Решение № 56 от 07.02.2024, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. гр.Велинград, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от И. Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20225210100732 по описа за 2022 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС от В. Ц. П. и Ц. Т. П. против Н. Г. П., Т. А. П. и И.

А. П., за разпределение на ползването на следните съсобствени недвижими имоти: 1./ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 22.03.2022г., с адрес в гр. Велинград, п. к.4600, ул. ***********№ 30, целият с площ от 377,00 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1284, квартал 274, парцел: XVII, при съседи на имота: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***,

ПИ ***; 2./ избените помещения и таван на жилищна сграда многофамилна с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на АГКК, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, застроена площ: 111 кв.м., брой етажи-2; 3./ полумасивна сграда с идентификатор *** по КККР на град Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, със застроена площ: 45,00 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.

По отношение на ответниците М. Д. К. и И. Д. К. искът е оттеглен и 1 производството е прекратено с Определение 697/28.09.2022г. по гр. д.

732/2022г. на РС Велинград и Определение № 536/26.10.2023г. по гр. д.

732/2022г. на РС Велинград.

Ищците твърдят, че В. Ц. П. е собственик, на основание дарение, а Ц. Т. П. е ползвател на ½ ид. част на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 22.03.2022г., с адрес в гр. Велинград, п. к.4600, ул. ***********№ 30, целият с площ от 377,00 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1284, квартал 274, парцел: XVII, при съседи на имота: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***,

ПИ ***, на втори жилищен етаж от построената в имота двуетажна многофамилна жилищна сграда с идентификатор

*** по КККР на гр. Велинград, с предназначение жилище, апартамент, със застроена площ 80 кв. м., брой нива на обекта-1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обектасамостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.

Велинград, над обекта-няма, ведно с ½ ид. част общите части на сградата, избените помещения и тавана и съответните ид. части от правото на строеж, както и на ½ ид. част от полумасивна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на град Велинград, одобрени със Заповед РД-181214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, застроена площ:

45,00 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма. Ответниците Н. Г. П., Т. А. П. и И. А.

П. са собственици по наследство от А. Т. П., починал на 18.06.2020г. на самостоятелен обект в същата многофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград- първи етаж с идентификатор *** по КККР на град Велинград, ведно с една втора идеална част от общите части на сградата, избените помещения и тавана и съответните ид. части от правото на строеж.

Излагат, че понастоящем ответниците ползват изцяло полумасивна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на град

Велинград и че страните не могат доброволно да постигнат споразумение за това как да ползват общите части, избените помещения и тавана на сграда с идентификатор ***, както и полумасивната жилищна сграда с идентификатор *** и поземления имот с идентификатор

***, поради което и предявяват настоящия иск.

Въз основа на така очертаната обстановка се искат съдът да определи начина на реалното ползване на съсобствените между страните: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град Велинград, с 2 административен адрес гр.Велинград, ул.***********№30, целият с площ от 377,00 кв.м., с номер по предходен план: им.1284, представляващ парцел:

XVII в квартал 274, при съседи на имота: ПИ ***, ПИ

***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, общите части - избените помещения и тавана на жилищната сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, както и на полумасивна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на град Велинград, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 45,00 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата.

В срока по чл.131 ГПК ответниците Н. Г. П., Т. А. П. и И. А. П., не оспорват допустимостта и основателността на иска.

Не оспорват, че между страните съществували напрегнати отношения и те не можели доброволно да постигнат споразумение как да ползват общите части, избените помещения и тавана на жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, полумасивна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград и поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград.

Не оспорват, че с ищците са съсобственици на процесните имоти при посочените от ищците квоти, а именно ½ ид. ч. за В. и общо ½ ид. част или по 1/6 ид. част за всеки от тях. Своите идеални части придобили на основание наследство и давностно владение в продължение на повече от тридесет години.

Излагат, че през 1968г. по силата на нотариален акт за обстоятелствена проверка № 174, том I, дело 289/1968 на РС Велинград Д.Н. П. и брат му Т. Н.

П. били признати за собственици на дворно място от 490 кв. м., съставляващо по обезсиления план на гр. Велинград от 1957 год. парцел VI, имот пл. № 2210 в кв.274, ведно с построената в него паянтова жилищна сграда с площ от 40 кв.м. В последствие с приемането на новия план на гр. Велинград, утвърден със Заповед №РД 14-03-163 от 1983г., от посочения парцел били образувани два самостоятелни такива: парцел XVI1-1284, в кв.274 с площ от 290 кв.м., в едно с паянтова жилищна сграда с площ от 40 кв.м., който е бил записан на името на Т. Н. П. и на Д.Н. П. и парцел VI-1283 в кв. 274 с площ от 270 кв.м., който имот бил записан на името на Д.Н. П.. След разделянето на имотите парцел XVII-1284 в кв. 274 по плана на гр. Велинград от 1983г. бил владян и ползван от Т. Н. П. и двамата му наследници-ищецът Ц. Т. П. и наследодателят на ответниците А. Т. П. поравно. С влязло в Решение от 10.04.2006г. по гр. дело № 24 от 2005г. по описа на РС Велинград било признато за установено, че Ц. П. е собственик по отношение на А. Т. П. и Д.

Т. П. на основание наследство и давностно владение на ½ ид. част от парцел XVII-1284 в кв. 274 по плана на гр. Велинград от 1983г. и ½ ид. част от намиращата се в него паянтова сграда с площ от 40 кв.м. Другата ½ идеала част от парцел XVII-1284 в кв. 274 по плана на гр. Велинград от 1983г. и ½ 3 ид. част от намиращата се в него паянтова сграда с площ от 40 кв.м. била собственост на брата на Ц. Т. П., а именно А. Т. П.. След смъртта му през 2020г. собственици станали неговите наследници Н. Г. П. /съпруга/, Т. А. П.

/син/ и И. А. П. /син/ на основание наследство и продължено давностно владение. Другия парцел VI-1283 в кв. 274 с площ от 270 кв.м. бил собственост на Д.Н. П..

Оспорва, че съсобственици на процесните имоти са ответниците М. Д. К. и И. Д. К., поради което счита не следва да участват при разпределението им.

Като прецени доводите и възраженията на страните и представените доказателства, съдът счита следното от фактическа и правна страна:

Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС предоставя защита на правото на собственост върху общата вещ на всеки съсобственик, когато между съсобствениците не може да бъде постигнато съгласие за ползването й или когато постигнатото съгласие е вредно за вещта. Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС овластява съда при предявено искане на един от съсобствениците да администрира взаимоотношенията им по повод ползването на съсобствената вещ. Начинът на ползване следва да е съобразен както с обема на правата на съсобствениците, така и с техните взаимоотношения, с цел осигуряване възможност за спокойно, безконфликтно служене с общата вещ.

Предпоставка за основателността на иска е да се установи съсобственост между страните по отношение на вещта, невъзможност да се постигне съгласие за ползването й или извършването на такива действия от страна на съсобственик или съсобственици, чрез които увреждат субстанцията й или чрез които се пречи на останалите да упражняват правата си в пълен обем. В производство по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът следва да постанови решение, което да осигури ползването на вещта по най-целесъобразен начин, поради което от значение е да се установи обемът на притежаваните правата на страните в съсобствеността.

При разпределение на ползването по чл. 32, ал. 2 ЗС се изхожда само от фактическото положение и не могат да се разпореждат или взимат предвид никакви промени в имота. С решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото или взето във вреда на общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на имота и с оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ. Използваното в чл. 31, ал. 2 ЗС понятие "служене с общата вещ" означава прякото й използване съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията й или да се накърняват свойствата й. Именно затова съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване / Решение № 71 от 19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г., ІІ г. о. на ВКС Решение № 164 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 247/2014 г., І г. о. на ВКС/. Принципът е, че правата на страните следва да 4 бъдат съобразени, но ако това е невъзможно или създава значителни неудобства е допустимо несъответствие между правата и определените за ползване части, за което ползващият по-голяма от притежаваната част от дворното място съсобственик дължи обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът трябва да определи частите за реално ползване по начин, който не създава неудобства и предпоставки за бъдещи спорове във връзка с определения начин на ползване.

Разпределянето на общ дял е възможно при изразено съгласие за това от съсобствениците, които ще ползват този общ дял. За да се предостави общ дял за ползване на двама съсобственици, е необходимо те изрично да са дали съгласието си за такъв начин на ползване, в противен случай определянето на общ дял за ползване в производство по чл. 32, ал. 2 ЗС е недопустимо /Решение № 91 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 932/2014 г., ІІ г. о. на ВКС/.

От представените по делото доказателства се установява, че ищецът Ц. Т.

П. и А. Т. П., починал на 18.06.2020г., са низходящи наследници от първа степен /деца/ на Т. Н. П. /починал на 18.02.1995 г./. А. Т. П. е наследодател на ответниците Н. Г. П. /преживяла съпруга/ и Т. А. П. и И. А. П. /негови деца/.

С нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 174/20.04.1968г. по нот. дело № 289/1968г. Т. Н. П. и Д.Н. П. са признати за собственици, на основание давностно владение на дворно място, състоящо се 490 кв. м., ведно със застроената върху него паянтова къща от 40 кв. м., находящо се в гр. Велинград, кв. Каменица, при съседи от две страни-улица, П. П., Д. Ц., съставляващо по действащия план на града парцел VI, отреден за имот пл. номер 2210 в кв. 274. Предвид че в документа за собственост не са посочени дяловете на страните, приложима е презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС, че същите са равни.