Решение № 66 от 27.01.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Б..., 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б..., XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20252120204449 по описа за 2025 година

Производството е oбразувано по жалбата от Г. Я. Я., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Б..., ул.“Т.....0, против Наказателно постановление № 25-0769-002575/25.08.2025 г., издадено от началник група в ОДМВР Б..., с-р Пътна полиция Б..., с което за нарушение по чл.104а ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се излагат доводи в тази насока. В съдебно заседание жалбоподателят – редовно уведомен, се явява лично, като поддържа жалбата.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юрисконсулт Желязкова, която оспорва жалбата и поддържа становището си, депозирано по делото.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.05.2025 г. около 13,38 часа, в гр.Б... Г. Я. Я., с ЕГН: ********** управлявал лек автомобил „Ф...“, с рег. №А... по бул.“Т.. А... в посока надлез Юг. По време на движение същият използвал мобилен телефон без наличието на устройство, освобождаващо ръцете му.

За констатираното свидетелят П. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA с бл. № № GA3983036/12.05.2025г., като квалифицирал нарушението като такова по чл.104а 1

ЗДвП. Нарушителят получил АУАН, което било надлежно отразено в същия.

Въз основа на АУАН на 25.08.2025г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта. Ето защо и на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП за констатациите в него, също се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя П., които са логични, незаинтересовани и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Б.С.Ж. – началник група в ОДМВР-гр.Б... Сектор „Пътна Полиция” Б..., а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото 2 във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.

По същество съдът следва да посочи следното:

Съгласно чл. 104а от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Съответно в нормата на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, е предвидено, че се наказва с глоба от 50 лева водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му.

В конкретния случай свидетелските показания на свидетеля на извършване на нарушението – П. се явяват убедителни, безпротиворечиви и логични, поради което и съдът им даде вяра. Този свидетел заявява, че е видял водачът да употребява телефона си по време на движение, което изпълва фактическия състав на вмененото му във вина нарушение. В тази връзка следва да се има предвид, че независимо от целевата употреба на телефона и дали същата е била в рамките на предназначението му – за да инициира или приеме телефонно повикване или за да използва други негови функции, това поведение на жалбоподателя обуславя отклоняване на неговото внимание и намаляване възможността му за реакции. Именно с оглед на обстоятелството, че боравейки с ръцете си с телефона /какъвто е и настоящия случай/, водачът бива възпрепятстван в управлението и въздействието върху приборите и системите на МПС по време на движение, законодателят е предвидил санкциониране на такова поведение. В същото време провеждането на телефонен разговор посредством устройство, освобождаващо ръцете на водача, не съставлява нарушение. Ето защо и следва да се заключи, че използването на мобилен телефон без такова устройство се запретява именно с оглед невъзможността водачът да използва свободно и двете си ръце. В този смисъл и дори да се приеме, че жалбоподателят не е боравел точно в този момент с телефона си, като е провеждал на телефонен разговор, дори и само да го е държал в ръка, би се явявала намалена възможността му да борави с приборите за управление на МПС-то. По изложените съображения издаденото НП следва да се потвърди.

Съдът намира също така, че нарушението не се явява маловажно, доколкото не се отличава по нищо от останалите нарушения от същия вид. Нещо повече, видно от приложената по делото справка нарушител/водач жалбоподателят е наказван многократно за извършвани нарушения на ЗДвП /с 14 НП, 11 ЕФ и по отношение на него са издавани 2бр.

ЗПАМ/, което безспорно го характеризира като лице с повишена степен на опасност от извършване на нарушения на правилата за движение по пътищата.

Наложеното на жалбоподателя наказание в случая е съобразено с разпоредбата на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 50 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпросът за намаляване му.

3

С оглед изхода на делото, фактическата и правна сложност по същото и направеното искане от страна на АНО за присъждане на разноски /в становището на л.9 от делото/, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв.

Така мотивиран, Б...кият районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0769-002575/25.08.2025 г., издадено от началник група в ОДМВР Б..., с-р Пътна полиция Б..., с което за нарушение по чл.104а ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя Г. Я. Я., с ЕГН:

**********, с адрес: гр.Б..., ул.“Т.....0, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.

ОСЪЖДА Г. Я. Я., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Б..., ул.“Т.....0, да заплати в полза на ОДМВР-Б... сума в размер на 100 лв. /с равностойност 51.13 евро/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Б... в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

Съдия при Районен съд – Б...: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Б..., 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б..., XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20252120204449 по описа за 2025 година

Производството е oбразувано по жалбата от Г. Я. Я., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Б..., ул.“Т.....0, против Наказателно постановление № 25-0769-002575/25.08.2025 г., издадено от началник група в ОДМВР Б..., с-р Пътна полиция Б..., с което за нарушение по чл.104а ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се излагат доводи в тази насока. В съдебно заседание жалбоподателят – редовно уведомен, се явява лично, като поддържа жалбата.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юрисконсулт Желязкова, която оспорва жалбата и поддържа становището си, депозирано по делото.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.05.2025 г. около 13,38 часа, в гр.Б... Г. Я. Я., с ЕГН: ********** управлявал лек автомобил „Ф...“, с рег. №А... по бул.“Т.. А... в посока надлез Юг. По време на движение същият използвал мобилен телефон без наличието на устройство, освобождаващо ръцете му.

За констатираното свидетелят П. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA с бл. № № GA3983036/12.05.2025г., като квалифицирал нарушението като такова по чл.104а 1

ЗДвП. Нарушителят получил АУАН, което било надлежно отразено в същия.

Въз основа на АУАН на 25.08.2025г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта. Ето защо и на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП за констатациите в него, също се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя П., които са логични, незаинтересовани и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения: