Определение № 1437 от 08.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1437 гр. София, 08.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Частно наказателно дело № 20261100202399 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по повод постъпила жалба от адв.Д.П. против Постановление на СГП от 10.02.2026 г., с което е оставена без уважение молбата за връщане на приобщени по ДП веществени доказателства.

В постъпилата жалба се излагат доводи в подкрепа на отправеното искане за отмяна на Постановлението на СГП, респ. за връщане на претендираните вещи.

Производството е по реда на чл.111, ал.3 НПК.

Съдът, след като се запозна в цялост с образуваното ДП и след като отчете изложените в депозираната жалба доводи, намира същата за процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес против Постановление на СГП, представляващо годен по смисъла на чл.111, ал.3 НПК акт за съдебен контрол.

Софийски градски съд, след като се запозна с доказателствата, съдържащи се в материалите по приложеното досъдебно производство, като провери правилността на атакувания прокурорски акт и като прецени и обсъди изтъкнатите доводи и съображения в жалбата, намира същата за неоснователна.

По същество на процесния спор е необходимо да се изложи следното:

Досъдебно производство № 324/2025 г. по описа на СО към СГП, пр.пр.

№ 17457/2025 г. по описа на СГП е образувано 08.05.2024г., на основание чл.

212, ал. 2 от НПК по повод разследване на престъпление по чл. 209, ал. 1 от 1

НК.

В хода на разследването са извършени редица действия по разследването. В условията на чл.164 ал.1 НПК е извършено и обиск и претърсване на 08.05.2024 г. на Б. Г. И., като са намерени и иззети редица движими вещи. Последните са конкретизирани по вид и количество в изготвения за целта Протокол от 08.05.2024 г.

От фактическа страна съдът отбелязва, че в хода на образуваното ДП са събрани и други доказателства, свързани с изследване на специфичния начин на реализиране на процесното престъпно деяние, включително разпити, претърсвания и изземвания и др.

При горната фактически обстоятелства съдът е длъжен да анализира събраните доказателства и да прецени законосъобразността на атакуваното постановление, с оглед изложените в него мотиви.

Общоприетият принцип в наказателното производство, касаещ приобщените веществени доказателства е законово регламентиран в чл.111, ал.1 НПК и предвижда запазването на събраните по делото доказателства до приключване в цялост на наказателното производство. Разпоредбата на чл.111, ал.2 НПК определя изключението от този принцип, а именно предметите, иззети като веществени доказатества могат да бъдат върнати съответно от прокурора или от първоинстанционния съд в хипотезата на чл.111, ал.3 НПК, преди да бъде приключено наказателното производство, само тогава, когато това няма да затрудни разследването и разкриването на обективната истина. В конкретния случай претендираните движими вещи са приобщени към доказателствената маса по делото и представляват годно веществено доказателство по см. на чл.109 НПК. Следователно в случая е налице фактическата необходимост от реалната наличност на тези вещи, с оглед извършване на евентуални бъдещи действия, необходими за изясняване на фактическата обстановка. Според решаващия съд, както иззетия мобилен телефон, така и иззетата парична сума биха могли да бъдат предмет на бъдещи доказателствени искания и от страна на държавното обвинение, и от страна на обвиняемите, респ. подсъдимите лица и поради това не следва да се ограничава възможността на процесните страни за събиране на нови доказателства. Доколкото в процесната жалба се отправя искане за отмяна на отказа на СГП по чл.111 ал.2 НПК, респ. иска се връщане на всички иззети 2 вещи, по изложените подробни доводи относно необходимостта на жалбоподателя да ползва тези вещи са съсредоточени само и единствено относно иззетата парична сума, то съдът отбелязва, че престъпното деяние по чл.209, ал.1 НК се ползва с определени специфики, налагащи тази парична сума да остане включена в кръга на доказателствата до края на наказателното производство. Дори позовавайки се на служебното начало е възможно решаващия по същество делото съд да изследва всички иззети при обиска на жалбоподателя вещи, както и дали същите се явяват съотносими към предмета на делото.

От материалите по ДП и най-вече от съставения протокол за обиск и изземване, описан по-горе и с оглед оформеното в него изявление на Б. И., може да се направи предположение, че иззетите мобилни телефони са лично негови, а паричната сума е както негова, така и на негови съконтрагенти.

Относно представените копия на два договора от 01.05.2024г. и от 05.05.2024г., съдът намира, че същите на могат да обосноват искането за връщане на иззетата парична сума при извършения обиск на 08.05.2024г. Не са представени доказателства, че тези суми са реално платени от посочените лица, като възложители в договорите, както и обстоятелството, че именно обв.И. е получил сумите и реално именно тази сума се е намираа в него при извършения му обиск.

От друга страна, обаче, предвид предмета на наказателното производство, съдът не би могъл да достигне до извод, че процесните парични средства и мобилни телефони не биха могли да бъдат обект на изследване при по-нататъшни действия по разследването. Това е така, тъй като воденото ДП към момента не е приключило и предстои извършване на редица допълнителни процесуално-следствени действия, поради което и за съда се явява правилно становището на прокурора, че не е налице основание за връщане на веществените доказателства преди приключването на ДП.

Не на последно място, настоящият съдебен състав следва да отговори и на въздигнатото от страна на жалбоподателя възражение, че в конкретния казус е налице нарушаване на правата на Б. И., предвидени в ЕКПЧ. В тази връзка, е необходимо да се подчертае, че действително една от основните цели на съдебния контрол в хода на досъдебното производство е именно да бъде съблюдавано нарушени ли са правата, предвидени от българското 3 законодателството и европейското такова на обвиняемото лице.

Същевременно обаче, преценката за наличието на нарушение на правата на жалбоподателя следва да бъде направена и като се съблюдава постигнати ли са съразмерност и баланс между обществения интерес от справедлив съдебен процес, от една страна, и индивидуалните имуществени права на обвиняемия, от друга. В настоящия случай следва да се отчете, че за нуждите на разследването и изясняването на обективната истина по делото е необходимо задържането на процесните веществени доказателства, въпреки че съдът е наясно със степента на навлизане в личната имуществена сфера на Б. И., като единствено по този начин ще бъдат запазени интересите на обществото.

Съдът намира, че наведените доводи в жалбата, относно задържането на мобилните телефони и паричните суми, както и обстоятелството, че връщането им няма да затрудни разкриването на обективната истина по делото, за неоснователни. Предвид това постановлението на прокурора от 10.02.2026г. се явява правилно и законосъобразно и не страда от пороците, наведени в жалбата.

Съобразявайки изложените мотиви, съдът като цяло възприема становището, изразено от СГП в постановление от 10.02.2026 г., че приобщените веществени доказателства при извършения обиск на 08.05.2024г., не следва да се връщат на Б. Г. И..

Водим от горното и на основание чл.111, ал.3 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на СГП от 10.02.2026 г., с което е отказано връщането на веществени доказателства по ДП № 324/2025 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 17457/2025 г. по описа на СГП.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4