Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 11.06.2018, Районен съд - Габрово

Съд
Районен съд - Габрово
Дело
2623/2017
Подписан
11.06.2018
В сила
06.07.2018

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 т. 5 · Закон за защита на потребителите

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 170

Гр. Габрово, 11.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Габровски районен съд в публично съдебно заседание на 10.05.2018 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХРИСТО ХРИСТОВ

При секретаря ДАНИЕЛА

МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 2623 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на установителен иск по чл. 422 от ГПК, подаден от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет.

2, офис 4 срещу В.П.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендраните права и възражения:

1. От страна на ищеца:

Твърди, че се сочи, че 28.11.2014 г. между

„Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и В.П.Н. /Заемател/ бил сключен Договор за паричен заем с № 2196714, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 400,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които кредиторът отпуснал кредит на

Кредитополучателя, се уреждали от Договора и Общите условия към него. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлявала изпълнение на задължението на

Заемодателя да предостави заема и създавала задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.

Погасителните вноски, които Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 479,88 лева. Договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 79,88 лева. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 23.11.2015 г. на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 39,99 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил на 28.12.2014 г., а падежът на последната погасителна вноска бил на 23.11.2015 г.

С подписването на Договора за заем Заемателят удостоверил, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен.

На основание сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят забавел заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема с повече от 30 календарни дни, дължал на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лева. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който имало погасителна вноска, чието плащане било забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати заемателят, не можели да надхвърлят 45,00 лева.

На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лева.

Съгласно клаузите на договора, Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен" като поръчителите подписвали договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер Заемодателят, издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 358,80 лева, която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер на 29,90 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща Заемателят била в размер на 69,89 лева.

На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор, на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 27.06.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 40,94 лева, който бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.

Длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента била в размер на 484,00 лева, с която били погасени както следва: неустойка за неизпълнение:

199,06 лева, такса разходи: 45,00 лева, договорна лихва: 57,13 лева, главница:

182,81 лева.

Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 23.11.2015 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.

На 1.09.2016 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от Договор за паричен заем с № 2196714 било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, с ЕИК ********* била универсален правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, с ЕИК *********.

Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо Изх. № УПЦ-С-ИАМ/2196714 от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД, чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, получено лично от В.П.Н.. На обратната разписка към товарителница № 67466461 било отбелязано съдържанието на писмото: „Увед. писмо с изх.№ УПЦ- С-ИАМ/2196714"

Съдът уважил претенцията по подаденото Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и по образувано ч. гр. д. 1779/2017 г. била издадена Заповед за изпълнение. Срещу заповедта било депозирано възражение.

Искането на ищеца е съдът да признае за установено, по отношение на ответника В.П.Н., че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните суми: сумата 217,19 лв. /двеста и седемнадесет лева и 19 ст./ - главница, ведно със законната лихва от 03.08.2017 г. /датата на получаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на задължението; сумата 22,75 лв. /двадесет и два лева и 75 ст./– договорна лихва за периода от 26.06.2015 г. до 23.11.2015 г. /падеж на последна погасителна вноска/; сумата 159,74 лв. /сто петдесет и девет лева и 74 ст./ - неустойка за неизпълнение за периода от 26.06.2015 г. до 23.11.2015 г. /падеж на последна погасителна вноска/; сумата 40,94 лева

/четиридесет лева и 94 ст./ – обезщетение за забава за периода от 27.06.2015 г. до 02.08.2017 г. /датата на подаване на заявлението в съда/, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3021/07.08.2017 г. по чгр. дело № 1779/2017 г. на РС – Габрово, както и да му бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски - 100 (сто) лева - юрисконсултско възнаграждение и 25,00 (двадесет и пет) лева - държавна такса и тези, направени в исковото такова - държавна такса в размер на 125 (сто двадесет и пет) лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 (триста и педесет) лева.

2.

От страна на ответника:

Оспорва исковете изцяло като неоснователни и недоказани.

Кредитът бил незаконен, затова, че главница плюс оскъпяването - прави 70 лв. на месец, което сумарно за 12-те месеца, за които бил подписал договора правело 840 лв. и което пораждало неговите съмнения за незаконно искани суми.

Не му била издадена справка за лихвата.

Прехвърлянията на вземанията на ищеца следвало да стане само с негово съгласие и то с нотариална заверка на подписа му.

Получавал 153 лв. пенсия и поради това нямало основание за отпускане на кредита.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:

На 28.11.2014 г. между „Изи

Асет Мениджмънт" АД и ответника бил сключен бил сключен Договор за паричен заем с № 2196714, което не се оспорва от ответника.

С посочения договор за кредит, ответникът се е задължил да върне получена от него заемна сума в размер на 400,00 за срок на заема 12 месеца при 12 вноски, като в чл. 2, т.7 от договора бил определен общ размер на всички плащания в размер на 479,88 лева /представляващи 400 лева главница и 79,88 лева договорна лихва/.

Съгласно чл. 4 ал. 1 от договора, Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно:

- две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен" като поръчителите подписвали договор за поръчителство;

- или банкова гаранция с бенефициер Заемодателят, издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.

Съгласно разпоредбата на чл. 4 ал. 2 от договора, за неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в предвидения срок, длъжникът дължал неустойка в размер на 358,80 лева, която следвало да бъде разпределена към всяка погасителна вноска, като се добави сума в размер на 29,90 лева. Тъй като длъжникът не представил исканото обезпечение, неустойката била начислена към задължението на ответника.

От така дължимите суми ответникът изплатил общо 484,00 лева, които ищецът отнесъл като плащания относно: неустойка за неизпълнение:

199,06 лева, такса разходи: 45,00 лева, договорна лихва: 57,13 лева, главница:

182,81 лева.

При съобразяване съдържанието на процесния договор за Договор за паричен заем с № 2196714/28.11.2014 г., както и на поетите с него права и задължения, съдът намира, че последният има правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит /ЗПК/ в релевантната за периода редакция.