Присъда № 29 от 11.10.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към въззивна (нова) присъда № 29/11.10.2023 г., по в.н.о.х.д. № 983/23 г. на САС (НО, VIII с.).

-------------------------------------------------------------------------------Подадена от защитниците на подс. Д. Е. П. (адвокатите В. и Р.) жалба е станала повод за въззивната проверка (гл.21 НПК) на постановената от Видинския окръжен съд (ВОС) по н.о.х.д. № 99/22 г. присъда № 7/09.05.2023 г., с която П. е призната за виновна да е извършила престъпления по чл. 354а, ал.1 НК (за това, че на 18/19.01.2019 г. в гр. София и по пътя до ГКПП „Видин-Калафат“, при условията на посредствено извършителство, без надлежно разрешително държала с цел разпространение съдържащи се в лекарствени продукти рискови наркотични вещества на стойност 2091, 78 лв.) и по чл. 242, ал.2, вр. чл. 18, ал.1 НК (за това, че на 19.01.19 г. на ГКПП „Дунавмост 2; Видин-Калафат“) при посредствено извършителство опитала да пренесе без надлежно разрешително по чл. 16, ал.1 и чл. 30 ЗКНВП през границата на страната съдържащи се в лекарствени продукти рискови наркотични вещества на стойност 2091, 78 лв., наказана общо (и най-тежко – чл. 23, ал.1 и ал.3 НК) с три години лишаване от свобода (отложено по чл. 66 НК с 3-годишен изпитателен срок) и с глоба от 10000 лв. и осъдена да заплати разноските по делото.

Жалбата (и допълнението към нея), поддържана в откритото заседание пред въззивната инстанция от встъпилия нов (служебен) защитник, е с искане по чл. 336, ал.1, т.3 НПК и оплаквания за процесуални нарушения при оценката на доказателствата, довели до постановяване на осъдителната присъда „по предположения“, в разрез със забраната по чл. 303, ал.1 НПК. Твърди се, че наркотичните вещества, приобщени по делото, не могат да бъдат оценявани като веществени доказателства, защото е бил нарушен редът за тяхното изземване „…в присъствието на поемни лица и на лицето, което ползва помещението“ (чл. 162, ал.2 НПК); че протоколът от извършеното при условията на чл. 171, ал.4 НПК разпознаване на подс. П. също следва да бъде изключен от доказателствените материали, доколкото не е имало обективна причина въпросното действие по разследването да се провежда „по снимки“; че ВОС безмотивно е игнорирал версията на подсъдимата, подкрепяна от показанията на св. З. И. и е отдал приоритет на резултатите от видео-техническата експертиза и доводите, че на процесната дата П. се е опитвала да скрие лицето си от охранителните камери; че в присъдата липсват и мотиви за субективната страна на двете деяния (за знанието, че П. е предала пратка, съдържаща рискови наркотици); че първата инстанция е приложила грешно и материалния закон, приемайки, че в случая може да има съвкупност между престъпленията по чл. 354а, ал.1 и чл. 242, ал.2 НК.

И участвалият пред САС прокурор предлага жалбата да бъде уважена, а подсъдимата – оправдана, поради неправилното й осъждане от Окръжния съд – теза, към която се придържа в последната си дума и самата П..

Въззивният съд намери, че обжалваната присъда е неправилна и следва да бъде ревизирана в отделни нейни части. Независимо, че първата инстанция е установила обосновано фактите по делото (в която насока оплакването на жалбоподателя е неоснователно), проверяваният съдебен акт страда от материално-правни пороци, защото поведението на подсъдимата е било незаконосъобразно квалифицирано.

О т фактическа страна е изяснено, че в края на 2018 г. и началото на 2019 г. подс. П. Е. П. (ЕГН: **********) била чест посетител на един от столичните офиси на куриерската фирма „Спиди“ АД (гр. София, ***), където предавала за 1 различни дестинации пратки (описани като „семена“) от името на лицето К. Г. В. (без негово знание и съгласие). В късния следобед (около 17.00 ч.) на 18 януари 2019 г. П. за пореден път посетила процесния офис; влязла вътре, носейки шапка с козирка и с леко приведена глава се насочила към гишето, обслужвано от св. А. М.. Там предала на М. шест броя опаковани и надписани като „семена“ пратки, в които имало необявени лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества. Свидетелката М. нито поискала личната карта на подсъдимата, нито проверила съдържанието на пакетите, а директно обработила и регистрирала международните пратки, както следва: № 50619929055 (с посочен получател: S. D. и адрес в Ирландия); № 0619928985 (с посочен получател: K. H. и адрес в Ирландия); № 50619929017 (с посочен получател:

J.G. и адрес в Англия); № 50619929038 (с посочен получател: „GP.Logistic“ и адрес в Р.

Полша); № 50619929040 (с посочен получател: M. L. и адрес в Р. Полша); № 50619929001 (с посочен получател: M. K. и адрес в Р. Финландия). Пред служителите на куриерската фирма подс. П. за пореден път посочила като „изпращач“ на пакетите К. Г. В. (името е на действително лице, което не знаело за извършваната дейност) и фиктивен негов телефонен номер (***). Действителното съдържание на кутиите, маркирани като „семена“, било запълнено с лекарствени продукти, които съдържали ползвани в медицината рискови наркотични вещества (алпразолам, клоназепам, лоразепам, диазепам, бромазепам, золпидем, алпразолам), включени в списък III по чл. 3, ал.2, т.3 ЗКНВП, чиято обща стойност възлизала на 2091, 78 лв., както следва: 2700 таблетки (т.) „Xanax 0,5 mg“, съдържащи 345, 60 гр. алпразолам, опаковани в 270 блистера; 1600 т. „ Rivotril 2 mg“, съдържащи 272, 60 гр. клоназепам, опаковани в 160 блистера; 700 т. „Lorazepam 2,5 mg“, съдържащи 160, 30 гр. лоразепам, опаковани в 70 блистера; 1200 т. „Bensedin 10 mg“, съдържащи 242, 40 гр. диазепам, опаковани в 80 блистера; 280 т. „Bromazepam 6 mg“, съдържащи 44, 80 гр. бромазепам, опаковани в 14 блистера; 1400 т. “Sanval 10 mg“, съдържащи 176, 40 гр. золпидем, опаковани в 140 блистера; 870 т. „Ksalol 1 mg“, съдържащи 87 гр. алпразолам, опаковани в 58 блистера; и 240 т. „Roche-2“, съдържащи 40, 80 гр. клоназепам.

Предадените от подс. П. пратки били обработени, регистрирани и превозени до склад на куриерската фирма в гр. София, където около 23.00 ч.на 18.01.2019 г. се извършило натоварването им в т.а. „Волво“ (рег. № ******) и полуремарке към него (рег. № ******), с подготвен курс по маршрут „София – Будапеща“. Водачи на композицията били унгарските граждани Ж. Т. и Р. С., които се явили на паркинга след като вече пратките били натоварени. Двамата получили от представители на „Спиди“ АД необходимите транспортни документи и пломбирали товарния отсек на камиона.

Около 02.30 ч. превозното средство пристигнало и се наредило на опашка за излизане от Р. България на ГКПП „Дунав мост – 2; Видим – Калафат“, а около 04.00 ч. достигнал самия пункт, където свидетелите Б. и Г. (митнически служители) отстранили пломбата и предприели първоначален оглед на превозваните стоки. Тъй като констатирали нередности в част от тях (анаболни препарати), пристъпили към щателна митническа проверка и насочили товарния автомобил към митническия ТИР-терминал, където били открити, извадени и отворени 6-те инкриминирани пратки, изпратени от подс. Д. П.. Уведомени били органите на МВР, които с проведения на място оглед започнали разследване при условията на чл. 212, ал.2 НПК. Иззети били и установените медикаменти с наркотични вещества, от които впоследствие са отделени представителни проби за експертно изследване.

За да изясни цитираните дотук обстоятелства, първата инстанция е събрала всички необходими и възможни доказателства. Част от тях не са непосредствено приобщени, доколкото е била проведена (по искане на подсъдимата и нейната защита) процедурата по чл. 371, т.1 НПК (л. 65 от н.о.х.д.). По този начин подс. П. сама (след 2 информирано съгласие) се е лишила от възможността да встъпи „в лична конфронтация“ и пряко да участва в разпитите на свидетелите Б., Г., М., В., както и на вещите лица М. и И..

По несъмнен начин, на първо място, е изяснено, че именно подс. П. е лицето, което в следобедните часове на 18.01.2019 г. е предала в офиса на „Спиди“ АД (гр.

София, ул. „Казбек“) 6-те инкриминирани пратки. Единственото оплакване на въззивния жалбоподател срещу авторството в случая е свързано с проведеното нейно разпознаване по фотоалбум от св. М. (т.1, л. 128-129 от д.п.), но то – макар и да е основателно (защото към дата 17.05.19 г. изобщо не са били налице предпоставките за приложение на чл. 171, ал.4 НПК, доколкото не е имало никаква пречка „да се покаже самото лице“), не разколебава тази част от обвинителната теза. Изготвеното от в.л. Д. видеотехническо и идентификационно изследване на записите от охранителните видеокамери в процесния офис на 18.01.2019 г. (л.131 от н.о.х.д., прието в с.з. на 04.04.23 г. – л. 151 от н.о.х.д.) е потвърдило, че на тях е заснета подсъдимата, а конспиративният маниер на нейното поведение (влизането й с шапка с козирка, с приведена глава; заявяването като подател на пратката на лице, което няма нищо общо с извършваната дейност и на телефонен номер, който това лице не е ползвало) безспорно е индиция както за желанието й да прикрие самоличността си, така и за знанието й, че пакетите съдържат забранена от закона субстанция (в която връзка и оплакването, че по делото не се доказва субективната страна на деянието се опровергава от доказателствата). Прочетените (на осн. чл. 373, ал.1 НПК) показания на св. В. пред разследващия орган (т.1,л. 16 от д.п.), както и непосредствено проведената в съдебното следствие между него и подсъдимата очна ставка (л.121 от н.о.х.д.), потвърждават, че В. няма връзка с предадените от П. пакети и че името му е било използвано единствено като способ да се прикрие действителният подател. Този свидетел няма нищо общо и с посочения от подсъдимата телефонен номер за връзка, в каквато насока са постъпилите отговори от действащите мобилни оператори (т.1, л. 8792 от д.п.), защото негов титуляр, обслужван от „Виваком България“ ЕАД, е било лицето И. П. М. (вж. справка, л. 165 от н.о.х.д.).

Защитната версия, лансирана в обясненията на подс. П. (л.151 и сл. от н.о.х.д.), обосновано е била отхвърлена от ВОС като недостоверна, защото – макар и да се подкрепя от показанията на св. З. И. (л.87 и сл. от н.о.х.д.), е изцяло нелогична, вътрешно противоречива и несъответстваща на други обективно изяснени по делото факти. Ако трябва да се обобщи – П. и И. (лице, което от години е в близки отношения с нея) са заявили пред първата инстанция, че още през лятото на 2018 г. неуставен по делото мъж, представящ се за К. В., е провеждал с тях срещи в гр. София, на които връчвал на подсъдимата конкретни пакети, а тя (срещу предоставено й от въпросното лице заплащане) ги предавала в офиса на „Спиди“ АД на столичната улица „Казбек“ със съзнанието, че пренася пакети със семена. Окръжният съд е подложил на прецизен анализ всяка дума от версията на П. и И. и е открил редица несъответствия, които ги дискредитират в доказателствен аспект. Нелогично, от една страна, е разказаното от св.

И., който не само е объркал в показанията си годината на инкриминирания период, но не дава смислен отговор кое точно е налагало да съпровожда подсъдимата при всяко от посещенията й до гр. София за среща с т.нар. „К.“; нещо повече – съобщава различна от установената по делото информация как точно са изглеждали предаваните пратки (в кутии – според него, а не в найлонови пликове, както са били заснети от охранителните камери в офиса на куриерската фирма). Подсъдимата П. също не излага логично обяснение защо не е предавала пратките със своята самоличност, дори да са й били възложени от друго лице. Оттук нататък, очевидни са противоречията между лансираната от нея версия и останалите обективни находки по делото и тях първоинстанционният съд прецизно е изтъкнал: неверните изявления, че не е 3 посещавала други офиси на „Спиди“ АД в гр. София (при условие, че на цитираната ВТИЕ е била заснета и в обект в ж.к. „Дружба“); казаното от нея, че с представящото се като „К.“ лице започнала контактите си през лятото на 2018 г., вкл. чрез ползвания от него телефонен номер (***) – теза, която също е недостоверна, доколкото чрез изисканата от мобилните оператори справка (л.167 от н.о.х.д.) ВОС е установил, че цитираният номер е станал „активен“ едва от м.ноември 2018 г.; вътрешните противоречия в изявленията й относно мотивите да посети процесния офис на „Спиди“ АД, дегизирана с шапка с козирка. Улики в подкрепа на обвинението, впрочем, могат да бъдат изведени и от еднопосочните показания на полицейските служители от СДВР/06 РУ К., Д. и С. (л.66-67 и л. 84 от н.о.х.д.), които са потвърдили, че след подаден сигнал са задържали подс. П. в същия офис на по-късна дата и то – отново облечена по същия начин в опит да предаде лекарствени „таблетки“, описани като „семена“ (според св. К.), без в себе си да носи лична карта за установяване на самоличността й.

Разпечатката съдържа 15 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4529c8e4-4503-467c-b550-3c8c7e873294