Решение № 3776 от 20.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3776 гр. София, 20.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. А.. Д. при участието на секретаря В. Д. К. като разгледа докладваното от М. А.. Д. Административно наказателно дело № 20241110206256 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и административните нарушения и наказания (ЗАНН). сл.

Закона за

Образувано е по жалба на „А.“ Е. с ЕИК .......... срещу електронен фиш (ЕФ) № ................ от ..............г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

С жалбата се атакува като незаконосъобразен издаденият срещу дружеството електронен фиш. Оспорва се на първо място извършването на твърдяното нарушение, като се сочи, че дължимата пътна такса е била заплатена, но поради техническа неизправност на устройството, това обстоятелство не е било отчетено в системата на А „ПИ“. Твърди се, че приложимата към датата на извършване на нарушението редакция на закона не давала възможност на наказващия орган да издава електронен фиш за процесното нарушение, като в случая не били спазени нормативните изисквания. Същевременно жалбоподателят се позовава на несъразмерност и непропорционалност на предвидената за съответното деяние санкция, която била в абсолютно определен размер и противоречала на изискванията на 1 европейското законодателство. На следващо място се твърди, че давността за преследване на нарушителя по административнонаказателен път била изтекла. В условията на алтернативност са наведени доводи за маловажност на случая. В заключение е отправено искане за цялостна отмяна на оспорения електронен фиш.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище, представено по делото, упълномощеният представител на въззивника – адв. П., поддържа депозираната жалба и моли същата да бъде уважена. В синтезиран вид представя наведените с жалбата аргументи, въз основа на които моли електронният фиш да бъде отменен, а в полза на подзащитното му дружество да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно инкорпориран в становището списък.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Г., която счита жалбата за неоснователна и недоказана. Пледира за потвърждаване на електронния фиш по съображения, свързани с неговата законосъобразност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

На 15.06.2021 г., около 16:36 ч. в Столична община, по път А-6 км 50+427, с посока намаляващ километър, в пътен участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от устройство с № ..........- елемент от електронната система за събиране на пътни такси, било засечено движението на влекач марка „Р.“, серия „.....“ с рег. № ........... с технически допустима максимална маса 20 500 кг., с два броя оси и екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общо пет на брой оси, при обща технически допустима максимална маса на състава от 50 000 кг., за който нямало данни за валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Контролното устройство № 10182 представлявало автоматично устройство за записване на пътния трафик, разположено на метална рамка, неподвижно монтирана над път А-6 км. 50+427.

При тази хронология от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил издаден Електронен фиш № ............ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на собственика на превозното средство „А.“ Е. е наложена имуществена санкция в размер на 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото 2 писмени доказателства, а именно: доклад от електронната система за събиране на пътни такси на АПИ, справка за собственост на МПС, известие за доставяне на препоръчана пратка, становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ на Националното тол управление, както и веществените доказателства - статични изображения във вид на снимков материал.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на тези доказателства се установяват датата, часът, мястото, авторството на нарушението и механизмът на неговото извършване.

От представения по делото доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП се установяват обстоятелства относно пътното превозно средство, с което е извършено процесното нарушение, сред които – номерата на регистрационните му табели, местонахождението на заснемащото техническо средство, типа на нарушението - свързано с липса на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването през съответната тол секция. Видно от генерираната справка за собственост, към процесната дата тежкотоварното превозно средство, с което е било извършено заснетото нарушение, е било собственост на дружеството-жалбоподател „А.“ Е..

Наличното по преписката становище от Национално тол управление показва, че нарушението е констатирано след извършена справка, резултатите от която са разкрили отсъствие на получена тол декларация и маршрутна карта за превозното средство по отношение на съответното пътуване.

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния 14-дневен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалвания електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че електронният фиш не отговаря на изискванията на закона, тъй като подбраният процесуален ред за ангажиране отговорността на нарушителя е неприложим към настоящия случай. Това е така поради отсъствието на законодателна възможност за провеждане на диференцираната процедура с издаване на електронен фиш спрямо конкретния вид нарушение, при което 3 административнонаказателното производство е следвало да протече по общия ред със съставяне на АУАН и издаване на НП въз основа на фактическите му констатации.

Обжалваният електронен фиш е издаден на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В диспозитивната част на фиша вмененото на „А.“ Е. нарушение е квалифицирано по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана в качеството му на собственик на процесното ППС – товарен автомобил марка „Р.“, серия „.....“ с рег. № .......... с технически допустима максимална маса 20 500 кг., с два броя оси и екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общо пет на брой оси, при обща технически допустима максимална маса на състава от 50 000 кг. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал.

2 от ЗДвП, „собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.“ Санкционната норма, регламентираща административното наказание – тази на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда, че „собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв.

Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.“ Диспозицията на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато разстояние (тол-такса) за ППС по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, която дава право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол-сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. От обективна страна в процесния ЕФ липсва яснота относно обективните елементи от състава на нарушението, доколкото за движението по посочения участък – път А-6, км 50+427, с посока намаляващ километър, не е посочено какво е точното разстояние и между кои точки от посочения участък 4 не е платена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Наред с това в ЕФ е прието, че изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП и същевременно в обстоятелствената част е изложено, че дружеството-жалбоподател няма валидна маршрутна карта за ППС или валидна тол-декларация за преминаването му. При тези фактически рамки на административнонаказателното обвинение не е ясно какво е изминатото разстояние от ППС и какви са техническите характеристики на пътя във въпросния участък. С липсата на конкретно и ясно отразяване на всички елементи от състава на нарушението и на обстоятелствата, относими към извършването, АНО е допуснал съществено процесуално нарушение.

Наличната неяснота на административното обвинение възпрепятства възможността за установяване извършването на нарушението от „Алспед“ ЕООД.

Налагането на санкция за административно нарушение чрез издаване на електронен фиш представлява отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателно постановление /НП/ и винаги изрично се предвижда за кои нарушения се прилага този диференциран подход.

Процесният ЕФ е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, който, в редакцията, приложима към датата на извършване на нарушението и на издаване на електронния фиш (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) предвижда, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Внимателният прочит на разпоредбата разкрива, че законодателят е предвидил възможността да се издава ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, а не както в процесния случай за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.