Решение № 161 от 10.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. София, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20211110216765 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Х. И. срещу наказателно постановление /НП/ № 21-4332-018596/09.09.2021г., издаден от началник сектор към СДВР, ОПП-СДВР, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се оспорва издаденото НП като незаконосъобразно. Поддържа се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, като се твърди, че същият е свали предпазния си колан, след като е бил спрян, за да извади документите си.

Наведени са и доводи за формална незаконосъобразност на НП поради допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че е допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 7 ЗАНН, тъй като АУАН не съдържа точни данни на свидетелите, както и че незаконосъобразно АУАН е съставен в присъствието на само един свидетел.

Жалбоподателят счита също така, че отсъства словесно изписване на закона, в който се твърди, че се намира нарушената правна норма. Счита се, че не е направена задължителната преценка за малозначителност на нарушението.

1

Моли се за отмяна на НП и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. К., който моли жалбата да бъде уважена по съображенията, изложени в нея. Поддържа, че не е извършено вмененото нарушение, както и че АУАН и НП страдат от формални пороци, а именно – липса на задължителни реквизити.

Въззиваемата страна не изпраща представител.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.08.2021 г. около 01.45 часа жалбоподателят Н. Х. И. управлявал в гр. София по бул. „Никола Петков” с посока на движение от ул.

„Монтевидео” към ул. „Бойчо Бойчев” собствения си л.а. “С” с ДК № . Св. К.

Б. и колегата му възприели обстоятелството, че водачът на лекия автомобил „С” не е поставил обезопасителния си колан. Водачът бил спрян за проверка, била установена неговата самоличност и св. К. Б. съставил на Н. Х. И. АУАН № 040519/25.08.2021 г. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № 21-4332-018596/09.09.21г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” при СДВР.

Видно от заповед № 8121з-515/14.05.18г. на министъра на вътрешните работи началник секторът на О”ПП” при СДВР е компетентен да издава наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, а св. Б. е оправомощен да издава актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетеля К. Б., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на наказателното постановление. Както актът, така и наказателното постановление са съставени и издадени от компетентни органи 2 при спазване на законовите изисквания.

И в АУАН, и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани елементите от обективната страна на административното нарушение, извършено от жалбоподателя. Същото е подведено под съответстващата му правна норма, посочена цифрово, с оглед на което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. Фактът, че е посочена абревиатурата, а не пълното изписване на Закона за движение по пътищата не нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като и словесното описание на нарушението, и цифровата му квалификация по недвусмислен начин очертават административнонаказателното обвинение.

Неоснователно е твърдението за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетеля очевидец, вписан в АУАН с трите си имена и служебен адрес, които са напълно достатъчни за индивидуализиране на неговата самоличност. При наличие на свидетел очевидец необосновано се твърди в жалбата, че АУАН следва да се състави в присъствието на двама други свидетели, каквато хипотеза би била приложима само при условията на чл. 40, ал. 3 ЗАНН – при липса на свидетели, присъствали при извършване или при установяване на нарушението.

Съдът не споделя доводите за материална незаконосъобразност на НП.

Събраните по делото доказателства установиха, че Н. И. е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, като не е изпълнил задължението си да не управлява моторно превозно средство, без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът.

Показанията на актосъставителя, преценени в съвкупност с писмените доказателства, безспорно доказаха извършването на нарушението. Съставът на нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие обективният състав на нарушението е осъществен.

Същевременно следва да се отбележи, че в настоящото производство не се релевираха доказателства, свидетелстващи за наличието на някоя от хипотезите на чл. 137а, ал. 2 ЗДвП, изрично уреждаща изключените от действието на общото задължение субекти, разрешаващи определени 3 категории лица да не използват обезопасителни колани.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че управлява автомобил без колан, което е забранено /общественоопасния характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта, но пряко ги е целял.

Правилно и законосъобразно е преценен размерът на санкцията от 50 лева, наложена на нарушителя, същият е абсолютно определен в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и не дава възможност за индивидуализация. Съдът приема, че нарушението не е маловажно, същото не се отличава по степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид, с оглед на което възражението в тази насока също е неоснователно.

Не са налице основания за присъждане на разноски, тъй като въззиваемата страна не е била представлявана в съдебното производство.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №

21-4332-

018596/09.09.2021г., издадено от началник сектор към ОПП-СДВР, с което на Н. Х. И. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4