието на две групи предпоставки. От една страна – наличието на особени непредвидени обстоятелства, а от друга, законодателят е предвидил и субективен елемент – тези непредвидени обстоятелства следва да са и непреодолими за страната, пропуснала извършването на съответното процесуално действие.

В подадената молба по чл. 65 от ГПК за възстановяване на пропуснат срок за подаване на отговор на исковата молба, ответникът "Брандис.Бг" ЕООД е изложил обстоятелства, че не е бил надлежно уведомен и не са му връчени надлежно препис от исковата молба и приложенията, поради което счел, че срокът по чл. 131 ГПК за депозиране на отговор на искова молба не бил започнал да тече за ответника.

С молба уточнение от 17.02.2026г. ответникът е посочил, че процесуалният срок за отговор на искова молба бил пропуснат поради съвкупност от обективни обстоятелства, а именно – поради използването на отпуск поради временна неработоспособност, наличието на висящо възражение относно нередовната процедура по връчването, както и поради фактическата сложност на спора. В подкрепа на твърденията си, представил и болничен лист.

За да постанови своето отхвърлително определение първоинтанционният съдебен състав е приел, че връчването на исковата молба е съобразено с установената съдебна практика на ВКС, а именно на посочения в съответния регистър адрес, в канцеларията на адреса по чл. 50, ал. 1 ГПК, чрез лице, представило се за служител на ответника и съгласно да ги приеме, като връчителят надлежно е отбелязал самоличността на приелото ги лице, както и посочената му длъжност.

Позовавайки се на съдебната практика на Върховния касационен съд е приел, че законът не въвежда изискване за връчителя за извършване на проверка относно действително заеманата от служителя длъжност и доколкото в конкретния случай книжата са връчени на лицето, което ги е приело, в качеството на служител на адресата, последното е редовно.

2

На следващо място, не е възприето като „особено непредвидено обстоятелство, което управителят физическо лице да не би могъл да преодолее“ и фактът, че последния е бил в отпуск поради временна неработоспособност в периода 20.01.2026 г. – 29.01.2026 г., доколкото срокът по чл. 131 ГПК е изтекъл още на 13.11.2025 г. В обобщение, прието е, че в случая не се констатира наличието на особени непредвидени обстоятелства, довели до пропускане на преклузивния срок за депозиране на отговор на исковата молба, които представляващото го физическо лице не е могло да преодолее.

По същество, крайните изводи възприети в ревизирания съдебен акт се споделят и от настоящия съдебен състав на въззивния съд.

От една страна следва да се посочи, че „особено непредвидено обстоятелство“ по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК може да е само внезапно възникнало препятствие, което страната, дължаща извършване на процесуално действие в някакъв срок, не е в състояние да преодолее, поради което доводите за нередовно връчване и нередовно уведомяване не са сред тези, които могат да обосноват възстановяване на срок за извършване на процесуални действия от страните в процеса, тъй като не представляват особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК. Всъщност единственото относително релевантно твърдение, че срокът за отговор е пропуснат поради наличие на особени непредвидени обстоятелства, които жалбоподателя не е могъл да преодолее е сведено до използваният от управителя на ответното дружество отпуск поради временна неработоспособност в периода 20.01.2026 г. – 29.01.2026 г.

Както правилно е приел и първоинстанционният съд, Разпореждане № 74289/09.05.2025г., ведно с препис от исковата молба и приложенията е било връчено още на 13.10.2025г., респективно едномесечният срок за отговор е изтекъл на 13.11.2025г. В рамките на посочения период не се твърди, а не се и установява наличието на особено непредвидено обстоятелство, което да е попречило на ответника да извърши съответното процесуално действие в рамките на законоустановения срок. В случая, използваният от управителя на дружеството отпуск поради заболяване за периода 20.01.2026 г. – 29.01.2026 г. по никакъв начин не е препятствал възможността за депозиране на отговор на искова молба в периода до 13.11.2025г., поради което само по себе си не е от естеството да доведе до пропускане на срока за подаване на отговор на искова молба. За да бъде основателна молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК, непредвидените обстоятелства следва да са били налице в течение на целия срок, през който е следвало да се извърши съответното процесуално действие, тоест да са повлияли по такъв начин, че страната да е била лишена обективно от възможността да извърши същото /в този смис. Определение № 382 от 25.07.2011г. на ВКС по ч.гр.д. № 289/2011 г., I г.о, ГК/.

Само за пълнота, следва да се посочи, че останалите релевирани от жалбоподателя обстоятелства не попадат в хипотезата на чл. 64, ал. 2 ГПК доводите за нередовна процедура по връчването на препис от исковата молба изключват началото на течението на срока за отговор, а срок, който не е започнал да тече, не може да бъде пропуснат и не подлежи на възстановяване по реда на чл. 64 от ГПК, поради което и не следва да бъдат разглеждани по същество в рамките на настоящото производство. Преценката на първоинстанционния съд по приемането или не на такъв отговор на искова 3 молба с оглед депозирането му в срок или извън срока, би била предмет на инстанционен контрол по обжалване на постановеното решение по съществото му.

При този изход на производството по чл. 66, ал. 2 ГПК на насрещната страна по жалбата се следват разноските сторени в настоящото производство, доколкото обаче по делото липсват доказателства такива да са действително сторени, не следва да бъдат присъждани.

Предвид всичко гореизложено, Софийски градски съд, не констатира основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № № 9460/16.04.2026г, постановено по гр. д. № 20821/2025г., СРС, 79 с-в, с което подадената от ответника „Брандис.Бг“ ЕООД молба с вх. № 15484/20.01.2026г., допълнена с молба с вх. № 50306/17.02.2026г. за възстановяване на срока за подаване на отговор на искова молба е оставена без уважение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4