Решение № 238 от 07.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20241110103128 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за имуществено застраховане „Каско“ е настъпило застрахователното събитие: ПТП на *** между МПС *** с рег. № ***, риска за което се твърди да се носи от ответника, и МПС *** с рег. № ***, застраховано при ищеца по застраховка пълно Каско, поради което в полза на застрахования е възникнало вземане за застрахователно обезщетение. На пострадалия са изплатени 3305,03 лева, като е отправена покана до ответното дружество да заплати общо 3325,03 лева /обезщетението и ликвидационните разноски/, които то не изплаща. Така се претендира главница от 3320,03 лева, мораторна лихва в размер на 295,86 лева за периода 13.05.2023г. – 17.01.2024г., законна лихва върху главницата и разноски.

Ответното дружество в срок подава отговора и прави възражение, че обезщетение не се дължи, тъй като на първо място, оспорвайки механизма на ПТП, твърди, че вина зa същото има водачът на автомобила, застрахован при ищеца. Оспорва Протокола за ПТП в посочена част, като навежда, че същият е бил дописван не от водача на застрахования при него автомобил. Алтернативно твърди, че претендираните щети били в завишен размер. Не оспорва направеното плащане по щетата в горния размер. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Представен е двустранен констативен протокол за ПТП от *** във връзка с ПТП, възникнало на главен път към ***, преди кръгово кръстовище, между автомобил „***“ с рег.

1

№ *** /с посочване, че е увредена бронята в дясно, огледало, дясна врата и праг/ и автомобил *** с рег. № *** *** с увредена предна броня.

Представена е застрахователна полица за застраховка „Каско“ на автомобил *** с рег. № ***, при ***, с период на валидност от 19.06.2022 г. до 18.06.2023 г. Приложени са и Общите условия на застрахователя.

Приложено е уведомление за щета на застрахования автомобил, във връзка с процесното ПТП, както и опис по щетата.

Приложени са като доказателства възлагателно писмо, приемо-предавателен протокол, ликвидационен акт, фактура за сумата от 3305,03 лв.

Представена е регресна покана, отправена до *** във връзка с процесната щета, както и постъпилият отказ за плащане по щетата.

Приложено е копие от сертификат за удължаване на заводската гаранция на автомобил *** с рег. № ***.

По делото са събрани гласни доказателства. Като свидетел по делегация е разпитан Н. К. К., който е заявил, че е писал в лявата част на предявения му двустранен констативен протокол, дясната част била изписана от другото участвало в процесното ПТП лице и подписана от него. Представители на КАТ не са идвали на мястото на инцидента, който настъпил на прав участък по пътя към ***, в светлата част от деня, в лява лента. Свидетелят минавал в лявата лента, за да изпревари автомобил, като пред автомобила на свидетеля, имало други такива, на дистанция. Докато шофирал, забелязал пред него някакъв обект и инстинктивно завил наляво. Не помни да е имало знаци, линията на платното била прекъсната. След като свидетелят минал леко вляво, чул силен удар, намалил, погледнал надясно – страничното огледало било прибрано навътре, присветнал няколко пъти на водача пред него, намалил скоростта и отбил вдясно. Свидетелят не помни по пътната настилка да е имало неравности, дупки, разпилени неща по пътното платно, както и с каква скорост са се движили автомобилите. Сочи, че докато шофирал, нещо изхвърчало пред неговия автомобил и го ударило. И двата автомобила, участвали в процесното ПТП се движели в лява лента, карали един зад друг, не са били извършвани никакви маневри от нито един от двамата.

Удар между автомобилите не е имало. Според свидетеля, от предния автомобил изхвърчало нещо и ПТП настъпило поради това. Твърди, че след това, двамата водачи отбили и изготвили ДКП. Вредите по автомобила на свидетеля били по дясното му огледало, калника, предна и задна дясна врата, почти цялата дясна страна на автомобила. Другият водач не констатирал вреди по автомобила си. Не е имало спор относно обстоятелствата около настъпване на ПТП. Другият водач заявил, че не е установил нещо да е паднало от неговия автомобил. Участниците в ПТП-то не са търсили въпросния предмет. Свидетели не е имало.

Като свидетел по делегация е разпитан и И. Л. М., който е заявил, че е участвал в процесното ПТП, осъществило се на прав участък, при слънчево време. Относно механизма на ПТП, свидетелят сочи, че на пътя е имало нещо като част от кора на кола, нещо като парче. Пътното платно било с две ленти, свидетелят се движел в лява лента, на излизане от 2 гр. *** в посока ***, със скорост около 80 км/ч, а автомобилът зад него се движил доста бързо. Свидетелят се прибрал в дясното платно, за да бъде изпреварен от другия участник в ПТП. Посочва, че в момента, в който свидетелят се прибрал вдясно, движещият се отзад автомобил също минал вдясно. Св. М. е посочил, че видял на пътното платно изпаднала част от друг автомобил, като препятствие – кора, която същият успял да „надкрачи“, но поради завихрянето на въздуха и минималната дистанция, на която се намирал автомобилът зад него, последният не могъл да избегне съприкосновение с кората, която ударила едно от огледалата му. Между автомобилите не е имало съприкосновение. Описва кората като картон с размери А4, която не е изпаднала от управлявания от него автомобил. Свидетелят е заявил, че по неговия автомобил не е имало увреждания, а движещият се зад него, не е спазвал необходимата дистанция. В показанията си, св. М. е потвърдил, че подписът в графа на участник „Б“, е негов, както и че изписаният текст в дясната част на протокола, е от него, като записаното било по молба на другия водач, за да му бъде изплатено обезщетение.

Посочил е, че не е рисувал той скицата и според свидетеля, същата не отразявала случилото се. Също потвърждава, че органи на КАТ, не са присъствали, нито е имало други свидетели.

Вредите по другия автомобил според свидетеля, били по дясното му огледало.

По делото е изслушано и прието заключение на Съдебно-автотехническа експертиза, от което се установява, че вероятният механизъм на процесното събитие е следният – на ***, в ***, водачът на МПС ***, с рег. № *** ***, се е движел по главен път от гр. *** към ***, като по същото време и в същата посока, зад него се е движел и водачът на МПС ***, с рег. № ***. Преди кръговото кръстовище за с. ***, водачът на МПС *** влязъл в контакт с неизвестен предмет, находящ се на пътното платно, като отхвърлил същия назад към движещия се зад него автомобил ***, чийто водач направил опит за отклоняване на автомобила в посока наляво, но въпросният предмет влязъл в контакт със страничната дясна част на автомобила и му нанесъл увреждания. Относно вида и степента на увреждане на автомобил ***, се посочват – предна броня, дясно огледало, задна дясна врата и праг, странична дясна габаритна част на автомобила. Според вещото лице, от представените доказателства, може да се направи извод, че щетите, нанесени на МПС ***, се намират в причинно-следствена връзка с възможния механизъм на получаването им при конкретното ПТП. Средната пазарна стойност на необходимите нови части, труд и материали за отстраняване на вредите по увредения автомобил към момента на настъпване на ПТП, е в размер на 1906,45 лв., както и 15 лв. ликвидационни разноски, а по цени на официален сервиз – 3305,03 лв. Вещото лице е посочило, че процесният участък е предназначен за двупосочно движение с по две пътни ленти за всяка посока, които били разделени с прекъсната линия. Установено е, че между двата автомобила, не е осъществен контакт, от който да са настъпили процесните увреждания по автомобил ***, тъй като първи през препятствието е минал водачът на автомобил *** с рег. № *** ***, който е „завихрил“/отпратил препятствието към задно движещия се автомобил.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните 3 правни изводи.

Спорен по делото е въпросът дали е налице противоправно поведение от страна на водача на автомобил ***, с рег. № *** ***. От приетото заключение по САТЕ, се установи, че водачът на МПС *** влязъл в контакт с неизвестен предмет, находящ се на пътното платно, като отхвърлил същия назад към движещия се зад него автомобил ***, чийто водач направил опит за отклоняване на автомобила в посока наляво, но въпросният предмет влязъл в контакт със страничната дясна част на автомобила и му нанесъл увреждания. От показанията на свидетеля М., които съдът кредитира като логични и последователни, се установи, че предметът е бил вероятно кора от друг автомобил, а не част от управлявания от него.

В случая са налице инцидии за наличието на деликт при хипотеза на обективна отговорност по чл. 50 ЗЗД. Но за това липсват доводи в исковата молба, като предвид диспозитивното начало в гражданския процес (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), съдът не следва да се произнася по незаявени обстоятелства и искания във връзка с тях. В тази насока – пасивно материално легитимиран по подобна претенция не е ответникът по настоящото дело, а лицето, което носи отговорност за състоянието на пътя.

Следва да се изясни и обстоятелството, че застрахователят по застраховка „Каско“ не винаги има регресно вземане. Както всяка застраховка, така и тази „Каско“ има рисков елемент, без чието наличие договорът би бил нищожен. Тоест, налице са хипотези като процесната, когато застрахователят по застраховката „Каско“ заплаща застрахователно обезщетение без да има регрес, тъй като последният е поел риска от увреждане на застрахования автомобил не само когато е налице деликт, но и когато са налице хипотези на неизвестен делинквент или обективно осъществили се факти – буря, пожар, наводнение и пр. Настоящият случай е ***одна хипотеза – шофьорът на автомобил *** не би могъл да носи отговорност за наличието на предмет на пътя, с който е осъществено съприкосновение с неговия автомобил и съответно се е достигнало до такова и с увреденото МПС ***.

Разпитаният свидетел /шофьор на увредения автомобил/ е заявил, че забелязал пред него някакъв обект и инстинктивно завил наляво, както и че същият изхвърчал от движещия се пред него автомобил. Обстоятелството, че е отхвърчал предмет, явил се препятствие за водача на автомобил ***, не може да стане причина за ангажиране на отговорността на последния, респ. на неговия застраховател. Друга би била хипотезата, ако се касае например за предмети, изпаднали поради неправилно опаковане на превозван товар. Доколкото в случая „отхвърчането“ на предмета, увредил автомобил ***, не се явява следствие от виновно противоправно поведение на водача на автомобил ***, то не би могла да се ангажира отговорността на неговия застраховател, съответно искът по чл. 411 КЗ подлежи на отхвърляне.

Тъй като главната претенция не е уважена, то неоснователен се явява и искът по чл. 86 ЗЗД.

4

По разноските

При горните изводи за неоснователност на претенциите и по направеното искане на ответника, на същия се дължат разноски. Съдът приема, че ответникът е извършил разноски в размер на 40,00 лева - депозит за свидетел и 150 лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от *** с ЕИК: ***, срещу ***, ЕИК *** искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 3320,03 лева, представляваща платено обезщетение от ПТП на *** и 295,86 лева мораторна лихва за периода 13.05.2023г. – 17.01.2024г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ***, ЕИК: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, сумата 40,00 /четиридесет/ лева разноски за депозит за свидетел и 150,00 /сто и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.