Определение № 1730 от 18.09.2019, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е номер IV - 1730 град

Бургас

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На осемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА

Секретар

Прокурор разгледа въззивно гражданско дело номер 1388 по описа за 2019 година.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „Гаранционен фонд България“ – ЕООД – Бургас – ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение №1741/08.07.2019г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№7305/18г., в частта, с което са отхвърлени претенциите на въззивника, за приемане за установено, че ответникът С.Л. дължи на ищеца главница над 240.04, до предявения размер от

469.51 лева по договор за потребителски кредит № 990 / 25.04.2017 год., сключен между ответницата и „Фреш кредит” ЕООД, която ”Гаранционен фонд България” ЕООД е изплатило като поръчител, както и изцяло исковете за договорна лихва в размер на 47.14 лв., за мораторна лихва в размер на 21.75 лв. и за възнаграждение по договор за допълнителни услуги в размер на 392.63 лв.

Въззивникът изразява недоволство от обжалваното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени.

Според въззивника, съдът неправилно е приложил разпоредбата на §1, т.1 ДР ЗПК, т.к. в чл.4 от договора изрично е уговорено, че ползването на допълнителни услуги не е задължителна предпоставка за получаване на кредита; в чл.3 е уговорена възможност кредитополучателя да представи друга форма на обезпечение, а заплащането на допълнителната услуга е обусловено от невъзможността и нежеланието на кредитополучателя сам да заплати дължимото възнаграждение на поръчителя.

Изложените съображения обосновават тезата на въззивника, че договорените условия касаещи договора за допълнителни услуги са възможност, но не и задължение и избирането им обвързва кредитополучателя.

Направен е анализ, според който договорът за потребителски кредит и договорът за допълнителни услуги са самостоятелни и евентуалната нищожност на единия от тях не влече нищожност и на другия; договорът за допълнителни услуги предвижда заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство и двата са валидни и пораждат задължения за кредитополучателя.

Не са направени доказателствени искания.

При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивната страна на 15.07.19г. Въззивната жалба е подадена на 29.07.19г. – в срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, т.к. предявения от него иск е отхвърлен частично. Следователно жалбата е допустима.

Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника С.Л.И., чрез адв. К. на 26.08.2019г. В срока по чл.263, ал.1 ГПК – на 09.09.19г. е подаден писмен отговор. В него са изложени съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Оспорват се изводите на въззивника за неправилно приложение на разпоредбата на §1, т.1 ДР на ЗПРК; в договора за кредит не е отразена действителната общата сума, дължима от потребителя – в нея не са включени общите разходи и възнаграждението на поръчителя, което се отразява на стойността на ГПР съгл.чл.19, ал.1 ЗПК. Поради това на осн. чл.22, вр. чл.21, ал.1, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за кредит е недействителен.

Изложени са съображения за нищожност на договора за кредит на осн. чл.146, ал.1 и 2 ЗЗП – използват се бланки с предварително определено съдържание, върху което потребителят не може да влияе. Съображения са изложени и за нищожност на договора за поръчителство, поради противоречие с добрите нрави. С оглед характеристиките на договора за поръчителство, е обоснован извод за сключването му във вреда на длъжника, за да бъде обременен със задължение за заплащане на възнаграждение в размер, завишен спрямо интереса.

Не са направени доказателствени искания.

Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.

Предвид обстоятелството, че в първоинстанционното производство на ответника С.Л.И. е назначен процесуален представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК – на разноски на ищеца, на въззивника следва да бъде указано да внесе разноски за процесуално представителство на ответника и във въззивното производство, в размер на 300.00 лева до датата на съдебното заседание и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение на указанието, въззивната жалба ще бъде оставена без движение.

О П Р Е Д Е Л И :

ВНАСЯ ВГД №1388/19г. по описа на Бургаски окръжен съд, в съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 18.09.19г.

- на 04.11.2019г. от 13.50 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото или същите са служебно известни на съда.

УКАЗВА НА ВЪЗЗИВНИКА най-късно до датата на съдебното заседание, да внесе разноски за процесуално представителство на ответника във въззивното производство, в размер на 300.00 лева и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение на указанието, въззивната жалба ще бъде оставена без движение.

Препис от отговора на въззивната жалба да се връчи на въззивника, ведно с призовката.

УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ, задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за адвокатурата.

На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.