Решение № 6984 от 17.04.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 61179/2022
- Вид
- Решение № 6984
- Подписан
- 17.04.2024
- Състав
- БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 149 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61 и сл. · Наредба за трудоустрояване
РЕШЕНИЕ
№ 6984 гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Б. М при участието на секретаря И Т като разгледа докладваното от Б. М Гражданско дело № 20221110161179 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът ТС ЕАД излага в исковата молба, че ответни ците в качеството си на собственици на топлоснабден имот при следните квоти 1/24 ид. ч. за Д.
П. К., 2/24 ид. ч. за Б. В. П., 3/24 ид. ч. за В. П. К., 3/24 ид. ч. за Й. П. К., 15/24 за М С. П., за топлоснабден имот, находящ се в *****, са клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.
Излага доводи за наличие на облигационно правоотношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за горепосочения топлоснабден имот, чиято цена не е заплатена в предвидения в общите условия срок. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят следните суми:
1 . Д. П. К.: - 1/24 от сумата за консумирана топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на 340,88 лева от които 293,95 лева-главница за 1 потребена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. - м.04.2021г. и 46,93 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2020г. до 05.10.2022г., както и сума за услугата дялово разпределение за периода м.09.2019 г. - м. 04.2021 г. в размер на 1,04 лв. - главница и 0,21 лв. - лихва за периода от 31. 10.2019г. до 05.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите;
2.
Б. В. П.: - 2/24 от сумата за консумирана топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на 681,75 лева от които 587,90 лева-главница за потребена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. - м.04.2021г. и 93,86 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2020г. до 05.10.2022г., както и сума за услугата дялово разпределение за периода м.09.2019 г. - м. 04.2021 г. в размер на 2,08 лв. - главница и 0,42 лв. - лихва за периода от 31.10.2019г. до 05.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата исковата молба до окончателното изплащане на сумите;
3.
В. П. К.: 3/24 от сумата за консумирана топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на 1022,63 лева от които 881,85 лева-главница за потребена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. м.04.2021г. и 140,78 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2020г. до 05.10.2022г., както и сума за услугата дялово разпределение за периода м.09.2019 г. - м. 04.2021 г. в размер на 3,13 лв. - главница и 0,63 лв. - лихва за периода от 31.10.2019г. до 05.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите;
4.
Й. П. К.: 3/24 от сумата за консумирана топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на 1022,63 лева от които 881,85 лева- главница за потребена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. - м.04.2021г. и 140,78 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2020г. до 05.10.2022г,, както и сума за услугата дялово разпределение за периода м.09.2019 г. - м. 04.2021 г. в размер на 3,13 лв. - главница и 0,63 лв. - лихва за периода от 31.10,2019г, до 05.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите;
5.
М. С. П.: 15/24 от сумата за консумирана топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на 5113,14 лева от които 4409,23 лева-главница за потребена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. м.04.2021г. и 703,92 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2020г. до 05.10.2022г., както и 2 сума за услугата дялово разпределение за периода м.09.2019 г. - м. 04.2021 г. в размер на 15,63 лв. - главница и 3,16лв. - лихва за периода от 31.10.2019г. до 05.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане на сумите.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. П. К. е представил доказателства за погасяване на процесното вземане, съобразно неговата част от съсобствеността върху процесния топлоснабден имот, което погасяване се признава от ищцовото дружество.
Ответниците М С. К., Б. В. П., Й. П. К. и В. П. К., в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез процесуалния си представител, депозират отговор на исковата молба, с който оспорват предявения иск по основание и размер. Правят възражение за давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не изразява становище по исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.144, ал.1, т.6 от ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право 3 на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.
От представените писмени доказателства се установява, че ответниците са съсобственици на топлоснабдения имот при посочените в исковата молба квоти.
Поради изложеното се установява пасивната материално-правна легитимация на ответниците, които имат качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за процесния период.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им приемане по отношение на описания в исковата молба топлоснабден имот.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия при спазване на изискванията на общите условия и съществуващата нормативна уредба до абонатната станция в етажната собственост, където се намира топлоснабдения имот, като е налице непрекъснато топлоснабдяване през процесния период, извършвани са ежемесечни отчети на общите топломери, дяловото разпределение е в съответствие с методиката и нормативната уредба.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено заключение за размера на дължимите суми, след като се вземат предвид изравнителните сметки, които са в общ размер от 7054,75лева, и 25,00лева главница за дялово разпределение. Направено е заключение, че размерът на законната лихва върху главницата е 1096,90лева и 5,06лева за дялово разпределение.
Предвид изложеното се установява, че ответниците имат задължение за плащане на доставената топлинна енергия за процесния период в посочените в исковата молба размери.
Искът за заплащане на главница за дялово разпределение е основателен до предявените размери, тъй като съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите 4
Общи условия дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите. В случая не се спори между страните, че такъв търговец е избран, както и че са извършвани редовни отчети, а разпределението на отчетената топлинна енергия е извършвано съгласно нормативната уредба. Затова съдът намира, че за ответника е възникнало задължението за заплащане на стойността на тази услуга. Таксата се дължи именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия. Поради това съдът приема искът за цената на услугата дялово разпределение за основателен, както и претенцията за лихва за забава върху претендираната сума поради акцесорният й характер.
Ответникът Д. П. К. е представил доказателства за погасяване на процесното вземане, което не се оспорва от ищеца, поради което предявения срещу него иск следва да се отхвърли.
Ответниците М. С. К., Б. В. П., Й. П. К. и В. П. К. са направили възражение за погасяване на вземането по давност, което следва да бъде разгледано от съда. С решение № 168/22.12.2009г., постановено по т.дело № 408/2009г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по реда на чл.290 ГПК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. Посоченото решение представлява задължителна практика на ВКС по аргумент от чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.1, ТР № 1/2009г. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно при липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът приема за 5 погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на последиците на подаване на исковата молба, т.е. преди 11.11.2022г.
Според вещото лице по ССЕ процесните вземания с настъпил падеж преди 11.11.2019г. са в размер на 202,94лева главница и 64,23лева лихва. За които суми исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят и да се уважат за следните суми: 2/24 ид. ч. за Б. В. П. -570,99лева главница и 88,50лихва, 3/24 ид. ч. за В. П. К. 856,47 лева главница и 132,76лева, 3/24 ид. ч. за Й. П. К. 856,47 лева главница и 132,76лева, 15/24 за М С. П. – 4282,38лева главница и 663,77лева лихва.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Представени са доказателства за направени разноски в размер на 1426,99лева за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и юрисконсулт, от които следва да се присъдят 1380,95лева от направените разноски. Следва ответникът Д. К. да заплати на ищеца направените по делото разноски по аргумент за противното от чл.78, ал.2 от ГПК. Същите са разпределени по следния начин: 1/24 ид. ч. за Д. П. К. -57,54лева, 2/24 ид. ч. за Б. В. П. -115.07лева, 3/24 ид. ч. за В. П. К.
172,62лева, 3/24 ид. ч. за Й. П. К. 172.62, 15/24 за М С. П. - 863,10лева.
Разпечатката съдържа 39 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4529e022-849b-4e25-9ff0-f106da9ff347