Решение № 17025 от 18.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17025 гр. София, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.А като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110145870 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано след като с Решение №****/22.04.2024 г., постановено по в.гр.д. № 1773/2022 г. по описа на Софийски градски съд е обезсилено Решение от 30.09.2020 г., постановено по гр.д. № 61123/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 45 състав, тъй като е установено, че ищцата З.В.С е починала преди съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания, а обжалваното решение е постановено срещу нея, т.е. срещу неправосубектна страна. По изложените съображения въззивният съд е обезсилил решението и е върнал делото на първоинстанционния съд за провеждане на открито заседание с участие на новоконституираните страни – Ц. Б. Л. и В. Б. Л..

Производството е образувано по искова молба на З.В.С, ЕГН: **********, от гр.

Банкя, ****, починала на 20.11.2019 г. и заместена от внуците си Ц. Б. Л., ЕГН:

********** и В. Б. Л., ЕГН: **********, С.С.Я, ЕГН: **********, от гр. Банкя, *****, починала на 23.08.2018г. и заместена в правата си от Ц. Е. Д., ЕГН: ********** от с.

Иваняне, *******, Л. Е. В., ЕГН: **********, от гр. Банкя , кв. „Иваняне”, *******, Й.

Е. Я., ЕГН: **********, от с. Хераково, ****** и Ц. Е. Д., ЕГН: **********, от гр.

Банкя , *****, против Й. Н. Х., ЕГН **********, и А. С. Х., ЕГН **********, двамата от гр. София, *****, вх. А, ет. 3, за установяване по отношение на ответниците, че ищците при квоти, както следва: за Л. В. – 1/8 идеална част, за Ц. Б. Л. и В. Б. Л. – ½ идеална част (или по ¼ идеална част за всеки от тях), Й. Я. – 1/8 идеална част и Ц. Е. – 1/8 идеална част, са собственици на недвижим имот, в качеството им на наследници на Е.В.Я., а именно: поземлен имот с площ от 814 кв.м., с идентификатор № *****.****.*** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Иваняне, СО, област София, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота в с.Иваняне, район Банкя, с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване за друг вид застрояване, представляващ УПИ III-***, при съседи: ПИ с идентификатори: *****, заедно с построената в него вилна сграда, имотът представляващ бивша нива от 0,786 дка в землището на с. Иваняне, местността „Коило”, възстановена по силата на 1

Решение № ****/2003 г. на ОСЗГ „Овча Купел”, заедно с изградената върху имота второстепенна постройка с площ около 4,62 кв.м., намираща се в югоизточната част на имота, както и за осъждане на ответника Й. Н. Х. да им предаде владението върху дворното място, представляващо УПИ III-***, кв. 2 (стар парцел V***) и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху изградената в дворното място постройка, която владеят без правно основание, като се претендират направените по делото разноски.

Ищците извеждат съдебно претендираните си права при твърденията, че са собственици на гореописания недвижим имот в качеството на наследници на починалия Е.В.Я. и че собствеността им е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ с Решение № ****/2003 г. на ОСЗГ „Овча Купел”, като в впоследствие е съставен и Констативен нотариален акт за собственост № 63, том 2, дело № 256 от 31.10.2003г. на нотариус А.И, действаща в района на СРС. Излагат твърдението, че ТКЗС е продало на Н.В и П.Г.К недвижим имот, представляващ парцел V***, кв. 16, от 1580 кв.м., като сделката била обективирана в нотариален акт № 141, том XXIII от 28.12.1962 г.

Впоследствие купувачите извършили съдебна делба по гр. д. № ****/1964 на СНСДимитровградски район, в резултат на което са били образувани два отделни парцела, а именно: V***, с площ 790 кв.м. и парцел Va–***-с площ 790 кв. м. Твърдят, че П.Г.К, придобил собствеността върху парцел V***, като дарил, заедно със съпругата си Е.А.К, недвижимия имот на децата си – Е.П.Г и Д.П.Г, като сделката била обективирана в нотариален акт № ***, том XI от 04.09.1990 г. Впоследствие Е.Г и Д.Г продали недвижимия имот на ответника Й. Х., в качеството му на ЕТ „Неротек-Й. Х.”, като сделката била обективирана в нотариален акт № 28, том ХХХХ, дело № ****/03.06.1992 г. Твърдят, че ответникът Й. Х. е завел гр. д. № 22187/2003 г. за установяване, че е единствен собственик на УПИ III-***, в кв. 2, стар парцел V***, кв.

16, местност „Вилна зона” по плана на кв. „Иваняне”, гр.Банкя, като искът му е бил отхвърлен с влязло в сила решение № *** от 13.07.2011 г. на ВКС, постановено по гр.д. № ****/2010 г. Излагат твърдението, че ответникът Й. Х. след закупуването на горепосочения имот е построил второстепенна постройка, представляваща вилна сграда с площ около 4,62 кв.м, която по силата на чл. 92 от ЗС също се явява собственост на ищците. Твърдят, че ответниците Й. Х. и А. Х. отказват да предадат владението върху имота и находящата се в него постройка. Ето защо ищците предявяват настоящия иск. Претендират разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.131 от ГПК от ответниците Й. Н. Х. и А. С. Х., с който оспорват иска. Твърдят, че с договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 28 от 03.06.1992г., сключен между Е.Г.Г и Д.П.Г ответникът Х., тогава като ЕТ „НЕРОТЕК - Й. Х.“, придобил правото на собственост на празно дворно място с площ от 790, по скица 812 кв.м. Твърдят, че от 1992г. до днес ответниците владеят имота, необезпокоявани от никого. Предвид изложеното противопоставят на ищците придобивно основание, а именно, че са придобили имота чрез придобивна давност. Поддържат, че сделката с която ищците са придобили правото на собственост върху процесния имот е пета разпоредителна сделка с имота, поради което случаят касаел приложение на чл. 18з от ППЗСПЗЗ и ОСЗ нямала право да възстановява имота, поради и което Решение на ОСЗ „Овча Купел“ № ****/01.07.2003г. е незаконосъобразно. Излагат доводи подробно за незаконосъобразност на решението. Не били налице доказателства за правото на собственост на В.Я.С върху имот в местността „Коило“.

Поддържат, че е налице липса на идентичност между имота описан в първичните 2 документи за собственост на наследниците на Я.С / В.С /, поради липса на съседи и други кадастрални данни от времето преди образуване на ТКЗС от една страна и от друга имота възстановен с решението на ОСЗГ „Овча Купел“, както и че не може да се установи идентичност между имота по емлячен регистър на името на Я.С от една страна и от друга страна с имота, възстановен на наследниците на В.Я.С. На следващо место твърдят, че към датата на възстановяване на имота, същият е бил застроен, поради и което не е следвало да бъде предмет на възстановяване. По изложените съображения молят съда да отхвърли предявения иск. Претендират разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Установява се по делото от приетото на л.15 удостоверение за наследници, че ищците са законни наследници на В.Я.С, а именно З.С е негова съпруга, а Л. Е. В., Й.

Е. Я. и Ц. Е. Д., заместили в правата починалата в хода на производството С.С.Я, са деца на покойния му син Е.В.Я..

Установява се, че с Решение № ****/01.07.2003г. на ОСЗ – Овча Купел е възстановено правото на собственост на наследниците на В.Я.С върху нива от 0,786 дка, находяща се в землището на с.Иваняне в местността „Коило“, имот № ***** от кадастралния план, одобрен със Заповед № РД-50-09-75В/16.03.1990г. на гл.архитект на гр.София, като в последствие е съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по ЗСПЗЗ № 63, том 2, дело № 256 от 31.10.2003г. на Нотариус А.И, действаща в района на СРС, с който е удостоверено правото на собственост на ищците.

За ответника Х. се установява, че в качеството си на ЕТ, който в последствие е заличен с решение от 10.05.1997 г. по ф.д. №3853/1990 г. по описа на СГС, е закупил с Нотариален акт № 28, т.XXXX/03.06.1992г., празно дворно място от 790,00 кв.м., съставляващо парцел III-*** от кв.2 по плана на кв. Иваняне. Имота, ответникът Х. е придобил от праводателите си Е.Г и Д.Г, придобили по 1/2 идеална част от него с Нотариален акт № ***, т.XI/1990г. от Е. и П.К, които от своя страна са го придобили чрез делба.

В тази връзка се установява, че с Нотариален акт № 141, т.XXXX/28.12.1962г.

ТКЗС е продало на Н.С.В и П.Г.К парцел V***, целия с площ от 1580 кв.м., претърпял няколко регулационни промени, между които и разделяне със Заповед № 16/1964г., по силата на която са оформени парцел V*** и парцел Vа***, всеки от по 790 кв.м.

Именно тези два парцела са били предмет на делба и получения в дял парцел V*** от кв.16 от П.Г.К, е продаден от наследника му Д.Г на ответника Х..

Изслушаната СТЕ не е категорична в експертната си част по отношение идентичността на процесния имот, описан съобразно първични документи за собственост на наследодателя на ищците преди образуване на ТКЗС, и имот № ***** по плана на ВСРГ на ОСЗГ – Овча Купел, описан в решението, с което собствеността на имота е възстановена на наследниците на В.Я.С.

По делото е приета извадка от Емлячен регистър на с.Иваняне 1926-1936 г. на Я.С С.ов, в която е посочена нива в м. „Коило“, приет е и горепосочения договор за доброволна делба /л.334 по делото/ на наследниците на Я.С С.ов, от която е виден дела на наследодателя на ищците, но в който липсва местност „Коило“.

Вещото лице е посочило, че поради липса на стар кадастрален план е изработен 3 помощен план, като неразделна част от него е регистъра на бившите имоти и регистъра на съществуващите имоти, но по делото липсват данни за идентификацията, анкетирането и одобряването на административната процедура. По изготвения стар КП ищците, като наследници на В.Я.С, са се идентифицирали с имот № *****00, скица № 20, л.191,295 по делото. При изготвения план на новообразуваните имоти и новообразуван имот № 3004, попада в к.л. № А-3-8-Б, като имот ***** с площ от 2676 кв.м. и новообразуваният имот е записан собственост на наследниците на В.Я.С. По молба на З.В.С е изготвено удостоверение по чл. 13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ и одобрена Заповед № РД-**-***/20.06.2003г. на Кмета на район „Банкя“, приети на л.272,273 и 274 по делото, а впоследствие е издадено и решението на ОСЗГ „Овча Купел“, с което ищците се легитимират като собственици на имота от 0,786 кв.м., като по делото е приложено и решение № 5145/20.11.2003г. на ОСЗГ „Овча купел“, с което се признава правото на собственост на наследниците на В.Я.С върху 3,0 дка в м. „Коило“, но отказва възстановяване на правото на собственост върху 2,676 дка, поради извършени разпоредителни сделки, което впоследствие е обявено за нищожно.

От експертизата се установяват и следните обстоятелства: от проверка в архива на „Софийски кадастър“ е било установено, че съществува КП, емисия 1957г., като процесният имот попада в к.л. № 5, като липсват данни и разписен лист. Със Заповеди № ***/07.09.1961г., №***/05.06.1962г., №1/21.06.1963г. и №16/03.02.1964г. е одобрен РП за процесния имот пл. № *** е отреден парцел V***, кв.16. В последващия кадастрален план, емисия 1980 г. процесният имот попада в К.Л.№ А-3-8-Б-В за имот с пл.№ ***, като са записани: наследниците на В.С по решение № ****/2003г. и ЕТ „Неротек – Й. Х.“. Впоследствие със Заповед № РД-50-09-75Б/16.03.1990г. на Гл.Архитект на София е одобрен действащия РП, в.з. „Иваняне“, като за процесния имот е отреден УПИ III-*** в кв.2, а със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изп.д. на АГКК е одобрена КККР и процесния ПИ с идентификатор 62216.2298.***. Така вещото лице е заключило, че имотът на ищците, претендиран преди включване в ТКЗС от 3,0 дка в м. „Коило“ и възстановен от 2,676 дка е идентичен по местност и донякъде по площ, като от комбинираната скица от ЕТ „Геокад 93“, се установява, че УПИ III***, кв.16 по горепосочените НА № 28/1992г. и УПИ V***, кв.2 по НА № 141/1962г. са идентични. Посочено е, че в кадастралните планове липсват местности, като местност „Коило“ по Емлячен регистър 1926-1936г. и декларации 1949г. е идентифицирана като част от в.з. „Иваняне“. Местоположението на имота на ищците по първични документи е в м. „Коило“, но поради липса на идентификационни елементи: пл.№, съседи, СТЕ не може да установи еднозначно местоположение. СТЕ е установила идентичност на имота, описан в Решението на ПК, констативния нотариален акт на ищците и имота на ответниците. Установява се, че УПИ III-*** от кв. 16 по НА №28/1992 г. и УПИ V-***, кв. 2 по НА №141/1962 г. са идентични. Вещото лице сочи, че в кадастралните планове липсват местности, но м. „Коило“ по емлячния регистър от 1926-1939 г. и декларация от 1949 г. е идентифицирана като част от в.з. Иваняне.

Разпечатката съдържа 30 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4529d3fe-c00b-443b-8862-89c4d655271b