Решение № 684 от 23.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. София, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря М. Г. Паскова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20241000500579 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 4905 от 25.09.2023 г., постановено по гр.д. № 8854/2022 г. по описа на СГС, съдът е осъдил на основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр.

1-во от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на В. И. М. сумата от 25 000 лв. за обезщетяване на неимуществените вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпления, за които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда от 07.06.2018г. по НОХД № 934/2017 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва от 22.08.2019 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над присъдения размер от 25 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.

На същото основание е осъдил ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да му заплати и сумата 2 475,01 лв. за обезщетяване на имуществените вреди от незаконосъобразно наложена „парична гаранция“ в размер на 15 000 лв. за периода 10.11.2016 г. - 26.06.2018 г., ведно със законната лихва от 22.08.2019 г. до окончателното изплащане, както и да му 1 заплати сумата от 641,03 лв. - разноски по делото за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.

Със същото решение, съдът е отхвърлил е предявения от В. И. М., срещу ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 413 076,56 лв. – имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за периода от 26.10.2016 г. до 31.07.2020 г., състоящи се в пълния размер на неполучените от него възнаграждения вследствие на предсрочното прекратяване на трудовото му правоотношение с Медицински университет - София - Ректорат на заеманата от него длъжност „Заместник ***“ на Медицински университет - София, на която е бил избран от Академичния съвет на Медицински университет София за мандат от 2016г. до 2020г., ведно със законната лихва, считано от 06.12.2018г.

Недоволна от решението в неговата осъдителна част е останала ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ПРБ), която в законоустановения срок е подала въззивна жалба. Със същата навежда възражения за неправилно приложение от страна на първоинстанционния съд на разп. на чл. 52 ЗЗД. Твърди, че при определянето размера на обезщетението съдът не е съобразил всички относими и установени по делото факти, като този, че няма доказателства процесното обвинение да се намира в пряка причинно-следствена връзка с твърдените от пострадалия здравословни проблеми. Сочи, че от доказателствата по делото се установява, че ищецът е страдал от посочените здравословни проблеми преди повдигане на обвинението. Твърди, че ПРБ не следва да носи отговорност за засягането на доброто име на пострадалия в обществото и професионалната му среда, както и накърняването на достойнството и честта му, които са резултат от медийното отразяване на наказателното производство, тъй като не е оповестявала официално информация по случая и няма съпричастност към публикуваното в медиите съдържание. Поддържа, че наказателното производство не се е отразило на професионалния, социалния и личния живот на въззивника В. И. М., предвид което оспорва изцяло писъденото обезщетение, при условията на евентуалност твърди, че определеният размер е прекомерен.

Оспорва изводите на съда досежно дължимостта на обезщетение за 2 лишаване от възможността да се ползва внесената като гаранция парична сума от 15 000 лв., включително за дължимата върху същата законна лихва и сочи, че по делото не са представени доказателства, че тази сума е била предоставена именно от въззивника като поддържа и направеното във първоинстанционното производство възражение за погасяване на вземането по давност.

С оглед изложеното моли, въззивния съд да отмени решението в неговата осъдителна част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове, евентуално да намали размера на присъденото обезщетение.

В законоустановения срок ищецът в първоинстанционното производство В. И. М. е подал отговор на въззивната жалба, с който е изразил становище за нейната неоснователност.

В. И. М. е подал въззивна жалба срещу решението, в неговата отхвърлителна част. Със същата твърди, че неправилно е приложена разп. на чл. 52 от ЗЗД, като сочи, че при определяне на размера на обезщетението съдът не е взел предвид всички относими и установени по делото обстоятелства, поради което е присъдил обезщетение за претърпените неимуществени вреди в занижен размер. Оспорва изводите на съда за неоснователност на претенцията за присъждане на обезщетение за причинени от процесното наказателно производство имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучено възнаграждение на длъжността „заместник ***“ като твърди, че фактът, че той сам се е оттеглил от тази длъжност не доказва липса на пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение, доколкото именно то е единствената причина да постъпи по този начин с цел да защити авторитета на университета.

Пред въззивната инстанция страните не спорят за това, че на 28.09.2016г. срещу въззивника В. И. М. е образувано досъдебно производство за извършени от него престъпления по чл.282, ал.1 от НК и чл.219, ал.1 от НК.

С постановление от 11.10.2016г. същият е привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл.220, ал.2 вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и му е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 20 000 лв., която впоследствие е намалена на 15 000 лв. и внесена от него по сметка на СГС на 10.11.2016 г. Тази марка е отменена на 07.06.2018 г. и на 16.08.2018 3 г. сумата е върната на въззивника.

Няма спор и за това, че междувременно на 14.10.2016г. на въззивника е наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“, която е отменена с определение на СГС от 29.11.2016 г.

Безспорно е също така, че на 19.01.2017г. въззивникът В. И. М. е привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл.219, ал.4, вр. ал.2 от НК, чл.285 от НК и чл.220, ал.1 от НК.

По така повдигнатите обвинения същият е оправдан с присъда от 07.06.2018 г., постановена по НОХД №934/2017 г. по описа на СГС, потвърдена с решение от 31.10.2018 г. по ВНОХД №1131/2018 г. по описа на САС. Последното е влязло в сила на 06.12.2018 г.

Страните не спорят и че за периода от 2008 - 2016 г. въззивникът В. И.

М. е *** на Медицински университет в гр. София, като впоследствие през 2016 г. тази длъжност е заета от проф. В. М., на 11.10.2016г.

Безспорно е и че въззивникът В. И. М. към момента на повдигане на първото обвинение е академик, че има активна научна и издателска дейност, има награди за достиженията си и се ползва с високо обществено доверие в обществото и професионалните среди.

Няма спор между страните и е видно и от представените писмени доказателства, че образуването на процесното наказателно производство и повдигането на обвиненията срещу В. И. М. е било широко отразено в различни медии.

В рамките на въззивното производство страните спорят за вида, характера и размера на причинените имуществени и неимуществени вреди, включително за наличие на пряка причинно-следствена връзка между евентуалните вреди и образуваното наказателно производство. По така повдигнатия правен спор, настоящият съд намира следното:

При преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд намира възраженията на въззивника В. И. М. срещу определения размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди за частично основателни.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, както е разяснено принципно в ПП 4/1968 г. на ВС н а РБ, от значение са 4 редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към засегнатите неимуществени блага на пострадалия и тяхното справедливо парично овъзмездяване. През годините съдебната практика е утвърдила като такива релевантни обстоятелства фактите за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата му. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, от значение е как обвинението в извършване на престъпление, с оглед установеното относно посочените по-горе обстоятелства, се е отразило върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения.

В настоящия случай от доказателствата по делото е видно, че наказателното производство, в рамките на което са повдигнати няколко обвинения срещу въззивника В. И. М. е приключило с оправдателна присъда, което само по себе си осъществява предпоставката за основателност на предявения иск, тъй като от този факт пряко следва извод за незаконосъобразност на самото наказателно производство и повдигнато обвинение. В този случай, обичайните вреди, изразяващи се в обикновеното безпокойство и страх за бъдещето, напрежението и стресът от неправдата и недоверието в държавата и нейните институции, се предполагат, доколкото са житейски и логически обосновани при съществуващата опасност да бъдат неоправдано засегнати жизненоважни за пострадалия права и интереси.

Предвид това възраженията на ПРОКУРАТУРАТА на РУПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за пълна неоснователност на претенцията за обезщетение на причинени неимуществени вреди поради недоказаност на тяхното настъпване се явяват неоснователни.

Същевременно от доказателствата по делото се установява настъпването и на вреди, който надхвърлят обичайните терзания на личността при образувано наказателно производство.

От показанията на свидетеля И. И. се установи, че повдигнатото обвинение е променило обичайните контакти на въззивника, довело до прекратяване на занимания и контакти, обичайни за въззивника, същият бил затворен и посърнал, отслабнал, споделил със свидетеля, че има проблеми с кръвното налягане и пие лекарства.

От показанията на свидетелката Ц. Т.,

5 дългогодишна колежка на въззивника се установява, че тя е запозната с повдигнатото обвинение както от медиите, така и от множеството коментари и разговори в работата. Свид. установява с показанията си, че повдигнатото обвинение е дискредитирало както самия университет, така и въззивника и се налагало често да обеснява на колеги от други университети, че всъщност нещата не стоят така както са публикувани от медиите. Свидетелката установява с показанията си, че въззивникът още преди повдигане на процесното обвинение е имал метаболитни здравословни проблеми – метаболитен синдром, наднормено тегло, високо кръвно налягане, висока пикочна киселина и с отклонения в нивото на липидите. През ноември 2016г. свид. установила, че въззивникът е отслабнал много. При направени изследвания, се констатирало, че е свалил около 19-20 кг. и то за около месец, като кръвната му захар и гликирания хемоглобин се били повишили. Чернодробните му показатели също не били добри, което било резултат от прекалено бързото отслабване. Очевидно било, че отслабването се дължи на някакъв стрес и действието на стресовите хормони, които от своя страна повишават и кръвната захар.

От показанията на допуснатия при условията на чл. 266 ГПК във въззивното производство свидетел Н. И., също дългогодишен колега на въззивника, се установява, че след повдигане на обвинение срещу въззивника, той станал затворен, нервен, не участвал в живота на колектива, както преди, като спрял и проекта за написване на учебник.

От приетото по делото заключение на СМЕ се установява, че за първи път през 2016 г., при консултативен преглед на 18.04.2016 г., има регистрирани заболявания на въззивника, състоящи се в затлъстяване II степен, предиабет, артериална хипертония, дислипидемия и метаболитен синдром. До този момент регистрирани такива заболявания, но това не изключва съществуването им без лекарски контрол. Вещото лице е уточнило, че посочените заболявания имат хроничен характер и изискват постоянно поддържащо лечение като в противен случай прогресират и могат да доведат до животозастрашаващи усложнения. В заключение вещото лице е посочило, че не може да изведе обоснован извод, че здравословните проблеми при въззивника са възникнали именно април месец 2016 г. Независимо от това е изразило становище, че стресът покрай повдигнатото обвинение може да доведе до отрицателното им развитие.